Мултинационалните компании вече търсят алтернатива за бизнеса си извън Китай, предава БТА.
Представители на десетки големи американски компании посетиха неотдавна Виетнам.Няколко дни по-рано Мексико разстла червения килим пред чуждестранни предприемачи от Китай, а малко преди това "Фокскон" (Foxconn), тайванският подизпълнител на "Епъл" (Apple), се споразумя да инвестира в индийския щат Телангана за създаването на 100 000 работни места.
Тези три примера имат нещо общо помежду си - трескавото търсене на нови локации за изнасяне на производството извън пределите на Китай.
През последните 25 години Китай бе "фабриката на света" или страната, в която бяха произведени стоките, от които останалата част на света имаше нужда, пише "Франс ентер".
Онлайн платформата "Алибаба" (Alibaba) на милиардера Джак Ма се основава на един прост принцип: ако си предприемач и искаш да произвеждаш чорапи или компютри на ниска цена, то намираш решение в джунглата на китайските фабрики в южната част на страната. Този механизъм все действа, но инвеститорите вече се отдръпват крачка назад.
Китай все още е "световна фабрика" в много области, като през 2021 година е осъществявал 31 на сто от световното промишлено производство. Данните от миналата година обаче свидетелстват за една по-различна тенденция: чуждестранните инвестиции в Китай са се понижили с 40 на сто през 2022 г. Става дума за година, която все още бе белязана от КОВИД-19, но това не променя факта, че Китай с голяма вероятност няма да види отново притока на инвестиции от последните две десетилетия.
Има много причини зад подобно развитие, като се започне от нарасналите производствени разходи в Китай. Неотдавнашно проучване изважда на преден план еволюцията на разходите за труд в Азия: почасовото заплащане в Китай е нараснало рязко и е тройно или четворно по-високо, отколкото във Виетнам, Малайзия или Индия. Както е известно, мултинационалните компании предпочитат този, който предлага най-добрата оферта, а, в усилията си за развитие, Китай губи битката за разходите.
Втората причина за този феномен на изтегляне на производството има геополитически характер. "Студената война" между САЩ и Китай оказа осезаем ефект върху компаниите, както и затягането на китайската вътрешна политика най-вече с прекомерните ограничения за постигане на целта за нулев КОВИД или осъзнаването на политическия риск от руската инвазия в Украйна.
Тази тенденция създава отлични условия за Индия, Виетнам и всички страни, които могат да бъдат алтернатива на Китай и са във фаза на бърз растеж. В случая на Виетнам режимът не е нито по-малко комунистически, нито по-зачитащ свободите от този в Пекин, но поне поддържа дистанция от Китай и култивира добри отношения с Вашингтон, според френското издание.
Виетнамският комунизъм или обезпокоителният инудистки национализъм на индийския премиер Нарендра Моди не пречат да се прави бизнес с благословията на САЩ.
