Би трябвало да знаете поне няколко думи на френски, ако искате духът, не само тялото, да са настроени олимпийски. Знаете, френският е официален език на Международния олимпийски комитет.
Всички съобщения, апели и позивни трябва да са и на този език. Макар провеждани в Лондон, игрите през 2012 година уж не забравят френското лингвистично преимущество. Но докато церемониите по откриването и закриването използваха френски език, на местата извън стадиона думи на френски почти не се срещат. Табели, надписи, указателни знаци - естествено е всичко да бъде на английски.
Трябва да признаете, че в тия глобални времена е малко странно да чуеш първо френска, а след това английска реч. Ако не сте учили френски, а сте гледали олимпиадата по чужда телевизия в оригинал, сигурно сте изчаквали да минат френските слова, за да разберете за какво става въпрос. За франкофоните - обратно - това си беше момент на лингвистична гордост. Та колко точно са случаите в годината, когато любимият им език изпреварва английския?
Наблюдаването на развитието на френския език - особено когато си го учил - е забавно занимание. От златните години, когато френският славно се опазваше от Academie Francaise, та чак до днес, когато пак се опазва от академията, ала безуспешно, еволюцията на този език е интересна. Всеки, който е учил френски, знае за прословутите "Безсмъртни" - 40 членове на Academie Francaise, избирани доживот, заседаващи всеки четвъртък сутрин, за да съхраняват френския език. Те пишат основните речници, те определят правилата, но напоследък се занимават основно с измислянето на начини за спасение от английската инвазия. Уви, безуспешно.
Неясно защо, тези и други отговорни френски фактори, избраха заместителите за основно средство за справяне с англосаксонското настъпление. Тази стратегия получи слаба оценка още във филма "Криминале" с незабравимото "льо Биг Мак", ала "Безсмъртните" не се отказват и продължават да вадят шедьоври. Измислянето на заместител на нещо, което вече съществува, е драматична грешка.
Наскоро, едва преполовил летния отпуск, ми попадна остатък от стар английски вестник, който представяше най-добрите примери в преводаческата битка "от английски на френски".
Тъкмо бях започнал да фантазирам как академия от безсмъртни членове на БАН също би могла да заседава всеки четвъртък сутрин, за да опази и българския език, когато се сблъсках с оригинални френски думи и изрази, родени благодарение на популярните вече английски. В списъка фантазиите продължават - представете си, че от 15 септември официално трябва и ние да заличим някои английски думи и изрази, какво ли би се получило?
Да направим ли състезание между ученици (както във Франция), за да измислим български термини за тунинг, чат, имейл?
Или да действаме направо, като в този списък, изложен в таблицата.
Разбира се, опазването на един език със закони не се получава. Англичаните, които винаги са използвали френски думи и изрази, без да се притесняват, че езикът им ще се заличи, са доказателство за това. Едва ли някой се е замислял да замени apres-ski, belle epoque, bon vivant, carte blanche, coup d'etat, deja vu, eau de toilette, femme fatale, force majeure със заместители на английски.
Така и на български. Докато не се притесняваме да използваме бон апети и брейнсторминг в оригинал, опасност за езика няма. Какво ли би се случило, ако в БАН наистина бъде създадена комисия, която да открива българските еквиваленти на популярни чуждици? Ще стане весело. Пък и хората ще имат работа.