Водела се кореспонденция между “Газпром експорт” и “Булгаргаз”. Ситуацията е под контрол, казва министърът на енергетиката
Русия спря доставките на газ за България на 27 април миналата година, но това не е попречило да си поиска 1 млрд. евро за недоставените количества.
В петък служебният министър на енергетиката Росен Христов обяви, че “Газпром” иска неустойка заради неизпълнен договор от страна на “Булгаргаз”. Сумата била конфиденциална, каза още той по БНТ.
Причината за спирането на доставките през миналата година бе промяната в начина на плащане. Русия поиска да получава за доставените количества рубли, а не долари, както е по договора с “Булгаргаз”. Страната ни заедно с Полша и Финландия бяха от първите държави в ЕС, които останаха без руски газ заради отказа да плащат в рубли.
Според енергийни експерти думите на служебния енергиен министър означават, че е получено писмо от “Газпром експорт”, с което се обявяват претенции за невзетия газ по договора, който изтече на 31 декември 2022 г.
Става въпрос за клаузата “вземай или плащай”, която до този момент при десетилетните търговски отношения между “Булгаргаз” и “Газпром” не е била активирана.
“24 часа” още миналата година писа, че вероятно към февруари 2023 г. руската компания ще изпрати фактура на “Булгаргаз”
за невзетите количества и че тя ще е на стойност около 1 млрд. евро. Според източници, близки до “Булгаргаз”, на този етап има само писмо с бъдещи претенции.
Заради тях обаче най-вероятно ще се стигне до арбитраж, защото “Булгаргаз” ще откаже да плати.
Българската компания по договор можела да вземе част от недоставените количества със задна дата. Това можело да се случи, защото тази клауза е валидна, при условие че договорът е продължен, а нов с руснаците не е подписван.
За изхода от арбитражно дело експертите не се наемат да правят прогнози. Защитната теза на България ще е, че всеки ден са изпращани искания до “Газпром” и е нареждан превод в долари, но руската компания е връщала парите и не е изпълнявала заявките.
Ако делото обаче бъде загубено, можело да се стигне и до фалит на “Булгаргаз”
Това обаче не било притеснително, защото газовите договори можели да бъдат прехвърлени на друга компания, а за вземанията от клиенти можело да се направи цесия.
Енергийният министър Христов обаче твърди, че ситуацията е под контрол. “Искат да им платим нещо, което смятат, че им дължим. Водим консултации с юристи”, поясни той. И допълни, че има кореспонденция и е даден отговор от българска страна на претенциите на “Газпром”.
Христов поясни, че за отказа от превалутиране на плащанията в рубли нямало решение на Министерския съвет, а такова било взето от предшественика му Александър Николов.
Сегашният министър критикува и бившето ръководство на “Булгаргаз”, че не е направило търгове за газ, което било нарушение на Закона за енергетиката. По думите му доставките в условия на форсмажор след спирането на руския газ можели да продължат в рамките на три месеца, но не и до септември 2022 г. Газът, доставян от април до септември е купуван без да се изискват сертификати за произход - голяма част от него е руски, но се е купувал на по-висока цена през търговци, твърди Христов.
Сега се правели търгове за доставки и същите търговци давали оферти на много по-ниски цени, каза още министърът. Освен това се подписвал и сертификат за произход на доставките за България. Най-големият проблем в момента с газа била високата цена на този, който е в хранилището в Чирен.
До дни щели да бъдат обявени търгове и за дългосрочни доставки на втечнен газ през Турция. Имало интерес от големите международни компании.
Темата за газа бе засегната и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но относно възможностите за доставки Борисов се похвали, че по време на последното му правителство България е взела 20% от бъдещия терминал за втечнен газ в Алекандруполис, което давало възможност за алтернативни доставки. Борисов коментира и цените на горивата - той припомни, че на 17 юни миналата година от ГЕРБ казали за първи път, че цената на горивата може да падне с 1 лев. И посочи графика, нарисувана още в средата на миналата година. Тогава нищо не било направено, а сега, когато Асен Василев и Кирил Петков ги нямало в управлението, цената на бензина и дизела била по-ниска точно с 1 лв.
