Държавата се аргументира с дадените 11,2 млрд. помощи за 2 г., през които печалбите на фирмите се вдигнали със 100%
Прицелен в 2 млрд. лева допълнително за бюджета, служебният кабинет ще облага с еднократен допълнителен данък свръхпечалбите на фирмите. Това е едно от предложените изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Новите текстове предвиждат всички компании да платят допълнително 33%, ако имат свръхпечалба. Тя ще се изчислява, като финансовият резултат за втората половина на тази година се сравни със средната печалба за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Ако фирма има с 30% по-висока печалба, ще трябва да плати новия данък.
От ведомството на финансовия министър Росица Велкова се аргументират за въвеждането му с помощите, които държавата е дала на бизнеса. Те са изчислени на над 11 млрд. лева за периода 2020-2022 г. под формата на компенсации за тока и данъчни отстъпки. За същото време декларираните печалби от бизнеса се вдигнали с около 100% в сравнение с 2018 и 2019 г. Разпределените дивиденти към собствениците били 21,5 млрд. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Нараснали и депозитите на фирмите в банките.
При променената обществено-политическа обстановка общественият интерес предполага и бизнесът да бъде солидарен, като поеме част от приноса за запазване на стабилността на страната, особено лицата, реализирали значителни печалби в условията на криза, посочват от ведомството на Росица Велкова.
Ако не се съберат тези допълнителни пари, имало риск бюджетът да се окаже с прекомерен дефицит, да няма достатъчно пари в държавата и приемането на еврото да се отложи.
Бизнесът реагира гневно на новия данък. Председателят на БСК Добри Митрев го определи като наказание за предприемчивите, а онези, които са в сивия сектор, няма да бъдат засегнати. Кой след такова нещо ще иска да прави бизнес в България, попита риторично Митрев.
Няма свръхданък, който да компенсира свръхбезотговорните свръхразходи на свръхпопулизма на депутатите. Това ще забави растежа при всички случаи. Това не са пари, които чакат складирани, за да бъдат преведени в някакви сметки, реагира председателят на АИКБ Васил Велев. Според него планираният данък свръхпечалба ще ощети фирмите. Вместо това той призова държавата да намали собствените си разходи.
Освен съмненията за това дали такава мярка е законна, се поставя под съмнение и дали разчетите на финансовото министерство са реалистични. От 412 000 работещи в момента фирми по данни на НСИ само 102 000 са обявили, че ще отчетат печалба за 2022 г. Данните са от анкета на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Като причини те са посочили негативното влияние на високата инфлация, политическата криза и проблемите във веригите за доставки.
Икономисти и финасисти също се обявиха против новото облагане.
Миналата година държавата щедро раздаде пари на бизнеса. Сега иска да измисли някакъв данък, с който да си ги върне обратно, което е малко абсурдно, смята икономистът Георги Ангелов. И допълва, че държавата иска да вземе пари от всички - не само от тези, които са получили много пари от бюджета, а и от тези, които нищо не са получили и сами са се справяли. Даването на едни и вземането от други създавали неравнопоставеност, категоричен бе той.
Надявам се никога да няма данък солидарност в България. Това е абсолютна измишльотина и няма никакво икономическо действие. Облагането на печалба със задна дата е противоконституционно, коментира пред БНТ финансистът Емил Хърсев.
Като неприемлив определи данъка и икономистът Владимир Сиркаров. Огромна част от българския бизнес ще бъде ударен, което е абсолютно недопустимо. Формулата за изчисление е направена така, че да може повече компании да попаднат в тази концепция на свръхпечалба, заяви той по Нова тв.
Милен Велчев, бивш
финансов министър:
Еднократен данък не е разумно решение,
трябва да се свиват разходи
Имам дълбоки съмнения в това доколко еднократни данъци са разумни дори от гледна точка на тяхната събираемост. Отделно стои въпросът и за отпечатъка, който те оставят върху бизнеса. Надявам се служебното правителство да си направи добре сметката колко приходи очаква от този данък и дали наистина се налага да се въвежда еднократно.
Далеч по-добре е да се разчита на спестяване на разходи, които в България са се увеличили безпрецедентно като процент от брутния вътрешен продукт. В бюджетните финанси ключовата дума е устойчивост, а за такава не можем да говорим при еднократни данъци.
Любомир Дацов,
член на Фискалния съвет:
По-добре ще е ДДС да се вдигне
на 22% - така ще се укротят цените
Ако искат едновременно да укротят инфлацията и да осигурят достатъчно средства в бюджета за покриване на разходите, може би е по-удачно да се премахнат всички промени в ДДС и да вдигнат ставката на 22 %.
Чисто икономически това е по-неутрално към икономиката и едновременно ще ограничи потреблението.
Естествено, има и негативи, защото ще се отрази и върху потреблението, но това ще бъде търсен ефект. Инфлация, за съжаление, се бори по този начин. Ако това се направи, тя ще падне до 6-7%.
Симеон Дянков, бивш вицепремиер и финансов министър:
Няма как да се облага минал
период, не ни трябват екзотични идеи
Тази идея е по-лоша и трудна за осъществяване от спирането на енергийните помощи за бизнеса. Освен това,няма как да важи за изминал период, каквото предлага правителството. Не са необходими екзотични идеи, за да влезем пак в релси. Да направим верните и важни стъпки.
