- Как 150 млн.лв.пари за благодарност минават от един джоб в друг
- Шефът на ресторантьорите Алибегов взриви с идеята за задължителни 10%, които да не се облагат
- Струва ли си за 10-15 млн. лева приход в хазната годишно да се правят такива усилия, питат данъчни експерти
- Легализирането му ще увеличи разходите на бизнеса
Бакшиши на сервитьори, таксиметрови шофьори, фризьори, масажисти, в сервиза за автомобила за 150 милиона лева дава българинът средно на година. У нас е прието да се дават доброволно между 2 и 7 процента от стойността на сумата.
Цифрата, която е неофициална, пресметнаха финансисти на базата на общия оборот на различните услуги.
Преди дни председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов излезе с революционна идея за задължителен бакшиш от 10%, който да легализира, но да не бъде облаган с данък
В много държави в чужбина в сметката пише tip is included, т.е. бакшишът е включен и 10% от сметката на клиента влизат директно в сметката на сервитьора. Алибегов дори смята, че сервитьорите можели да използват тези суми като допълнителен доход, когато искали кредит.
“Ако се запише в закон, ще го изпълняваме”, лаконично коментираха идеята данъчните в НАП.
Според председателя на бюджетната комисия в разпуснатия тия дни парламент Петър Чобанов обаче ако бакшишът се легализира, задължително се облага с данъци.
Финансисти и данъчни експерти са категорично против официализирането със закон на бакшиша, защото така
автоматично той влиза в цената на услугата и ще я повиши,
в случая поне с исканите 10%. А мярка, която вдига цените по време на висока инфлация, би била оправдана само и единствено ако има други полезни ефекти.
Още повече че тъкмо заведенията, които са основните глашатаи на подобна идея, показаха на практика, че могат да усвоят и намаленото ДДС, което държавата им даде, без да бутнат леко цените надолу.
Друг негативен ефект е, че се посяга на доброволността в плащането на тези пари – потребителят, а не държавата решава колко да е размерът на бакшиша,
дали изобщо да го има и за кого
да бъде предназначен. Интернет изобилства с безплатни съвети, допълнителните пари изразяват строго субективна преценка за качеството на определена услуга, което е изключително право на даващия и държавата няма място в тези отношения.
Третият негативен и лишен от икономическа логика ефект е, че зад това искане се крие нежеланието или обективната невъзможност на работодатели
да увеличат заплатите на служителите си
и е опит тази тежест да се прехвърли директно към потребителите.
Легализирането на бакшиша и определянето на размер автоматично означава индексиране на заплатите на служителите с този размер. Потребителите на услугите обаче не са работодатели и не е техен проблем издръжката на служителите.
Четвъртият отрицателен ефект, който според финансисти не бива да се легализира бакшишът, е, че регулацията му означава той да бъде облагаем.
Това не е лоша идея,
но при няколко условия, които в този случай не са налице - да не увеличава опциите за укриване на данъци и пране на пари, а разходите по администрирането да са по-малки от чистия ефект от него.
Данъчни експерти обаче са категорични, че случаят далеч не е такъв. Нито получателите на бакшиш ще водят счетоводни книги, за да плащат върху тези суми осигуровки, нито работодателите ще начисляват върху тях ДДС. Напротив, със сигурност ще се появят схеми за заобикаляне на облагането, а ефектът за бюджета в най-добрия случай ще бъде нулев.
Петото отрицателно следствие от “идеята Алибегов” е, че работещо решение трудно може да бъде намерено, особено ако се обхванат всички възможни казуси. Например 10% от какво да бъде размерът на законния бакшиш? От стойността на услугата или от нещо друго? Ако бъде 10% от услугата, а клиентът иска да остави по-малка или по-голяма сума, как се осчетоводява това, какъв софтуер трябва да се внедри? А дали 10% се превръщат в задължителна част от заплатата на служителя? Но в такъв случай нейният размер ще спадне значително, защото тогава се плаща данък, здравни и пенсионни осигуровки. Ако обаче тези 10% остават във фирмата, тя ще трябва да се плати върху тях ДДС и данък печалба. Така излиза, че
клиентът не е свободен да избере
какво и колко да плати, а получателят на бакшиша ще трябва да го обявява в декларацията си, в която, разбира се, няма да посочи точния размер, а по-малък, за да спести от данък и т.н.
Добре е бакшишът да се разграничава от подкупа, когато се търсят работещи решения. Докато той
може да бъде определен като строго лична и персонална благодарност
към този, който предоставя конкретна услуга, то подкупът е предоставяне на определена сума, за да си гарантираш достъп до някаква услуга. Неслучайно подкупът е влязъл в Наказателния кодекс и води след себе си определени санкции, сред които и затвор. Бакшишът не е извън закона, а даването или не даването му нямат такива последствия.
Има ли наистина реален проблем с бакшишите, който да накара един бранш да поиска неговото легализиране?
Пред “24 часа” експерти опитаха да подскажат работещи решения.
- Първият проблем е, че заради инфлацията размерът на бакшишите намалява – и като процент, и като размер. Обявяването му за задължителен и дори определяне на неговия размер ще възстанови част от тези загубени суми. Това ще означава държавна помощ за определени браншове през лостове, които не трябва да са работа на държавата.
- Вторият проблем е свързан с електронните разплащания. С въвеждането на ПОС терминалите и бума на онлайн банкирането разплащанията кеш намаляват. Всяка година все повече ползватели на различни услуги ходят дори изцяло без пари в брой в себе си, което означава, че си плащат сметката, но са затруднени да оставят бакшиш.
Вкарването на “парите за благодарност” в софтуера на електронните разплащания би решило този проблем. Но само частично, защото
бакшишът като правило не е предназначен за цялото заведение,
най-малкото пък за неговия собственик, а за този, от когото клиентът е доволен. Има компании, които са въвели правилото всички пари над сметката да влизат в обща каса и след това се разпределят между всички. Те не са много и изкривяват мотивиращата функция на бакшиша.
- Третият реален проблем, който стои зад това странно искане, е свързан с предишния - формирането на касови наличности, за които няма смислено обяснение пред приходната агенция, ако направят внезапна проверка. А несъответствията, както е известно, се наказват минимум с глоба и с вписване в данъчното досие. Колкото повече такива случаи се натрупат в него, толкова по-рисков става собственикът и толкова по-чести - проверките и ревизиите.
Има клиенти, които просто казват, че ако сметката им е 200 лв. например, искат да платят с карта сумата от 240 лв., като 40 лв. са бакшиш за заведението. В края на месеца обаче заведението трябва да представи месечния си отчет пред НАП и да декларира приход и печалба. Въпросните 40 лв.
не могат да се осчетоводят,
ако няма специално отразяване в счетоводството, и реално ще бъдат обложени с данък.
Проблемът може да бъде решен, както това е станало в някои други държави. Например в Германия всеки, който иска да остави пари за благодарност, но няма в себе си в брой, а само банкова карта, получава сметка с поле “бакшиш” със сума, която сам определя. При данъчна проверка тази сума ще бъде отчетена като необлагаема и няма да увеличи данъчната основа.
Подобно решение се прилага отскоро и в Румъния, която легализира бакшишите и така всяко плащане се отразява в касовия бон. Сумите от бакшиши се регистрират в счетоводството като дължими към служителите суми.
Ако проблемът с бакшишите бъде решен с тяхното легализиране, изпълнението на този законов запис ще означава значителни разходи за бизнеса. Дори само за внедряването на нов софтуер. Увеличават се и разходите по администрирането на данъка, а сумите, които биха влезли в хазната, най-вероятно ще се движат около символичните 10-15 млн. лв. на година. Т.е. всичко това не си струва усилията.
Бакшишът е строго индивидуална оценка за обслужването и не е редно държавата да се меси в тези отношения.
Симеон Дянков, бивш финансов министър:
Ако “парите за благодарност” са задължителни, ще напомпат автоматично инфлацията
- Трябва ли да се легализира бакшишът, г-н Дянков? Подобна идея лансира наскоро ресторантьорската асоциация.
- Отговорът е не. Бакшишът, или надплащането на една услуга, зависи и трябва изцяло да зависи от решението на този, който дава парична сума “благодарност”. Тя отразява качество на услугата, предоставена от точно определен човек. А това качество ще бъде различно във времето и не може да се каже “това струва 10 или 15%”. Видът услуга се различава във времето и не може да се фиксира размер, който да бъде постоянен и за всички видове услуги.
- От гледна точка на фиска все пак няма ли да бъде добре да влязат едни свежи пари?
- Администрирането ще бъде трудно, дори почти невъзможно. Няма как да се пресметне с точност какво е дадено, как и на кого.
Разходите по контрола биха надхвърлили многократно приходите от подобно облагане. Има много други начини да се увеличат приходите и да се намалят разходите, така че това определено не е приоритет. Накратко - отговорът е категорично не.
- Няма ли подобни опити в други държави?
- В САЩ опитаха да направят подобно нещо по време на ковид пандемията с идеята да се подпомогне ресторантьорският бизнес. Логично, не го направиха задължително, т.е. да се задължи всеки получател на една услуга да дава еднаква сума, а се подаде като препоръчително. Като дойде сметката, автоматично слагат още 15% към нея, а клиентът можеше да ги плати или да откаже. Имаше изследвания, според които 80% от хората отказваха. Защо? Точно защото това е вид благодарност за нещо, свършено над нормалното, но всеки клиент във всеки конкретен случай решава колко да е това надплащане.
- Ще се отрази ли евентуално легализиране на ниво 10% на цените?
- Точно така ще стане. Ако се направи задължително, тези пари стават постоянен разход, постоянна надбавка и цените автоматично се качват. А
хората, които са доволни, пак ще дадат допълнително,
защото искаш да кажеш на човека, който те обслужва, че ти харесва. Това е 10% инфлационен натиск върху цените. Затова е много лоша идея.
- Заведения обаче се оплакват, че данъчните ги глобяват, защото не можели да им докажат, че разликата между показанията на касовия апарат и наличностите са пари от бакшиши?
- Това е по-скоро извинение. Пренебрежим брой случаи са такива. На данъчните това им е работата. Това изобщо не е смислен довод.
- Да се върнем на инфлацията. Наистина ли мислите, че у нас никой нищо не прави по този въпрос?
- Изненадан съм. Защото, ако има нещо, което да интересува цялото общество, то това е инфлацията. И бих очаквал, че парламентът дори с всичките си трудности и чудатости и временното правителство биха взели конкретни мерки. Да, вярно е, че част от нея идва отвън, но поне половината от инфлацията е българска. Ако не беше, трябваше да отчетем инфлация за януари около 8,5%, а ние отиваме към поне двойна, което означава, че половината ние си я правим.
- Кой е най-силният фактор, който помпа нашата си “половинка” от инфлацията?
- 13,4 млрд. лв. ни струват за миналата година енергийните помощи, които се раздават на всеки, все едно дали има нужда от тях, или не. Вярно е, че парите се вземат от свръхпечалбите в някои сектори, но дори това действа проинфлационно. Другите отрасли гледат какви свръхпечалби правят дадени сектори, решават да увеличат цената, за да не пропуснат шанса и те да направят такива.
- Ако вървим така, ще катастрофираме ли?
- От фискална гледна точка едва ли. Но обедняваме.
Средната класа, малкият и средният бизнес обедняват
спрямо ръста на инфлацията. Става по-трудно да се живее в едно общество, в което средната класа обеднява, и то върви бързо към социална криза. А средната класа е тази, от която най-много зависим - тя носи най-големия дял и от БВП, и от данъците.
