"България е солидарна с Украйна. България и други европейски държави подкрепиха коридорите за солидарност като инструмент за подпомагане на борбата с глада в световен мащаб, но, за съжаление, констатираме, че тези коридори не функционират като коридори, а са канал за внос в рамките на Европейския съюз в безпрецедентно кратки срокове", заяви в Добрич заместник-министърът на земеделието Георги Събев. Той откри петото изложение на мести продукти на фирми, които развиват производство чрез финансиране от местните инициативни групи /МИГ/ по Програмата за развитие на селските райони.
По думите му България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Словакия са "най-големите потърпевши" от този безмитен внос на украински продукти. За нашата страна вносът на слънчоглед представлява сериозен проблем, а за другите - вносът на царевица и пшеница.
"И при нас има по-голям внос на пшеница от обикновено от Украйна, но при слънчогледа ситуацията е несравнима. В рамките само на една година ръстът на вноса е от над 20 пъти – от 37 000 тона през 2021 година до над 830 000 тона през 2022 г. Това е безпрецедентна ситуация за нашата страна. ", уточни той. Според Събев коридорите за солидарност
"Ще продължат, докато военният конфликт продължава", което е "още един повод ние да искаме по-сериозни мерки, по-сериозна подкрепа”. Събев каза, че миналата седмица се е срещнал с комисаря по земеделието Януш Войчеховски в Брюксел и е изразил позиция, че предвидените за България 16,75 милиона евро от земеделския резерв не са достатъчни да покрият разходите, които българските земеделски производители трупат вследствие на натиска от украинския внос. "Комисарят пое ангажимент да прегледа това, което е предложено в регламента. Имам уверение от нашите колеги и партньори от Румъния, че също ще настояват за увеличение на този финансов ресурс, защото също го намират за недостатъчен. Надявам се, че Европейската комисия ще се вслуша в нашия призив", каза заместник-министърът.
Проекторегламентът на Европейската комисия предвижда от земеделския резерв да бъдат заделени общо 56 милиона евро, от които 29 милиона са за Полша, 16,75 милиона са за България, а 10 милиона – за Румъния, припомни той."Как Европейската комисия е правила тази сметка, не стана съвсем ясно по време на срещата", коментира заместник-министърът. По думите му има възможност финансовият ресурс от земеделския резерв на Европейския съюз да бъде увеличен със съфинансиране от националния бюджет, но дори тогаватой няма да бъде достатъчен за покриване на всички разходи на земеделците и потенциалните загуби, които те ще генерират през идните месеци, "защото новата реколта идва, а складовите помещения са пълни".
Заместник-министърът сподели, че е предложил на Войчеховски да се обмисли въвеждането на такса за вход в Европейския съюз или съпровождане на превозните средства, транспортиращи стоки от Украйна.
"Притесненията, които изрази европейският комисар, са, че това противоречи на принципа за свободно движение на стоки в рамките на Европейския съюз. Въпреки това и в рамките на министерството, и заедно с представители на други засегнати държави, търсим решение и законни формулировки за намиране на изход от тази трудна ситуация. Вярвам, че трябва да се търси кардинално решение, а не само спорадични", коментира Събев
Земеделското министерство е в контакт с българските зърнопроизводители, които подготвят блокиране на четири ГКПП-та в страната – Кърдам, Силистра, Русе, Видин от 29 до 31 март, каза още Събев. " Подкрепяме българските зърнопроизводители в протеста им. За да излезе проблематиката извън дискусиите, които се случват между нас и Европейската комисия, вярвам, че трябва да се дава видимост на този проблем, защото зърнопроизводството у нас има и социален аспект, свързан с изплащането на ренти", заяви Събев.. Това означава, че ефектът от вноса на украинско зърно е "много по-голям и по-широк" от "просто натиск върху един сектор", допълни зам.-министърът. Той се надява след толкова разоговори и протести Европейската комисия да реагира бързо и адекватно.
Часове преди координационната среща в Министерството на земеделието за задържаните български риболовни кораби в Констанца, зам.-министърът на земеделието Георги Събев заяви в Добрич следното:
„Определено има прецедент – задържани са български риболовни кораби в така наречените общностни води. Иззет е уловът, без да е представен документ за това. Ние не знаем правните основания и това буди сериозни съмнения у нас като държава.
Затова Министерството на земеделието организира широка координационна среща с представители на външното министерство, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, представители на бранша, за да координираме действията си. За съжаление, България вече има негативен опит в подобна ситуация през 2011 г. Решението на съда в Страсбург от март т.г. за незаконосъбразността на деянието отне 10 години.
Искаме да избегнем този сценарий. Въпросът е принципен – за правото на риболов на всички български риболовни кораби в общностни води. Като държава ще направим всичко възможно да го защитим”. Той добави, че българските инспектори, участващи в проверката, не са получили протокол, който да подпишат, той е бил на само на румънски език, преведен устно.
