През последните 15 години България трайно заема второ място на Балканите по балансирано салдо в търговията със зърнени култури, сочат данни от изследване на икономиста на Българската стопанска камара Борислав Георгиев, публикувано на интернет страницата на Камарата.
Безспорният водач на Балканите за този период на база положителен баланс в натура за зърното е Румъния, на трета позиция е Сърбия. България има постоянно положително салдо за всичките позиции, но румънското положително салдо е равно на сумата от положителните салда на България и Сърбия, взети заедно, като конкретно при пшеницата България и Румъния имаме еднакъв положителен баланс, изтъква Георгиев, който има 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия.
След членството в ЕС, в сравнение с петилетката преди членството, България е практически водеща на Балканите с три пъти повече положителен баланс при зърнените култури - повече от 4,6 милиона тона. Износът на пшеницата е устойчиво положителен и достига повече от 5 милиона тона. При царевицата износът се променя между 1,4 и 2,5 милиона тона.
Пшеницата има средногодишен дял за 2007-2022 г. от повече от 64 на сто в натура при износа, царевицата е с повече от 26 на сто, а ечемикът е с близо 8 на сто. За 2021 г. пшеницата вече води с дял от 69 на сто, царевицата има 24 на сто, а ечемикът - с близо 6 на сто.
Секторът е един много положителен пример, особено отчитайки възможностите за световния пазар на Руската федерация и Украйна, коментира авторът на изследването. Първият приоритет на този сектор би трябвало да бъде задълбоченият анализ на зърнопроизводството в натура и възможностите за оползотворяване на максимална част от добавената стойност в земеделието у нас. Липсва информация в каква степен секторът е основа за евентуално развитие на българското производство на мляко и месо. При създаване на национална българска стратегия той може да бъде използван и за разширяване на възможностите за доставка на природен газ, защото основни доставчици на газ в Средиземноморието са потребители на българска пшеница, смята експертът.
Изследването обхваща експортните зърнени култури, описани в глава 10 на митническата тарифа: пшеница (митническа тарифна позиция 1001); ръж (1002); ечемик (1003); овес (1004); царевица (1005); ориз (1006); сорго на зърна (1007); елда и просо (1008).
Заради силно отворения характер на българската икономика, тези данни дават обща характеристика за производството на зърно, отбелязва авторът на изследването. За пълнота е направено сравнение в натура (в тона) за износа, вноса и баланса за балканските държави. В изводите са разгледани пет години преди членството на България в ЕС и петнадесет години след това. Това позволява по-ясно да се види причинно-следствената връзка между национална политика и състояние на сектора.
