Зам.-министърът на енергетиката призова новия парламент да ратифицира договор със САЩ за VII и VIII в АЕЦ "Козлодуй", а за "Белене" да се подпише с Франция
Правителството иска да започне строеж на VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй" и вече са предприели мерки за това. Това заяви зам.-министърът на енергетиката Еленко Божков на конференция, посветена на сценариите, рисковете и перспективите пред развитието на ядрената енергетика в България.
По повод площадката в Белене той заяви, че работят за изграждане на два блока с френска технология, като ще бъде използвано и досегашното оборудване. "Скоро в България ще пристигнат френски експерти, които да огледат площадката там“, обясни зам.-министърът. Той призова 49-тия парламент да ратифицира договор със САЩ за 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй, а подобен договор трябва да се подпише и с Франция.
По-късно от Министерството на енергетиката уточниха от името на Божков, че договорите, за които той говори, касаят единствено и само предпроектно инженерингово проучване, а не строителство. Решенията за строителство на такъв тип стратегически обекти могат да бъдат взети само от Народното събрание. Целта на предпроектните инженерингови проучвания и анализи е да се установят всички технически и икономически параметри на евентуалните проекти за нови ядрени мощности, включително и какви са опциите за използване на съществуващото оборудване чрез интегриране в съвременна цялостна система. Всички тези данни ще бъдат предоставени на следващото редовно правителство и на парламента, където реално ще се вземе окончателното решение за развитие на проектите, базирано на реални технико-икономически показатели, а не на политически пристрастия, се казва в уточнението.
На форума председателят на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет Валентин Николов заяви, че приветства усилията на държавата да диверсифицира ядрената енергетика на България. Според него e свършена много работа през последните няколко години, за да бъдат реализирани проектите за доставка на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ от американската компания „Уестингхаус“ и от френската „Фраматом“.
„2032 година е реалистичен срок да заработи реактор на „Уестингхаус“ на площадката на АЕЦ "Козлодуй". България може да бъде първата държава в Европа, която да пусне в експлоатация такъв реактор – АP 1000“, съобщи представителят на „Уестингхаус“ за България Иван Пиронков. По думите му в момента има 4 такива реактора, които работят в Китай, а други два такива блока са пред пускане в експлоатация в САЩ.
Пиронков посочи, че 6 реактора в Украйна, от подобен тип като тези в АЕЦ "Козлодуй", вече са преминали към използване на ядрено гориво от „Уестингхаус“. 4 от тях са в Запорожката АЕЦ и два - в Южноукраинската АЕЦ. „Това показва, че горивото, което предлагаме за АЕЦ "Козлодуй" не е пилотен проект, а е технология, която вече е изпробвана и работи успешно и безопасно. „Уестингхаус“ разработва гориво за реактори ВВЕР-1000 от 1998 година, като първата централа, за която е разработвано такова гориво е АЕЦ "Темелин". За АЕЦ "Козлодуй" предлагаме ядрено гориво от тип RWFA, което вече е доказало своята надеждност в Украйна. Ние предлагаме и ремонт на касети в случаи на разхерметизация, защото иначе подмяната струва много пари“, обясни той.
Представителят на американската компания изрази надежда, че българските власти ще позволят изграждането на нова ядрена мощност в Козлодуй, за да се запази България като ядрена държава.
„Уестингхаус“ развива вече повече от 10 години инженерна дейност в България. В момента върви много голяма програма за модернизация на системите в АЕЦ „Козлодуй“. Нашето звено работи и по проекти в Испания, Великобритания, ОАЕ, Южна Африка и т.н. Компанията ни е единствената, която има проекти за зареждане на всички видове ядрени реактори. Покриваме всички технологии с вода под налягане, включително ВВЕР, така и за кипящи реактори“, обясни Пиронков.
Председателят на „Булатом“ Богомил Манчев изрази надежда, че колегите му от „Уестингхаус“ ще направят проекти за два блока в АЕЦ „Козлодуй“ – VII и VIII. „Това, което върна ядрената енергетика, е големият интензитет на тези технологии, което означава, че можеш да имаш за дълго време прогнозируема цена на енергията, с необходимостта да третираш малки по обем, макар и сложни отпадъци“, обясни Манчев. Той изрази задоволството си, че българската държава планира развитието на ядрената енергетика по американски и френски технологии, защото тези държави са лидерите в тази сфера.
„Като развиваме енергетиката, ние развиваме икономиката. Ако енергоблокът на „Уестингхаус“ заработи до 2038 г., ние ще можем да тръгнем към затваряне на въглищните централи в Маришкия басейн. Но не знам дали ще издържим икономически дотогава, заради високите цени на емисиите“, каза още Манчев.
Той подкрепи на 100% енергийната стратегия на правителството, защото тя има визия близо 30 години, а ядрената енергетика изисква поне 20-30 години планиране.
„Държавата, чрез своите университети, трябва да подготви около 10 000 инженери, за да осигури необходимите кадри, които да работят по изграждането и експлоатацията на новите ядрени мощности – американската и френската. От тези 10 000 инженери, едва 1/3 ще останат, но такава е „разходната норма“ на висококвалифицираните кадри по цял свят“, категоричен бе Богомил Манчев.
„Ядрената енергия може и трябва да бъде развивана. За целта правителствата трябва да се ангажират още по-сериозно с процеса. Тя дава възможност за енергийно и икономическо развитие на обществата и за постигане на екологичните и климатичните цели на бъдещето“, заяви във видеообръщение към делегатите на конференцията председателят на националния членски комитет на САЩ и главен ядрен директор на Изследователски институт за електроенергия (EPRI) Нийл Уилмсхърст.
По време на форума презентации и доклади бяха представени още от изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, от ръководителя на управление „Общостанционни съоръжения“ на дирекция „Производство“ в АЕЦ "Козлодуй" Георги Игнатов, от зам.-председателя на Агенцията за ядрено регулиране Борислав Станимиров, както и от заместник-изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Георги Разложки.
