ЕС и Германия са постигнали споразумение след спорове относно планираното до 2035 г. постепенно спиране на продажбата на автомобили, използващи изкопаеми горива, с цел борба с изменението на климата, предаде АФП.
Важната сделка за забрана на продажбата на нови автомобили с изкопаеми горива от 2035 г. е от ключово значение за амбициозния план на блока да се превърне в "климатично неутрална" икономика до 2050 г. с нулеви нетни емисии на парникови газове.
Но с безпрецедентен ход по-рано този месец водещият производител на автомобили Германия блокира споразумението в последния момент, след като то вече беше одобрено в рамките на традиционния законодателен процес на ЕС.
Берлин поиска от Брюксел да предостави гаранции, че законът ще позволи продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, работещи със синтетични горива - акцентът в обявения в събота пробив.
"Намерихме споразумение с Германия за бъдещото използване на синтетични горива в автомобилите", заяви в Туитър еврокомисарят по околната среда Франс Тимерманс.
"Сега ще работим за възможно най-бързото приемане на регламента относно стандартите за CO2 за автомобили."
Германският министър на транспорта Фолкер Висинг заяви, че автомобилите с двигатели с вътрешно горене могат да продължат да бъдат регистрирани и след 2035 г., ако използват само горива, които са неутрални по отношение на емисиите си на CO2.
Продължилите седмици преговори между Европейската комисия и Германия за излизане от задънената улица бяха съсредоточени върху желанието на Берлин за по-силен ангажимент по отношение на синтетичните горива от представения в първоначалния текст.
Синтетичните горива, за които Германия искаше изключение, все още са в процес на разработване и се произвеждат с помощта на нисковъглеродна електроенергия. Технологията не е доказана, но германските производители се надяват, че тя ще доведе до по-широко използване на двигателите с вътрешно горене.
Неправителствени организации, работещи в областта на околната среда, оспорват значението на синтетичните горива за прехода на автомобилния сектор към чисти енергийни източници, като твърдят, че те са твърде скъпи, замърсяващи и енергоемки.
Някои експерти от бранша изразиха съмнение дали автомобилите, задвижвани със синтетични горива, могат да се конкурират на пазара с електрическите автомобили, които се очаква да поевтинеят с течение на времето.
Шефът на Audi Маркус Дюсман заяви пред "Шпигел", че синтетичните горива "няма да играят важна роля в средносрочното бъдеще на леките автомобили", дори и да се окажат полезни в прехода към зелена икономика.
Някои наблюдатели видяха вътрешнополитически сметки зад първоначалния ход на Германия да блокира сделката, която раздразни някои от партньорите на Берлин в ЕС.
Социалдемократите на германския канцлер Олаф Шолц формираха коалиционно правителство със Зелените и либералната партия ФДП, която инициира този ход.
ФДП, която загуби пет поредни регионални избори, изпитва затруднения в националните проучвания и се надяваше да получи подкрепата на избиратели, враждебно настроени към забраната на двигателите с вътрешно горене.
Шолц действа, за да запази единството на коалицията, като се присъедини към позицията на ФДП срещу Зелените.
Към Германия се присъединиха и други големи производители на автомобили - Италия, Полша и Унгария, които се включиха в малък алианс срещу забраната на двигателите с вътрешно горене.
ЕС има за цел да намали до нула емисиите на CO2 от новите превозни средства, като планираният план за двигателите с вътрешно горене на практика налага електромобилите от средата на следващото десетилетие, пише БГНЕС.
Индустрията очакваше новите правила на ЕС, като през последните години масово инвестира в електрически превозни средства.
