Най-лековитото и полезно жито в света расте в България, пише ирландският ежедневник "Ириш Екзаминер". В обширен материал, посветен на сорта Лимец, вестникът рекламира неговите изключителни свойства и добавя, че популярността на древното растение все повече нараства.
Историята му може да бъде проследена повече от 10 хил. години назад във времето. Смята се, че сортът принадлежи към дивото жито, а доскоро то представляваше интерес предимно за археолозите.
Вестникът съобщава, че в България растението се отглежда все повече "в търсене на по-здравословна храна, устойчиви земеделски методи и национална гордост".
Разказана е и историята на Петко Ангелов - пенсиониран пилот, който ръководи "армия" от производители на Лимец. В родопското село Рабово той отглежда семената за житото. Търсенето е скочило с поне 300%, обяснява той.
Древното растение е било използвано за храна през Медната епоха. Траките пък са използвали еднозърнест лимец - доказателства в подкрепа на това твърдение са открити в тракийските могили. В по-късните епохи той е бил изоставен, защото добивите са ниски, а и изисква допълнителна обработка.
Хранителните качества на лимеца обаче са безспорни. Богат на протеини, той представлява изключително силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Истинска лековита храна, повлияваща се сравнително слабо от климатичните условия, при които се отглежда. Покълналите зърна са носители на готови за усвояване витамини, ензими и минерали. Глутенът пък, който се съдържа в него, е по-различен от този в другите видове пшеница и е по-малко вреден.
Не е случайно, че отглеждането на древната култура отново е в подем. Производителите на традиционната пшеница в България се обръщат все повече към лимеца. Класовете на лимеца се подлагат на специална обработка, което допълнително оскъпява процесите на преработка, но пък го превръща в добър биопродукт. От друга страна, той е култура, която малко зависи от климатичните условия, което прави отглеждането му сравнително лесно.
Петко Ангелов и останалите земеделци от Родопите, които отглеждат лимеца, правят ритуална жътва в народни носии и със стари сърпове.
