Нова технология осигурява повече зелена енергия и по-малко остатъчен материал
70 хиляди тона годишно е утайката, която се образува от пречистването на отпадъчните води в Софийската пречиствателна станция в Кубратово. От нея се произвежда биогаз, който осигурява енергията, необходима за функционирането на съоръженията в станцията. Отпадъчният материал обаче трябва да стигне до земеделските стопани, където да бъде използван, а обработването и транспортирането му е скъпоструващ и сложен процес. Новата технология „термална хидролиза“ дава възможност този процес да се оптимизира, като се намали количеството утайка и се увеличи произведената от нея зелена енергия.
Първа копка на съоръженията, които ще внедрят тази технология в Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово, беше направена през май.
„Термалната хидролиза като технология е много нова в Европа. Паралелно с нашата пречиствателна станция миналата година беше въведена в Германия в една от пречиствателните станции, които групата на „Веолия“ експлоатира, както и в една пречиствателна станция в Ирландия. И е много важно, че София се нарежда сред пионерите в тази технология“, разказва Станислав Станев, заместник изпълнителен директор на „Софийска вода“, част от „Веолия“.
Технологията
Новоизграждащата се инсталация е необходима за по-доброто стабилизиране на утайката, която постъпва в пречиствателната станция от отпадъчните води. От нея енергия произвеждат реактори, наподобяващи тенджера под налягане, но в много по-големи размери. Както тенджерата под налягане помага по-лесно да се разградят продуктите, които се готвят в нея, така тази технология помага да се разградят клетките на утайката и по-лесно да се извлече биогазът от тази маса.
Благодарение на новата инсталация ще се добива по-голямо количество биогаз, а оттам и ще се произвежда повече електрическа и топлинна енергия. И самата утайка ще се обезводнява по-ефективно, което намалява количеството є в края на пречиствателния процес.
Проектът
Работата по внедряване на новата технология в Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води продължава години. По нея си партнират Столичната община и „Софийска вода“, част от „Веолия“, като концесионер на ВиК мрежата и пречиствателните съоръжения на столицата.
„Работим повече от 10 години върху стратегия за утайките. Защото колкото повече замърсени води идват в пречиствателната станция и ги пречистваме, толкова повече утайки произвеждаме. Тоест освен процесите по пречистване трябва много внимателно да се погрижим и за утайките - разказва Станислав Станев. - През 2014 г. подготвихме за Столичната община предложение за стратегия за управление на утайките, в което имаше различни варианти. Имаше вариант с изгаряне на утайките, с компостиране, с термална хидролиза – този, който в момента реализираме.“
В полза на термалната хидролиза е технико-икономически анализ, който показва, че този вариант е най-устойчив. Първо, той стои по-високо в европейската йерархия за управление на отпадъците. Второ, по-ефективен е в производството на биогаз и води до намаляване на масата на утайките. Така стратегията е приета от Столичния общински съвет и общината печели финансиране по оперативна програма „Околна среда“.
„Настоявахме да се заложи на това решение, защото имаме територии, в които се изгражда нова канализация. Тя ще доведе нови количества отпадъчни води и трябва да сме готови да ги обработваме. На практика това са решения, които ще се използват през следващите 50 години“, обяснява Станислав Станев.
Инвестицията за изграждащите се инсталации е 57 милиона лева, като голяма част от нея са грантово европейско финансиране.
Ефектът
„Ние във „Веолия“ работим за кръговата икономика. Това значи и да използваме повторно ресурсите. Точно тук е приложението на тази технология за обработка на утайките. На практика надграждаме съществуващата система. С тази технология ще успяваме да отстраним около 30% повече от органичните замърсители, а в същото време и да спестяваме необходимостта от външни източници на електрическа и топлинна енергия. Този проект е в сърцето на кръговата икономика и смятам, че той ще има съществен принос за града“, коментира Станислав Станев.
Освен по-малко количество утайки и повече произведена зелена енергия технологията ще повиши и качеството на остатъчния продукт. На практика и в момента утайките в края на пречиствателния процес в Софийската станция за отпадъчни води са безопасни. В Европейския съюз обаче постоянно се повишават изискванията за пречистване. С внедряването на новата технология ще се гарантира, че третираните в Кубратово утайки ще могат да покрият и в бъдеще постоянно завишаващите се европейски изисквания по отношение на патогените и микробиологичните замърсявания.
В полза на биологичното равновесие
Водата след пречиствателната станция край Кубратово се включва в река Искър. Това е чувствителна зона и изискванията за качеството є са много високи. А азотът във водата влияе негативно на живота в реката, защото подхранва водораслите. Те се развиват бурно и изчерпват кислорода във водата, което влошава условията за живот на рибите и другите обитатели.
Затова заедно с инсталацията за стабилизиране на утайките, в рамките на проекта на станцията край Кубратово ще бъде изградена и инсталация за намаляване на азота в отпадъчните води. Тя също е на база на иновативна технология, която в България се прилага за първи път.
По пътя към пълна енергийна неутралност
Оптимизирането на процесите по производство на зелена енергия в станцията в Кубратово е част от дългосрочната стратегия за енергийна неутралност на „Софийска вода“, част от „Веолия“. В момента станцията задоволява напълно енергийните си нужди с произведената зелена енергия, а целта на дружеството е 100% енергийна неутралност на цялата дейност до две години. По предварителни изчисления инсталацията за по-ефективно стабилизиране на утайките ще доведе до 5-10% повече зелена енергия за нуждите на дружеството.
Очаква се тя да заработи до средата на следващата година.
Ключов за 100-процентовата енергийна независимост е и предстоящ проект за изграждане на фотоволтаична инсталация на територията на станцията край Кубратово, който предстои да бъде реализиран.
