Българската народна банка очаква реалният БВП на България през изминалата 202 година да е с ръст от 3,4 на сто, а през 2023 година с ръст от 0,4 на сто, пише в Макроикономическата прогноза на БНБ, публикувана на сайта на Централната банка.
Ръстът на БВП за миналата година се определя най-вече от нарастването на частното потребление и натрупването на запаси от суровини, материали и готови продукти в икономиката, пише в документа.
През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави съществено до 0,4 на сто, което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката, отчитат от Централната банка. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното съществено забавяне на растежа на правителственото потребление, както и очакваният спад на износа на стоки. За намаляването на стоковия износ ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори, като забраната за износ към страни, различни от Украйна, на нефтопродукти, произведени от руски петрол, и планирани ремонтни дейности в едни от най-големите предприятия в страната, се посочва още в доклада на БНБ.
Същевременно за 2023 г. прогнозираме висок растеж на инвестиционната активност в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор. Очакваме растежът на икономическата активност да се ускори до 3,2 на сто през 2024 г., което ще се дължи главно на формирането на нисък положителен принос на нетния износ поради възстановяването на растежа на износа на стоки, посочват от БНБ
Прогнозата за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е тя да се забави до 4,2 на сто в края на 2023 г. под влияние на допусканията за низходяща динамика на цените в евро на петрола и храните на международните пазари. Средно за годината очакваме инфлацията да възлезе на 7,0 на сто, като в краткосрочен план натискът върху производствените цени, произтичащ от фактори, като реализиралите се увеличения на цените на суровините и недостига на предлагане и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени, казват експертите на БНБ, цитирани от БТА.
Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., главно поради включените в прогнозата повишения на цените на ВиК услугите, на природния газ и увеличението на акциза на тютюневите изделия.
Прогнозираме инфлацията в края на 2024 г. да се забави до 3,3 на сто, следвайки низходящата динамика на цените на храните и енергийните суровини на международните пазари, пишат от БНБ.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2022 г. и 2023 г., докато за 2024 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий. В краткосрочен хоризонт е възможно растежът на реалния БВП в България да е по-висок при реализация на по-благоприятно икономическо развитие в основните търговски партньори на страната или при по-продължително поддържане на високи наличности на запаси от фирмите спрямо базисния сценарий.
Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от продължаващия военен конфликт в Украйна и повишената икономическа несигурност в глобален план, както и от възможността за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо базисния сценарий, съчетано със засилване на степента на пренасяне върху лихвените проценти в страната. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и усвояване на средства по европейски програми. Рисковете, свързани с потенциален недостиг на природен газ в България и в основните ни търговски партньори, изглеждат ограничени за текущата зима, но е вероятно да нараснат отново през зимния период на 2023–2024 г.
Пред прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период. Тези рискове са свързани с динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари, както и с възможността за по-значително от прогнозираното пренасяне върху потребителските цени на по-високите разходи за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация. Рискове за реализирането на по-висока от прогнозираната инфлация произтичат
и от вероятността за по-големи повишения на регулираните цени през прогнозния период спрямо заложеното в базисния сценарий, се посочва още в доклада на централната банка.
