Дългосрочният растеж на глобалната икономика ще е средно 2,2 на сто до 2030 година, се посочва в доклад, публикуван днес от Световната банка и цитиран от Франс прес. Това ще е най-слабото десетилетие на растеж от началото на века.
Този спад на растежа се отнася в по-голяма степен за най-развитите страни, отколкото за развиващите се страни и нововъзникващите пазари начело с Китай, уточнява Световната банка в доклада си.
"Китай играеше дълго време притегателна роля за световния растеж, но това е напът да се промени, тъй като растежът на китайската икономика се забавя. Въпросът е кой ще замести Китай в тази му роля и ние смятаме, че това няма да е една страна, а група от страни". Това заяви по време на телефонна пресконференция главният икономист на институцията Индермит Джил, предаде БТА.
Сред причините за забавяне на потенциалния световен растеж вашингтонската финансова институция изтъква последствията от пандемията, най-вече влиянието й върху образованието на децата и тийнейджърите и дългосрочният ефект, който това ще окаже върху икономиката, както и войната в Украйна и произтичащите от нея нарушения в стокообмена.
"Образованието е важен елемент на растежа, не само по отношение на производителността на служителите, но и на включването в активното население: колкото по-образовани са хората, толкова по-дълго остават в тази категория". Това уточни пред медиите отговарящият за доклада икономист Франциска Онсорге.
Световната банка подчертава освен това, че влиянието върху растежа на забавянето в образователния процес заради пандемията "ще продължи и отвъд хоризонта, фиксиран от този доклад".
Въпреки това институцията прогнозира, че световният растеж може да се подобри с 0,7 процентни пункта средно, ако всички страни осъществят серия от реформи в тази област.
Това засяга преди всичко инвестициите, които са намалели от началото на пандемията, достъпа на жените до пазара на труда и подобрените условия за достъп до световната търговия.
Световната банка демонстрира оптимизъм относно риска от фрагментиране на глобалната икономика, като смята, че "не е сигурно, че това ще се случи".
"Фактът, че Китай изнася по-малко, например, е свързан с нарасналото вътрешно потребление, което е добър знак, а не доказателство за фрагментиране. Ако погледнете сектора на услугите, ще установите по-високия му дял в световния стокообмен, което също е нещо положително", твърди Индермит Хил.
