Световни адвокатски кантори в партньорство с български защитават държавата от финансови претенции
15 големи дела срещу България са водени за последните близо 20 години. Обшият размер на претенциите по тях, които са били предявени са за над 5 милиарда лева. Всички те са завършили с отхвърляне на исковете от международни арбитражни съдилища. Това показва равносметката от 2003 г. до 2022 г.
Водещи чуждестранни адвокатски дружества в партньорство с български авторитетни кантори са защитавали страната ни от финансови претенции.
„Съдебната защита“ е част от финансовото министерство от 1878 г. досега. Последният конкурс за процесуално представителство е бил през 2018 г., а преди дни финансовото министерство обяви нова процедура, по която вероятно ще продължи договорите с тези дружества.
Експерти са категорични, че изходът на всяко от делата, освен значителни финансови измерения- всеки от исковете е за стотици милиони, има огромно значение за оценката на инвестиционния климат у нас, както и за репутационния имидж на страната ни.
Кои са адвокатските дружества, водили най-много от спечелените дела у нас? По неофициална информация на „24 часа“, най- много дела са възлагани на „Уайт енд Кейс“- американска компания, с практика в над 60 държави от Европа и света, сред лидерите в международното право, специализирани във воденето на дела на суверенни държави.
Още един световен лидер в международните дела често защитава България - „Арнолд енд Потър“- също с регистрация в САЩ и с офиси в цял свят. Макар и по-малко на брой, успешни са и делата, възлагани на „Сидли Остин“
Според адвокатски справочници, първите две дружества са сред деветте с най-много спечелени дела в света, а в тази класация влизат само тези, които са спечелили над 80% от поетите арбитражи.
За да спечелят делата, престижните компании са наемали като експерти, също световно известни имена. Например Пол Такър, който е бил подпреседател на Банката на Англия, Филип Лоу- бивш директор на секция „Енергетика“ в ЕК, а също и авторитетни икономически компании като „Мазарс“, „Оксера“ и „Навигант“.
От българските кантори, най-често за партньор е избирана „Томов и Томов“ . Водещ адвокат в нея е Лазар Томов- единственият българин, избиран за арбитър и по международни инвестиционни дела.
От 2003 г. досега, по повечето дела България е била ответник, а всички искове срещу нас са били отхвърлени. По едно дело страната ни е била ищец и благодарение на организираната от министри на финансите съдебна защита в наша полза в държавния бюджет са постъпили 80 млн. евро. Решенията на някои от делата са конфиденциални, но в публичните данни за отчетите по бюджета има информация, както за заведени искове, така и за извършени плащания по загубени арбитражни дела.
Често споменаваното дело с „Атомстройекспорт“, популярно като „АЕЦ Белене“ , реално е било търговски спор между две компании- НЕК АД и руската компания. Българската държава не е била страна по този спор и не финансовото министерство, а електрическата компания са избрали кой да ги представлява. То е единственото знаково дело, което приключва с признаване на претенциите към нас. Често споменаваната сума, вкл. и от бившия финансов министър Асен Василев, че страната ни е осъдена за 1 милиард обаче не е вярна. Осъден е НЕК и то за малко над 600 млн. евро, което е 59% от предявения иск. Бюджетът е отпуснал безлихвен заем, който през 2022 г. бе изцяло възстановен от НЕК.
Освен предявените претенции към националната ни електрическа компания, руското дружество е имало иск за над 1 милиард евро и срещу България с аргумента, че е загубило инвестицията си. След като „Атомстройекспорт“ печели частично погасяване на иска си към НЕК, двете страни сключват споразумение за изплащане на присъдените суми, а част от споразумението е отказ на руската компания от иска й срещу България. Споразумението е подписано през октомври 2016 г. след решение на МС. Това означава, че първоначалните претенции на руската страна са били за малко над 2 милиарда евро, а резултатът от делата е изплатени 601,6 млн. евро и отказ от останалите претенции.
Кои са останалите знакови дела? Едно от първите по хронология е делото „Плама Консорциум Лимитид“ срещу България“ за 300 млн. щ.д. плюс лихви. То е от 2002 г., и е първия инвестиционен арбитраж срещу България. Искът е отхвърлен изцяло.
Година преди това, кандидат купувачът на БГА „Балкан“ - израелската компания „Зееви Холдингс „ също съди България заради развалянето на сделката, като неговите претенции са били за нарушения , оценени на 425 млн. долара. От цялата претенция, са уважени само 10 млн. долара. „Зееви“ води и второ дело пред Федералните съдилища в САЩ, при което искът е отхвърлен изцяло.
Едно от малкото дела, по които страната ни е ищец, а не ответник е България срещу американския инвестиционен фонд „Адвент интернешънъл корпорейшън“, като при него българското искане е за малко над 80 млн. евро плюс лихвите е уважен изцяло.
За 65 млн. евро обезщетение настоява през 2004 г. немската компания „СТ-АД- ГмбХ“ , заради участието си в „Лиди- Р“, обявена в несъстоятелност, но претенцията е изцяло отхвърлена от международния арбитраж. Компанията води и второ дело в Германия с искане за отмяна на арбитражното решение, но губи и него след 4 години обжалвания. „Хематур“ А.Б. предявява иск срещу България за 18 млн. евро плюс лихви, но го губи. Компанията се обръща към апелативния съд в Париж и френския касационен съд за отмяна на това решение, но губи и него.
„Новера“ АД завежда дело срещу България искане за 85 млн. Поводът – спор заради събирането на софийския боклук. След дълги перипетии компанията успява да спечели 2% от претенцията си, а останалите 98% са отхвърлени категорично и без право на обжалване.
.Арбитражни дела срещу българската държава водят и две електроразпределителни дружества. И то за рекордни суми. Първият иск бе заведен от австрийската ЕВН. В него претенциите бяха за 800 млн. евро заради претърпени щети от политиката на държавния енергиен регулатор, свързана с цените на тока за бита. Искът е отхвърлен изцяло. Малко по-късно, чешката компания - „Енерго – Про“ завежда иск за 180 млн. евро плюс сложна лихва, считано от 2012 г., но също губи делото.
През 2016 г. заплаха за бюджета ни идва от акционери в "Индустриален парк София". По него, италианската компания "Финанциария Интернационале Реал Естейтс" и съдружниците й искат 57 млн. евро заради проблемите около изграждането на многофункционален парк в района на Божурище. И губят съдебната битка.
Генералният резервен фонд на „Султаната на Оман“ също води знаково дело. Фондът бе втория по големина акционер в КТБ и пробва да осъди държавата за над 150 млн. евро заради фалита на банката и породилите се от това пропуснати ползи за него. Решението по делото бе категорично- искът е изцяло отхвърлен.
Абритражният адвокат АбдерРахман Шереф води , като физическо лице делото „Шереф срещу България“ и иска арбитраж пред председателя на Адвокатската колегия – Версай. Като претенция към делото е записана сумата 1,2 млн. долара, 126 000 евро плюс 8% лихва, но губи, при това без право на обжалване.
Сходна е съдбата и на последното засега дело – на „Рудерсдал“ ЕООД, „Асет манаджмент“ ЕААД, „ОЛ Сийз Пропърти 2“ ООд и Захари Томов. Колективният иск е за тройния размер на 200 млн. щатски долара, причина за съдебния спор е съдбата на сметки в затворената КТБ, но и той е отхвърлен изцяло.
По повод делата срещу България често има спекулации с размера на присъжданите разноски по тях, както и с размера на възнагражденията на адвокатските кантори. Според неофициална информация, общият размер на разноските по приключили дела е 82 млн. евро. По някои от тях, трибуналът задължава дружеството ищец да ги заплати, по други- страните се споразумяват помежду си всяка да поеме своя дял.
В момента срещу България има искове- за над 2,2 млрд. евро, като най-големите са по заведени дела от ЧЕЗ и от наследниците на Денис Ершов. Експерти са категорични, че каквато и да било промяна в избора на канторите и условията към тях, би затруднила воденето им и би поставила под въпрос успешното им приключване. Все още не е ясно дали срещу нас, или ние ще водим дело срещу „Газпром“ заради спрените договори за доставка на газ. Твърденията, че вече има такова към нас за 1 милиард не отговарят на истината.
Още по-неуместно би било изваждането на дирекцията „Съдебна защита“ от състава на финансовото министерство и прехвърлянето и към правосъдното министерство.
При предишния конкурс за процесуално представителство, проведен през 2018 г. чуждестранните кандидати са били общо над 15 световно известни кантори, като се споменават имената на „Клиъри Готлиб“, „Сидли Остин“, „Джоунс Дей“ „Лалив СА“ и други. Експерти споделят пред „24 часа“, че при избора на това, кой да води делата на България се отчитат освен спечелените от тях арбитражи, и повечето международни изисквания като например наличие на професионална застраховка за над 20 000 000 евро.
