Той е изпълнителен директор на Global Engineering, Ingram Micro и има над 20 години опит на технически ръководни роли в изграждането на екипи по целия свят. Родом от Калифорния, Тейлър е превърнал България в дом през последните 10 години. Ръководи глобалните операции за CloudBlue – компания на Ingram Micro. В свободното си време се занимава с дърводелство и дизайн. Обича българските планини.
Интервюто е част от специалното издание на „24 часа“ и TREND „Мъжете с решения“, част от поредицата за успели личности с визионерски нюх. Новият брой е посветен на онези мъже, които взимат важни и трудни решения всеки ден, на лидерите, които утре ще сочат посоката в бизнеса, технологиите, ценностите и стремежите на съвременния човек. „Мъжете с решения“ е издание за търсещите и за смелите, за хората с вроден усет към промените и със здрав гръб за отговорността на растежа.
- Кога и какви решения взехте, които дадоха посока на вашия бизнес?
- Обикновено съм част от продуктовите решения – те се въртят около проблемите, които имаме да решаваме, за кого ги решаваме и как ги разрешаваме. Може да влезем в партньорство, да развием продукта или да предложим оперативно решение. Когато имаме стабилни отговори на тези въпроси, удвояваме или утрояваме приходите.
- Трудните решения, които са довели до сериозен напредък?
- Всяка компания се е сблъсквала с един и същ труден въпрос: „Какъв проблем решаваме и за кого?“. В началото всички имат отговора, но в борбата за пазарен дял и бърз растеж се случва да загубиш фокуса върху поставената цел. Тогава стигаме до „решаваме всичко за всички“. И задавам два въпроса: „Същия проблем ли решаваме?“ и „Към правилните клиенти ли сме се насочили?“. Ако имаме отговорите, идва по-трудната част – да признаеш, че няма как да решиш „всичко за всички“. Тогава фокусът си идва на мястото.
- Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е интересно да се развивате?
- Изкуственият интелект. Няма достатъчно квалифицирани хора, които да са в крак с темпото на иновациите. Гледам на изкуствения интелект и на машинното самообучение като на средство да си развием възможностите.
- От кого сте се учили да взимате решения и да ги отстоявате?
- Основните насоки съм получавал от баба ми Лоис. Тя ме е учила да взимам морални решения, но си тръгна от този свят доста преди да порасна.
- Коя битка не успяхте да спечелите?
- Много битки съм загубил, но съм успявал да се огледам, адаптирам и да следвам дългосрочния план. Ако съм губил битки, е било, защото съм бил сам.
- Как решавате, че някой е ваш приятел?
- Приятел е този, който не иска нищо друго от мен освен разговор.
- Колко често се събуждате с чувството, че всичко зависи от вас?
- Като бях млад мениджър – всеки ден! С опита осъзнах, че колкото и умения да има, човек блокира процеса, ако всичко се върти около него. Приех го и се научих да вярвам на другите, да разпределям задачи и да търся други гледни точки. Оттогава никога не съм страдал от комплекса на Атлас.
- Как мъж с много ангажименти възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях?
- Всеки е зает. Трябва обаче съзнателно да избираме с какво. Да закусваме заедно, означава много за спомените на децата. В общуването обсъждаме, че ученето е до живот, преживяванията са по-ценни от вещите и че ги обичам и подкрепям във всичко.
- Кои са предразсъдъците за мъжете и мъжеството, на които сме подвластни?
- Не харесвам предразсъдъка, че мъжът трябва „да изкарва хляба“. Това слага партньора ти на второ място, където все едно няма право да разцъфти. „Щастлива жена, щастлив живот“ не означава само да купуваш на съпругата си материални неща – означава да я подкрепяш и да искаш и за нея постижения извън къщи.
- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете? А страх ли ви е от това?
- Не е сценарий, който ще си пожелая, но ако се страхувам, страхът ще ме спре да живея живота си в пълния му потенциал.
Може да намерите „Мъжете с решения“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
