Днес, 27 март, една от емблемите на Българската национална телевизия – единственото предаване за земеделие, животновъдство, агробизнес и развитие на селските райони у нас "Бразди" – отбелязва 60 години в ефира на обществената телевизия. Юбилейният брой на земеделския евъргрийн, който всяка събота от 12:30 ч. по БНТ 1 ни среща с истинските лица на българското земеделие, представи любопитни черно-бели истории от богатия архив на "Бразди", интерпретирани от няколко съвременни български фермери.
През годините много хора са вложили труда и отдадеността си в "Бразди"–репортери са били Ирина Милчева, Ана Дюлгерова, Мария Русева, Георги Милин, Иво Михайлов, Зоя Велинова, Валентина Спасова, режисьори – Нина Ковачева, Красимир Ризов, Наталия Пискова, оператори – Александър Петров, Иван Михневски, Нестор Манолов, Венци Миленков, изпълнителни продуценти – Петър Карагьозов и Валентина Спасова.
"Бразди" е сред водещите програми в ефира на БНТ. По данни на ГАРБ (GARB Audience Measurement Bulgaria), за периода на ТВ сезон 2022/2023 – в рамките на излъчени общо 25 епизода от 17 септември 2022 г. до 18 март 2023 г. – предаването е достигнало до два милиона и половина зрители. Интерес към модерното и качествено съдържание на "Бразди" имат високо образовани зрители от големи градове в страната.
Навръх 60-ия рождения ден на "Бразди", за това забележително телевизионно дълголетие, разговаряме с изпълнителния продуцент на предаването Даниела Филипова.
- 60 години "Бразди" в ефира на БНТ. Как се постига?
- Мислила съм много върху това, говорили сме си в екипа неведнъж. Безпрецедентно е, стряскащо е направо. Но е истина. Предаването започва своя живот на 27 март 1963 г. и никога, никога през тези 60 години не е сваляно от ефир.
Дълголетието при хората, казват, е въпрос на гени, начин на живот и адаптивност. Може би и с ТВ предаванията е така. Темите за земята, за човешкия труд, за селото – всичко това, което е "Бразди" – е дълбоко, изконно заложено в кръвта на българина. Вие колко души познавате, родени и израснали в истински градски фамилии, което означава поколения преди тях, родени и живeли в града? Моя милост знае за двама такива… Всички други са като мен – помним, и то добре, цървулите на бащите и дядовците си. Това е положението и е прекрасно, че е така. Селските гени са здрави и жилави.
Колкото до фактора "начин на живот", отнесен към живота на едно ТВ предаване, той е в ръцете на хората, които го правят. "Бразди" винаги е било гледано предаване. И сега е така. Много репортери, редактори, режисьори, оператори, монтажисти, музикални редактори са оставили труда и сърцето си в запазената марка на БНТ през всичките тези години. Дължим на всички тях благодарност. И като гледам архивите на предаването, сега около годишнината особено внимателно, виждам едно – всички преди нас са говорили на зрителя честно и професионално. Според темите, ТВ модата и всичко, което наричаме време.
Ако обаче вечната тема за земята не се интерпретираше гъвкаво и адекватно на времето, колкото и да е велика, няма как да стане. В началото с името "Семена в Браздите" предаването започва жанрово като телевизионна беседа. Много трогателно! Стои един агроном в студиото и учи, буквално, селските стопани как да се борят с полските мишки, например. После, през 70-те години, идва ред на пътеписа, 80-те са времето на репортажа, после идва ред на тежката публицистика. 90-те години са преломни, направо погроми за земеделието в България и какво друго, освен остра публицистика. Сега ние правим документална публицистика с елемент на реалити. И класиката е модерна! Но кой знае как ще изглежда този наш модерен подход след 20 години, например?
- Сериозен дял от аудиторията на "Бразди" са младите хора. Как си го обяснявате?
- С това, че земеделието е модерен, високотехнологичен бизнес, в който няма как да оцелееш, ако самият ти не си образован и модерно мислещ човек. Глупаво е, че все още има хора, които свързват земеделието с някакъв вид примитивизъм. Нещо като… не ставаш за нищо и за да не умреш от глад – айде, качвай се на трактора. Няма такъв филм, уважаеми! И да, младите хора са сериозен дял от нашата аудитория. Голямата част от тях са респектиращо образовани – второ, че и трето поколение фермери. Все повече ни гледат и в столицата, и в големите областни градове. Аргументите на тези зрители вероятно са други – може би искат да избягат на село, макар и за половин час, или пък искат да знаят кой и как произвежда храната им.
- Всяка събота от 12:30 ч. по БНТ 1 срещате зрителите с българи, които вдъхновяват с трудолюбие и силен дух. Има ли история, която няма да забравите, която ви е белязала завинаги?
- Всички в екипа много обичаме героите си. Наричаме ги невидимите герои на България. Не знам дали си давате сметка колко трудно и отговорно е това, което фермерите на България правят. Ден след ден… Продоволствената сигурност на една държава е част от нейната национална сигурност. Но не искам да се паля на тази тема, защото ще провалим празничния разговор. В момента фермерите на България са на ръба на силите си и буквално се борят за оцеляването си. Някои успяват, други колят животните си, изкореняват градините си и ликвидират бизнеса си. Положението е страшно, но това е друг разговор. И тези сюжети, които, уви, са основни в предаването поне от половин година, също ще останат част от историята на "Бразди". Не знам в чия памет ще останат държавните мъже, които нямат нито визия, нито воля да спрат този процес на разпад. Но питахте ме за една едничка история, която ме е белязала. Много са, не е една, но да Ви разкажа за последната.
Та значи… Има един български фермер, който не вижда, 100 процента незрящ. Драгомир се казва. Умно, хубаво момче с удивително устойчив дух. Този човек се бори повече от 15 години да направи ферма, отговаряща на евростандартите. Те са високи, а той няма пари да финансира инвестициите. Но не се отказва, защото фермата и животните го карат да се чувства жив.
Преди много години един земеделски министър беше обещал от трибуната на Народното събрание да инициира благотворителна кампания в негова полза. Пак преди години един евродепутат го разходи до Европарламента, за да разкаже за неговия случай, та белким му се помогне. Не би! И когато преди няколко месеца Драго ми се обади, за да каже, че вече фермата му е пред затваряне и мърдане няма, аз реших, че няма нужда да правим поредния репортаж за него. Инициирахме кампания в негова полза в социалните мрежи и чудото стана. Държавата не можа, но фермерите му помогнаха. Знаете ли колко бяхме щастливи всички, целият екип? Ние си обичаме героите, а те очевидно ни вярват. Какво повече да искаме?
- Покрай ковида наблюдаваме тенденция все повече семейства да напускат градовете и да избират живота на село. Какви са вашите наблюдения? И какво е бъдещето на българското село?
- Моите наблюдения са същите, само че този процес започна много преди ковида. Пандемията просто го ускори рязко. Да, все повече млади семейства избират живота на село, някои от тях дори се захващат с фермерство. Други, предимно IT специалисти просто преместиха компютъра на двора в селската къща. Говорим вече и за дигитални номади. С две думи – има преселение към селото. Все още не е велико, но си мисля, че тенденцията ще е устойчива. Животът на село е толкова по-човешки и красив, че няма начин да не се случи. Въпрос на време. Знаете ли какви възхитителни деца растат в селата на България? Децата на фермерите винаги са ме изумявали. За тях трудът не е морков, нито тояга, а единственият възможен начин на живот. Толкова осъзнати, спокойни и красиви са тези деца!
А какво ще стане с българското село? Сега много български села приличат на декори на следвоенен филм. Истински села-призраци. Особено в Северозападна България е страшно. Но знаете ли, все повече хора, млади хора стягат наследствените си къщи и се връщат по селата за ваканция или съботно-неделно. Моята далечна прогноза е, че голяма част от селата ще се превърнат във вилни зони, което не е лошо. Да си мислим обаче, че в тях отново трайно ще заживеят стотици, хиляди хора е илюзия. Иначе, животът на село е лукс – имаш свобода, слънце, въздух, време… Имаш мислите си, имаш себе си… Аз самата жадувам да се скрия, макар и за кратко, в любимата ми Владиня – едно село, недалеч от Ловеч, откъдето са моите корени. И се опитвам да го правя, когато мога.
- Самото име на предаването тази прекрасна българска дума, сякаш олицетворява магията на "Бразди". С кои други български думи бихте описали тези 60 години?
- Труд. И ние знаем, и героите ни знаят какво означава това. Радост. Вдъхновяващо е студиото ти да е сред природата и да гребеш с шепи от живия живот. Истина. Вярвам, че трябва да сме честни със зрителите и затова не си позволяваме да ги стреляме с клишета и лъжи. Вярвам, че не бива да манипулираме героите си. Вярвам, че трябва да ги показваме такива, каквито сме ги видели и почувствали самите ние. Така и правим. И знам, че хората, с които се срещаме на снимки, са точно тези, на които им казват "солта на живота". В този ред на мисли – приемете, че говорихте с един щастлив и благодарен за професионалния си шанс човек.
Гледайте „Бразди“ всяка събота от 12:30 ч. по БНТ 1
