- От юни ще заделят 10% буфер от привлечените депозити, от юли - 12%
- За година задлъжялостта на домакинствата расте рекордно с 4,3 млрд. лв.
След 16-годишна пауза БНБ взе по-решителни мерки, с които да охлади кредитирането, а с това и ръста на цените.
От 1 юни банките трябва да заделят като буфер 10% от събраните депозити, а от 1 юли резервите се вдигат на 12%. Това се смята за една от най-суровите мерки като спирачка на раздаването на заеми. Решението означава, че БНБ принуждава банките да заделят още поне 7 млрд. лева, които няма да могат да пипат. Централната банка вече вдигна и нивото на т.нар. капиталов буфер, като от догодина ще се отделят 2% от всеки рисков заем.
От БНБ се аргументират с ускореното нарастване на цените, съчетано с увеличение на заплати, силното потребителско търсене и висок ръст на даваните кредити на домакинствата.
Тези фактори увеличавали рисковете
пред устойчивостта на банковата система и поддържането на ценова стабилност.
От националния трезор допълват, че предприетата мярка ще изтегли част от свръхликвидността на банките и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които могат да кредитират. Така се създавали стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти в еврозоната към цената на кредитите.
Изваждането на въпросните милиарди от оборот може да принуди част от банките да вдигнат и лихвите по депозити, за да привлекат по-голям ресурс. Това реципрочно ще доведе до по-скъпи заеми.
Охлаждането на кредитирането ще свие потреблението, което би трябвало да дърпа надолу цените и да забави инфлацията.
Отпускането на заеми преживява истински бум през последните години заради поддържаните ниски лихви. Евтината цена доведе до ръст на годишна база от 15,4%, като
задлъжнялостта на домакинствата стигна 34,5 млрд. лв.,
а само за една година сумата се е вдигнала с рекордните 4,3 млрд. Едновременно с това миналата година завърши с рекорден ръст и на бързите кредити в България. Така те стигнаха до 4,4 млрд. лв., като за година са раздадени 725 млн. лева нови заеми.
Въпреки че ЕЦБ вдигна рязко лихвите и предупреди банките, че тази тенденция ще продължи до укротяването на инфлацията, у нас банките не бързат с повишението. Инфлацията не е единствената цел на движението на лихвите. Евтините заеми съдържат в себе си потенциални рискове за увеличение на задлъжнялостта и ръст на лошите кредити.
Последните данни на централната банка за движението на лихвите показва правилността на обявената мярка. Лихвите по банковите кредити за домакинствата продължават да намаляват. През март средната по новите ипотечни заеми е 2,62%, обявиха от БНБ. Годишният процент на разходите се понижава до 2,85%. Новите заеми за покупка на апартаменти и къщи през март са с 0,04% по-евтини спрямо февруари.За сравнение нивата на основната лихва на ЕЦБ са 3,5%, а на Федералния резерв близо два пъти по-високи - 5%.
Логично и ръстът на ипотеките продължава въпреки предупрежденията за предстоящо охлаждане на имотния пазар. Отпуснатите заеми вече са над 17 млрд. лева, като за година увеличението им е с 2,6 млрд. Данните показват, че продължават да растат средно с по 200 млн. на месец.
Сумата на потребителските заеми също продължава да нараства, въпреки че те са с по-високи лихви от ипотечните. По-новите кредити за домакинствата през март оскъпяването на на година средно е 8,25%, а годишният процент на разходите - 8,76%. Това е с 0,12% по-малко от цената на кредитите през февруари. Отпуснатите за година потребителски заеми нарастват с 12,1% и общо вече те са 15,4 млрд. лева.
Движението при лихвите по новите левови депозити на граждани е съвсем леко нагоре до 0,67%, т.е. много под инфлацията.
По-осезаеми повишения има при промоционалните депозитни продукти,
които са с по-дълъг срок, най-често над 2 г. Ръст има и при алтернативните предложения на банките, които така опитват да задържат парите на клиентите си. Някои от продуктите, особено в инвестиционните фондове, вече стигат до нива над 3-4%. Сходна е и доходността от покупка на държавни ценни книжа.
Повечето финансисти се въздържат от прогнози за темповете на движение на лихвите. Единодушие има само в това, че в следващите 5 г. посоката ще е нагоре.
Симеон Дянков, бивш вицепремиер и финансов министър:
Решението е тичане срещу вятъра
Решението на централната банка да повиши минималните задължителни резерви на банките е закъсняло с поне 6 месеца и ще има ефекта да забави и без това забавящата се икономика. Затова може да се определи като “тичане срещу вятъра”.
Ивайло Ангарски, финансист:
Вдигането на лихвите по депозити ще е бавно, но кредитите ще поскъпнат
Мерките, предприети от БНБ, са стъпка в правилната посока в борбата с инфлацията и ограничаването на рисковете за банковата система. Централната банка се стреми да насочи банките в по-консервативна посока.
Достъпът до по-евтино финансиране и ниските лихви по депозитите допринесоха за балонизиране на някои сектори като този на недвижимите имоти.
Очаквам интересът към ценни книжа и облигации с фиксиран доход да се задълбочи, защото вдигането на лихвите по депозити ще е бавно, докато по кредити ще нарастват по-бързо. След приетите промени от БНБ кредитите ще поскъпнат, което би трябвало да охлади имотния пазар и да предотврати надуването на балон и в други сектори. От друга страна, според статистиките на БНБ в населението и бизнеса има свободен ресурс от над 73 милиарда лева, който може да окаже противодействие на предприетите мерки.
Румен Гълъбинов, финансист:
Закъсняла мярка, няма да свие много кредитирането
Решението да се увеличи от 1 юни процентът на минималните задължителни резерви от 5 на 10% по привлечени от банките средства от резиденти, а от 1 юли да се вдигне с 2% и този за привлечени средства от нерезиденти трябваше да бъде взето още в началото на годината. Стъпките и на двете увеличения са малки и няма да доведат до чувствително намаление на кредитирането. Сравнително малко е и отношението към намаляване на инфлацията през втората половина на годината. Твърде закъсняла е тази мярка.
