"Влошаващата се медийна среда в Европейския съюз, в България не е новина за никого. Натиск срещу журналисти, намеса от бизнеса и политиката в редакционните решения на медиите и липсата на прозрачност по отношение на собственост и спонсорство са само една малка част от проблемите, които трябва да решим. Тази битка няма да бъде спечелена на национален терен". Това каза евродепутатът Елена Йончева във видеообръщение по време на дискусия на тема „Прозрачност на медийната собственост и редакционната независимост“.
Третата дискусия по темата за Европейския законодателен акт за свободата на медиите бе проведена днес в Клуба на българските журналисти, организирана от Съюза на българските журналисти. Снежана Тодорова, председател на управителния съвет на СБЖ, доц. д-р Светлана Божилова, Надя Обретенова от БНТ, Елена Йончева, Аксения Бонева - държавен експерт и д-р Валерий Тодоров, Иван Такев и д-р Радостина Михайлова от Югозападния университет взеха участие в дискусията.
"Още в началото на този мандат поех инициативата за европейско законодателство по темата. За държави, като България, където законодателството не е достатъчно ефективно, а интересите на бизнеса и политиката са превзели медиите, това е възможност за изсветляване на медийния пазар и налагането на по-високи журналистически стандарти", каза още Йончева. Тя поясни, че форматът на новото законодателство е европейски регламент, а не директива, което означава, че трябва да бъде приложен директно от държавите членки, без възможност за интерпретации от тяхна страна.
Темата за регламента, предложен от Европейската комисия, бе обсъждана в дискусия, организирана от СБЖ и през месец март. Тогава в нея се включиха представители от Министерството на културата и Крум Зарков, който беше министър на правосъдието в служебното правителство.
В днешната дискусия участва и Аксения Бонева, която разясни какъв е процесът, който тече в рамките на европейските институции. "Шведското председателство постигна общ подход да предложи на държавите-членки текст, с който те се съгласиха. Не всичко в този текст удовлетворява всички държави, но това е балансът. Предстои през есента да бъде представен пред комисията по култура в Европейския парламент и ще започнат триалози, които означават договаряне на основния текст от държавите-членки, Европейската комисия и Европейския парламент", обясни Бонева.
По думите предстои да се чуят европейските депутати и държавите-членки ще защитават совите предложения за промени, за да има максимално добро общо звучене. "Нашето мислене е, че този текст можеше да бъде амбициозен. Но ние смятаме че трябва да има по амбициозни цели, да обхване изсветляване на собствеността. Обхватът е разширен до всички медии, включително онлайн медиите", каза още Аксения Бонева.
"Ролята ни тук в Европейски парламент е предоставим възможно най-добрите инструменти на защита за свободата и независимостта на журналистиката. Свободните медии са първият признак на свободно общество. Ето защо с екипа ми внесохме промени с цел гарантиране на независимостта на обществените медии, изсветляване на собствеността на частните медии и техните финансови източници - спонсори и рекламодатели. Основната цел за социалистите и демократите в Европейския парламент остава защитата на журналистиката и техните източници от политически натиск и сплашване, по тази тема ни предстоят доста трудни разговори с десницата и либералите", каза Елена Йончева.
По думите й регламентът създава нов Европейски медиен регулатор, или както го наричат европейския СЕМ. Той ще следи за спазването на част от новите разпоредби и журналистическите стандарти.
"Сред предложенията, които внесох, е Европейският регулатор да създаде достъпна база данни с информация за собствеността на медиите, както и техните рекламодатели, спонсори, наличието на политически реклами. Европейският регулатор трябва да наблюдава разпределението на фондовете и при наличието на съмнения за злоупотреба с европейски средства, информцията ще бъде предоставена на разследващите органи - Олаф и Европейската прокуратура", каза още Йончева.
Според нея остава "една от големите битки", а именно гарантирането на независимостта на Европейския регулатор, който трябва да бъде независим както от държавите членки, така и от Европейската комисия.
Според Йончева много ключово е и как се разпределят европейските средства, защото досега те са разпределяни "безконтролно от министерствата и се използвали за влияние и натиск". "Тази практика трябва да бъде прекратена, а разпределението на средствата да се контролира от този бъдещ Европейски медиен регулатор", каза още Йончева.
Д-р Валерий Тодоров също се включи в дискусията, като по думите му този документ е много общ. Той смята, че е необходима по-строга медийна регулация у нас. Според него е проблем и намаляването на членовете на СЕМ - от девет души преди, сега са само петима. „Настана една диспропорция. Мандатът на СЕМ се увеличи на шест години, мандатите на генералните директори в БНТ и БНР останаха по три. Това позволява на един регулатор да приема до три управленски състава“, каза още Тодоров. Според него решението е в увеличаване на членовете на СЕМ и призова да се реабилитират мъжете в тези състави.
Той допълни, че обществените медии са недофинансирани и това ги прави жертви на политически натиск.
„Мисля, че преди да говорим за регулацията, трябва да говорим за саморегулацията“, заяви журналистът Иван Такев. Според него първо трябва да решим нещата във вътрешен план, преди да говорим за този документ. „Аз също съм против него, за мен това е суперрегулация. Според мен проблемите трябва да се решат първо тук. Основният проблем е с финансирането на обществените медии“, заяви той.
Надя Обретенова от БНТ се вкючи в дискусията, като изтъкна още един проблем в обществените медии. „Ние работим от кампания на кампания в последните две години. По време на изборни кампании работим по изборния кодекс. Тогава всеки кандидат има равен достъп до ефира и с равно време“, каза тя.
Според нея в тези интервюта се чуват много лъжи и фалшиви новини, но тя няма право да прекрати интервюто. „Съдържателните политически послания са равнопоставени с фалшивите новини“, каза тя тя и допълни: „Аз съм задължена да водя 10-минутни интервюта с хора, които никога не бих поканила извън предизборната кампания и да представям техните фалшиви послания“, заяви тя. Според нея са необходими промени и в изборния кодекс.
