Водният басейн е направен, за да задържа придошлите води на река Искър
Макар всички да наричат любимото на столичани място за отдих Панчаревското езеро, в действителност това е язовир, и то създаден преди не повече от 75 години.
Или както го наричат хидроинженерите - долен изравнител на язовир “Пасарел” и ВЕЦ “Кокаляне”. Което означава, че в него се събират преминалите през другите две съоръжения води, за да може да се регулира оттокът от тях и после да се влива отново в река Искър.
Само най-възрастните софиянци днес си спомнят, че на това място не е имало нищо до Втората световна война.
Тогава Искър е бил много по-пълноводен от сега и в някои сезони се е разливал точно по тези места, където Бистришката река се е вливала в Искър.
В сезоните, когато реката прииждала, тук са се образували естествени въртопи и вирове. Между тях имало зеленчукови градини, ниви и пасища, които ту потъвали под водата, ту се появявали отново. Цялото това пространство е стигало почти до мястото на топлия минерален извор, който днес се пада почти на самия булевард “Самоковско шосе”.
Съществува градска легенда, че Панчаревският язовир е построен от прочутия кмет на София Иван Иванов, управлявал столицата между 1934 и 1944 г. Но миналата година по повод на 130-годишнината от рождението му излязоха две сериозни биографични книги за него и се оказва, че истината не е точно такава.
Панчаревският язовир
е строен между 1946 и 1948 г.,
а Ивран Иванов е освободен от Централния софийски затвор в края на 1946 година. Народният съд го е осъдил за фашистка дейност, но после се сеща, че не разполага с опитни хора, които да строят язовири. Пуснат е след застъпничеството на съветския хидроинженер Сергей Мойсеев, който е изпратен в България начело на група служители на “Гидрострой”, за да подготви строежа на язовир “Искър”.
Целта на Панчаревския язовир е била да посрещне придошлите води от намиращите се по-нагоре по течението язовир “Пасарел” и ВЕЦ “Кокаляне”, които съществуват още отпреди Втората световна война. А това се е налагало заради предстоящото тогава изграждане на язовир “Сталин”, днешния “Искър”, който е замислен да е преди тях по течението на реката. Той е много голямо съоръжение и с право се е очаквало да увеличи още повече водния отток и да направи дотогавашните проблеми с разливането на реката още по-големи.
По-любопитното в случая е, че според тогавашните схващания язовир “Панчарево” е трябвало
да даде началото на нещо като софийски плавателен канал,
наречен “Канал Панчарево - Княжево”. От документите обаче не става ясно чия е първоначалната идея – на съветските инженери или на българските, защото всички са подписали вкупом проекта.
Основната цел на канала обаче съвсем не е била да може да се пътува с корабчета между Панчарево и “Павлово”, както се смята. А да осигури вода за напояване на зеленчуковите полета, които са били доста много в онези години, а и се е замисляло около София да се направи огромен зеленчуков пояс.
Каналът е трябвало да има обща дължина 20 километра, да започва от стената на Панчаревския язовир и да има едно 12-километрово отклонение към Семинарията с пристан на него.
И после да продължи горе-долу по трасето на сегашното околовръстно до “Павлово”. В добавка в Борисовата градина е трябвало да се изгради и малък ВЕЦ.
Широчината на канала е трябвало да бъде 20 метра, а дълбочината - 5 метра. Почти цялото съоръжение е трябвало да бъде оградено от дига, която да не позволява водата да се разлива, а върху дигата се предвиждало да има тротоари и да бъде залесено.
В документите има и сметки
колко ще струва всичко това
– 1,326 мрлрд. лв. 431 млн. лв. трябвало да струва водната централа в парка, 260 млн. лв. за частта от Панчарево дотам и други 650 млн. лв. за плавателната част след отклонението за Семинарията.
Това, което спъва работата по прокопаването на канала, е, че по-важното е било да се изгради големият язовир “Сталин” и парите са били нужни за него. Но партийното и държавното ръководство не изоставят идеята и лека-полека си проправя път убеждението, че прокопаването ще стане с “доброволния” труд на софиянци.
Което е отделна сага, проточила се почти до края на 60-те години. Почти цялото население на столицата независимо от професионалните му задължения е трябвало да полага определен брой трудодни за прокопаването на канала. При това не с помощта на техника, а на кирки и лопати.
В интерес на истината доста голяма част от изкопите за канала са били изградени и
дори днес из София могат да се видят остатъци от тях
Например между “Младост 3” и “Горубляне” все още стои едно леко възвишение, високо около 3 метра, което е трябвало да изпълнява ролята на дига за плавателния канал.
Следи от канала допреди десетина години имаше и пред магазин “Деница” в “Младост 2”, където често се образуваха две малки езера, в които рибари стояха редовно с въдица. Сега обаче там има бензиностанция. Остатъци от изкопите все още има и из жилищните комплекси “Кръстова вада” и “Малинова долина”, но заради застрояването напоследък почти са изчезнали.
Според съвременни хидрогеолози идеята за плавателния канал е била напълно несъстоятелна още от самото начало. Поради простата причина, че почвата на Софийското поле е много чакълеста. И дори да бяха намерили достатъчно вода, за да се напълнят изкопите, тя щеше лесно да се просмуква в земята.
