По време на предишната финансова криза властите в Китай предоставиха значителна подкрепа на икономиката на страната под формата на икономически стимули на стойност от 4 трилиона юана (над 574,86 милиарда долара). Тази програма не само, че беше водещ фактор за китайското икономическо възстановяване, но и помогна на западните страни да се справят с кризата, се казва в анализ на БТА.
Сега обаче втората по големина икономика в света се стабилизира сравнително по-трудно след пандемията. Освен това геополитическите проблеми едва ли ще позволят на Китай да спре настъпването на рецесията в глобален мащаб, отбелязва "Дойче веле".
Въпреки че през декември миналата година китайските власти премахнаха повечето от строгите ограничителни мерки срещу разпространението на коронавируса, икономиката на страната не работи на пълни обороти.
Вносът в Китай изненадващо намалява със 7,9 на сто на годишна основа през април на фона на понижено търсене в страната, докато темпът на повишение на износа се забавя (8,5 на сто) в сравнение с март (14,8 на сто), показват официалните данни на китайските митнически власти.
Промишленото производство също се забавя, а най-новите данни за търговския баланс на азиатската страна са знак, че Китай има да извърви дълъг път преди да достигне предпандемичните нива на вътрешно потребление, отбелязва Ройтерс.
Китайски официални представители неведнъж са предупреждавали, че страната е изправена пред "тежка и сложна външноикономическа среда" поради риска от настъпването на рецесия в много от държавите, които са ключови търговски партньори на Пекин.
Междувременно обемът на заемите, отпуснати от банките в Китай, намалява през април много по-рязко от очакваното. Кредитите в юани възлизат на 718,8 милиарда юана (103,3 милиарда долара) през миналия месец. Това е по-малко от една пета от заемите в китайската национална валута, отпуснати през март, които са в размер на 3.89 трилиона юана (559,05 милиарда долара), сочат данните на Китайската народна банка (PBOC).
Това ли е краят на китайската златна ера?
Свиването на кредитната активност обикновено е знак за забавяне на темпа на растеж на икономиката, отбелязват анализатори.
"Китайската икономика не е на път да се срине, но не е и на път да се завърне към златното десетилетие след 2010 г., когато регистрираше двуцифрен годишен ръст" заяви пред "Дойче веле" професор Стив Цанг, директор на Китайския институт към Училището по ориенталски и африкански изследвания в Лондон.
Едно силно възстановяване на икономиката на Китай би компенсирало до голяма степен очакваното икономическо забавяне в други части на света, породено от политиката на повишаване на лихвените проценти и ограничаване на паричната маса в обращение, която провеждат водещи централни банки през последните между 12 и 18 месеца.
По време на финансовата криза през 2008-а и 2009 г. китайските власти подкрепиха икономиката на страната, но огромните средства, които наляха тогава в нея, костваха на Китай "планина от дългове".
През март Международният валутен фонд предупреди, че само дълговете на регионални власти в азиатската страна са се увеличили до рекордните 66 трилиона юана (9,48 трилиона долара), което се равнява на половината от брутния вътрешен продукт на Китай.
На този фон западните политици, които се надяват Пекин да съживи икономиките на страните им, ще се наложи "да махнат розовите очила и да съзрат истинските политически и икономически реалности", отбелязва професор Цанг.
Обтегнатите отношения на Китай със Запада
Заплахите, които управляващите в Пекин периодично отправят, че Китай ще нахлуе в Тайван, тъй като смятат острова за част от своята територия, срещат остра реакция от страна на Запада.
Все по-тесните връзки между Китай и Русия, на фона на благосклонния към Москва неутралитет на Пекин спрямо руската военна инвазия в Украйна, са друга важна причина за изостряне на отношенията на азиатската страна със западните държави. Това противопоставяне излага на риск глобалното икономическо сътрудничество, отбелязва "Дойче веле".
"Що се отнася до Тайван, рязкото покачване на напрежението или евентуална война ще предизвикат разтърсващи промени. Мултинационалните компании ще напуснат Китай. Експортните му пазари ще се сринат и ще бъдат въведени санкции (срещу страната - бел. ред.)", отбеляза пред "Дойче веле" Пушан Дът, професор по икономика към филиала в Сингапур на Европейския институт по управление на бизнеса - ИНСЕАД (INSEAD).
Изострените отношения между Китай и САЩ в сферата на търговията от времето на администрацията на Доналд Тръмп се запазиха и при управлението на настоящия американски президент Джо Байдън. Вашингтон наложи санкции на някои китайски компании и официални представители. Освен това от съображения за защита на националната сигурност САЩ ограничиха достъпа на Китай до американските технологии в сферата на полупроводниците и изкуствения интелект.
"Агресивната външна политика, която китайският президент Си Цзинпин налага, принуди САЩ и други западни държави да започнат да ограничават риска, които възниква поради икономическите им връзки с Китай. Това означава, че ключовият фактор (бизнесът със Запада - бел. ред.), който преди това подкрепяше бързия икономически растеж в Китай, намалява своето значение", смята икономистът проф. Стив Цанг.
Западните политици все по-често разглеждат проекта "Един пояс, един път" (Belt and Road Initiative - BRI) като заплаха за своите интереси. Известна още като нов "Път на коприната", тази инициатива включва инвестиции, за около 840 милиарда долара, в изграждането на пътища, мостове, пристанища и болници в над 150 страни.
Нарастват обаче опасенията, че тази китайска инициатива е задължила редица развиващи се страни с огромни и непосилни за тях заеми, като същевременно е отслабила връзките им със западните държави.
През миналия месец президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард изрази опасение, че световната икономика може да се раздели на съперничещи си блокове, водени от Китай и САЩ. Тя предупреди, че това ще навреди на глобалния икономически растеж и ще увеличи инфлацията.
