През периода октомври-декември 2022 г. на 123 865 граждани на страни, които не са били част от Европейския съюз, са получили нареждане да напуснат територията на Общността, което в сравнение с третото, предходно тримесечие на миналата година е представлявало увеличаване с 11 на сто. За същия период 28 155 граждани на трети страни са били върнати в съответните им държави, с 2 345 души, или 9,1 процента повече от съответният им брой през третото тримесечие на 2022 г. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
На годишна основа броят на гражданите на страни, които не са били част на Евросъюза и на които им е било наредено да напуснат Евросъюза през последното тримесечие на миналата година, се е увеличил с 37 процента, а броят на върнатите в съответната страна на произход хора - с 22 процента.
Нарежданията за напускане на територията на България, издадени на имигранти, идващи от трети държави, през месеците октомври-декември 2022 г. са били 3235, или над пет пъти повече (+537 процента), спрямо отчетените през тримесечието, приключващо в края на септември 2022 г., когато бяха 510. През второто и първо тримесечие на миналата годината страната ни е отправила подобни нареждания към граждани на съответно 255 и 260 чужди граждани. Така държавата ни е заела първото място сред членките от ЕС с най-висок ръст на нарежданията за напускане през четвъртото, спрямо третото тримесечие на миналата година, а на втора позиция по нарастване е била Ирландия (+186,2 процента).
Същевременно през посочения период от родината ни са били върнати едва 130 граждани на държави, извън ЕС, относително запазвайки броя на върнатите през предходното (125 чужди граждани), както и през второто (130 граждани) и първото тримесечие (155 граждани) на 2022 г.
Най-много нареждания за напускане от България през четвъртото тримесечие са били отправени подадени към граждани на азиатски държави 2450 , сред които към такива от Сирия (1290 души), Афганистан (935 души), Мароко (635 души), Ирак (140 души), Турция (40 души), Палестина и Иран (25 души за всяка), Русия (20 души), Алжир (20 души), Пакистан (15 души) Египет и Либия (по 10 души всяка), Нигерия и Йемен (по 5 души всяка).
Междувременно най-висок е броят на завърналите от България граждани на страни от Азия (35 души), а сред общия брой най-много са били граждани на Ирак и Мароко (с по 15 души всяка), Еквадор, Афганистан и Иран (по 5 души от всяка), както и също толкова от Шри Ланка и Египет.
В сравнение с предходното тримесечие, през последното тримесечие на миналата година Чехия е регистрирала най-голямо увеличение (+262 процента) в относително изражение на броят на върнатите на трети страни граждани - от 720 души през третото до до 2 605 души през четвъртото тримесечие.
Сирийците са представлявали 2 980, или 11 процента от общия брой на завърналите се в страни извън ЕС, следвани от грузинците (2515 души, 9 процента) и албанци (2425 души, или 9 процента).
Сред членовете на Евросъюза, Франция е отчела най-голям абсолютен брой на гражданите на страни извън ЕС, на които е наредено да напуснат нейната територия през четвъртото тримесечие на 2022 г., с отправени 36 835 подобни заповеди, което представлява почти една трета от общия им брой в ЕС (30 процента), следвана от Хърватия (19 795 нареждания, или 16 процента от общите за ЕС), Австрия (8 985 нареждания, или 7 процента), Гърция (8 510 нареждания, или 7 процента), Германия (7 450 нареждания, или 6 процента) и Италия (7 000 нареждания, или 6 процента).
По отношение на националността на гражданството на хората, на които им е наредено да напуснат ЕС, към афганистанците са отправени 13 240 подобни нареждания, или 11 процента от общия за ЕС брой, след което са тези към мароканците (9 470 броя или 8 процента) и алжирците (8 510 броя или 7 процента).
