Компанията за мозъчни импланти на Илън Мъск „Нюралинк“ (Neuralink) е получила разрешение от Агенцията на САЩ по храните и лекарствата да проведе първите си клинични тестове върху хора. Изследванията ще включват поставяне на мозъчни импланти, а одобрението за тях Мъск е очаквал още преди месец, съобщават западни издания. „Нюралинк“ има за цел да помогне на пациенти, които имат проблеми със зрението и движението, като свърже мозъците им с компютри. Фирмата допълни, че все още няма планове за набиране на доброволци, защото има много работа по разработването на системата. Поради тази причина не е даден срок за започването на реални изпитания с хора.
Прогнозите на милиардера за започването на тези тестове не са малко, но винаги са удряли на камък. От 2019 г. насам опитите му да получи одобрение, за да поставя чипове в мозъците на хората са поне четири. Разрешение за провеждането им обаче компанията, основана през 2016 г., е поискала за първи път чак в началото на миналата година. През март тази година американската Федерална администрация на лекарствата е отказала да разреши тестовете, поради липса на достатъчна информация от страна на компанията и от съображения за безопасност. Притесненията са, че по време на тестове върху животни е отчетена висока смъртност. Според вътрешни документи имплантирането на чипа Neuralink BCI е довело до смъртта на над 1500 животни, което е провокирало по-задълбочена проверка от институциите. Други опасения са относно работата на батерията на имплантите и как самото устройство може да бъде премахнато безопасно.
Изглежда този път компанията е успяла да даде достатъчно удовлетворяващ отговор, за да получи зелена светлина за изследванията си. Мъск пък поздрави екипа на компанията с пост в туитър, към който прикачи официалното й обявление за полученето разрешение: „Развълнувани сме да споделим, че получихме одобрението на Агенцията за контрол на храните и лекарствата за стартиране на първото ни клинично проучване върху хора! Това е резултат от невероятната работа на екипа на „Нюралинк“ и успешното ни сътрудничество с FDA. Направихме първата важна стъпка, която един ден ще позволи на нашата технология да помогне на много хора. Набирането на кандидати за клиничното изследване все още не е започнало. Скоро ще обявим повече информация за това!“, гласеше туита.
Какво представлява чипът на Мъск и безопасен ли е?
От самото й основаване през 2016 г., досега, компанията на Мъск проучва начини за свързване на човешкия мозък с компютърен интерфейс, чрез имплантирането на специални чипове. Тяхното предназначение е да записват електрическите сигнали, които мозъкът произвежда, да ги обработват в реално време и да изпращат информацията чрез блутут към мобилни устройства. Това би позволило на хора с двигателни проблеми да работят с всякакъв вид техника без да се движат, използвайки само силата на мислите си. Разработената сложна система е тествана върху маймуна, която е успяла да управлява компютър с мозъка си. Успешните проведени изследвания на екипа са достатъчни доводи, че в бъдеще тяхното устройство ще може да помага на пациенти с тежки неврологични заболявания, парализа, както и да лекува слепота.
Устройството се състои от малка сонда, съдържаща повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави нишки, които могат да наблюдават активността на 1000 неврона. Предимството на тази система според компанията е, че тя ще може да бъде насочена към различните специфични области на мозъка, което я прави по-безопасна от хирургична гледна точка. Освен това тя ще може да анализира записите от мозъка с помощта на машина, която след това ще определя какъв вид лечение да се приложи на пациента. „Нюралинк“ обаче не обяснява как системата превежда мозъчната активност или как устройството е в състояние да стимулира мозъчните клетки.
Мозъкът е много чувствителен орган и затова планирането на каквото и да било, което да бъде имплантирано към него, трябва да бъде направено изключително внимателно. Ето защо „Нюралинк“ им отнема толкова дълго време да получат разрешение за тестването на микрочиповете си върху хора, обяснява Д-р Роз Уайът-Милингтън, университетски преподавател по електронно инженерство.
"Технологията се основава на дългогодишни изследвания в областта на така наречения мозъчно-машинен интерфейс - това са устройства, които комуникират директно с мозъка. Тя трябва да премине през пълни клинични изследвания, за да се смята, че може да бъде използвана безопасно и да бъде достъпна за широката публика“, споделя учена пред Би Би Си.
