Позицията на България е, че искаме отпадането на невъзможността да се прилага антидъмпингови механизми, по отношение на свръхнасищане на пазара. Другото ни искане е при констатация на държавите, че има прекомерен внос на определени стоки, не само на зърнени храни, държавите да могат да прилага депозити, които след излизането и влизането в други държави той да се връща, за да може да се разпространява по-равномерно тази продукция. Това заяви на брифинг земеделският министър Явор Гечев след срещата със зърнопроизводители при президента Радев, които протестират срещу безмитния внос на украинско зърно.
България беше първата и единствената, която още септември констатира тези аномалии на пазара, посочи още той. По думите му в момента вече това се осъзнава и други държави и има подкрепа за тези мерки. Сред другите аномалии на пазара са яйца, сухо мляко, с плодове и зеленчуци от Молдова и други. Предварителните разчети и това, което можем да тълкуваме на познаването на администрацията да влезе в сила юни месец, с предпазни клаузи, посочи още земеделският министър. "Никоя икономика не може да издържи толкова резки промени на пазарите", коментира още Гечев, цитиран от dariknews.
Гечев също така заяви, че е необходимо разчистване бързо на слънчогледа, тъй като не е толкова траен.
"Недъзите в европейското законодателство изтъкват, когато има кризи. Европа трябва да е по-бърза и солидарна. Източните държави страдат повече, при положение че получават по-малко субсидии. Искаме солидарност и с нашите държави. Нашата държава е солидарна с хората на Украйна", заяви той. И изтъкна, че очаква подкрепа от Полша по отношение на същия проблем.
Министър Никола Стоянов уточни, че проблемът е с гарантирането на транзитни коридори, чрез транзитни такси. Той не пожела да коментира дали трябва украинското зърно да се облага и с мито, но да се гарантира, че транзитните коридори за зърното наистина да са транзитни, а не да остава в страната ни.
От Асоцията на зърнопроизводителите заявиха 1 милион и 100 хиляди тона слънчогледа - това са 1 млрд. лева в складовете. "В нашата икономика земеделските производители са с дефицит 1 млрд. от застоели слънчоглед. Имаме 3 милиона тона пшеница, също седи по складовете, за капак на всичко - царевицата от миналата година не е продадена, това са около 2 млрд. лева. Това са пари, които не са вкарани като данъци в бюджета. Нереглемантиран внос има на слънчоглед и царевица, трябваше да се направят коридори тези стоки да останат в България, защото българската промишленост може да преработи 6 млн. тона - 2 млн. тона във вид на олио да изнесем. Така ставаше преди година, когато не бяха разрушени мощностите на Украйна. Предната година имаше 20 хиляди тона внесени и 200 хиляди тона слънчоглед от Молдова. Тази година се преработват украински слънчоглед. Нашата родна продукция седи и олиото, което се прави, е от украински слънчоглед", посочиха от Асоцията на зърнопроизводители
