В рамките на решението на парламента България ще търси разговори с ЕК по глава "Енергетика", но всички други реформи, които не са свързани с декарбонизацията, продължават да се движат.
Това увери вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов по време на конференцията "Парите по плана за възстановяване и европейските структурни фондове", организирана от "24 часа" и най-голямата работодателска организация у нас - КРИБ.
Във форума участват също министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, зам.-министърът на регионалното развитие Десислава Георгиева, на труда и социалната политика Наталия Ефремова и ръководителят на управляващия орган на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" Мартин Георгиев. По време на конференцията в НДК представителите на бизнеса ще зададат своите конкретни въпроси съм управляващите.
Всички знаем колко е важен пътят на парите по плана за възстановяване и европейските структурни фондове. Целта на тази среща е да помогнем делово на бизнеса, независимо от това какво не разбират депутатите, какво не гласуват и какво искат и не искат. Темата днес е пътят на парите, подчерта в началото на събитието издателят на "24 часа" Венелина Гочева.
Това прекрасно събитие не е първото, което организираме с "24 часа", страхотно партньорство имаме през годините, намираме го за много полезно в този момент. За нас днешната среща е огромно предизвикателство, защото се опитваме да излезем от политическото говорене, да бъдем практични и да дадем конкретни идеи, добави Стоян Ставрев, член на Управителния съвет на КРИБ, който е и един от модераторите на форума.
Вицепремиерът Пеканов подчерта, че към много от останалите проекти по Плана за възстановяване има огромен интерес. И въпреки че институциите все още се учат как да изпълняват този нов механизъм, България е една от 11-те държави членки, които са получили първото плащане, останалите 16 все още не са го поискали.
Плащанията по плана ще идват на база на резултати, така че вицепремиерът отправи своя апел към парламента да разгледа свързаните с него законопроекти.
"Според мен с приоритет са законопроектите за върховенството на закона, от години имаме препоръки за това. Основен е този за определяне на механизъм за търсене на отчетност от главния прокурор – от 10 години това е критика към нас и би било огромен положителен фактор и за влизането ни в Шенген да покажем, че България е готова да прави важните и понякога не леки реформи. Те ще се случат рано или късно, но се надявам да има политическа воля да се случат по-рано", призова Пеканов.
Вицепремиерът посочи, че през последните месеци са обявени процедури на стойност 3,6 млрд. лв. - 2,8 млрд. по ПВУ и 0,8 млрд. по оперативни програми. Към програми като тази за технологична модернизация и киберсигурност се наблюдавал огромен интерес.
Над 5 млрд. лв. са средствата, планирани през настоящата година от структурните фондове, но парите ще се увеличат, тъй като предстои да се представят още няколко оперативни програми.
Пеканов отличи министерството на труда и социалната политика като първенец по отношение на програмите за новия програмен период и даде пример с програмата за образование, както и с тази за храни, като предстои да се отворят и новата програма по конкурентноспособност и иновации в предприятията, както и тази за научни изследвания и иновации.
По плана директно в подкрепа на бизнеса в следващите 3-4 месеца ще стартират 4 процедури на стойност 710 млн. лв.
Те обхващат инвестиции във фирми с печат за високи постижения, програма за ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия, която ще бъде отворена през февруари, също програма за кръгова икономика, за индустриални зони и други.
Пеканов беше категоричен, че средствата трябва да са придружени с реформи, като отбеляза, че процесът не е бил предвижен достъчно бързо от парламента и даде пример с два закона - този за етажната собственост и този за ВЕИ, които така и не са разгледани от Народното събрание все още.
Инвестициите по плана приоритетно ще бъдат насочени към дигитализацията и Зеления преход, заключи вицепремиерът, като за да изпълним приоритетите си, Пеканов подчерта, че ще ни е нужен административен капацитет, но и помощ от страна на бенефициентите.