Йордан Недев дръпна внезапната спирачка и слезе от влака. Изразът си е негов.
Вече бившият директор на БДЖ преживя в червената помпозна, но вехта сграда на "Иван Вазов" 1 година 1 месец и 21 дни.
Толкова издържа 36-годишният мъж, който смяташе, че може да реформира железницата, да я изкара на печалба. На 416-ия ден от управлението си реши, че не е мотивиран и си написа оставката. А влакът продължи.
Той стана симпатичен на публиката със самия факт, че си тръгна. Просто защото в България от висши държавни, политически и мениджърски позиции обикновено гонят.
На другия ден след като напуска БДЖ тръгва към Пирин. По пътя колата му се разваля. По време на похода към Тевното езеро е оповестено, че е подал оставка. "Тогава половин час ни би градушка и отговарях на въпроси на журналисти, когато телефонът ми имаше обхват. Сякаш някой ме наказваше", казва.
Десет дни след оставката заявява, че се смята за професионалист, който действа според разбиранията си. И когато имало натрупване в обратна посока, просто трябвало да се действа. Нищо повече. Смята, че като директор е лидер и не можел да прави компромиси със своята мотивация. И на 17 август (това е периодът със спряната субсидия на БДЖ откъм Министерството на финансите) сутринта е влязал в сградата на "Иван Вазов" без мотивация и си написал оставката. Толкова. Спирането на парите към БДЖ дошло малко изневиделица и е подействало като студен душ. Не го казва, но явно това е развалило схемата и целите, които си е поставил. Иначе и двамата министри - Симеон Дянков и Ивайло Московски, били невероятни професионалисти.
Йордан Недев изобщо не се свръзва с образа на директор на българска железница. 197 см висок, пада си по спортове, които се водят за екстремни - карате, преходи в планините, голям мотор, офроуд с джипове. Там играе навигатор, обръщали са се по капак няколко пъти. Нямало проблем - били обезопасени, само трябвало да внимава, като откопчава колана, да не падне на главата си. Казва, че кара добре ски. На една от снимките от личния му архив обаче е във Венеция със счупен крак и със синузит.
Преди да влезе в БДЖ, е в консултанския бизнес, а зад гърба си има магистратура по финанси в London Business School. Майка му е била преподавател по испански и руски. Баща му - професор по математика, науката му е топология. Когато Недев, който е завършил все пак математическа гимназия, го питал какво точно изучава тази наука - отговорът бил - изследва топологичните процеси и явления. И до днес заниманията на баща му му звучат като леко извънземни неща.
На срещата ни пък дойде с едно кашонче, в което имаше едномесечно коте.
Водил го на доктор. Извади шишенце от капки, пълно с мляко и започна да го храни. През юли чул от една кофа за боклук плач на котета. Били три, но оживяло само това, което е начерено Тигрин. В дома си има и куче, което пък е помияр.
Та откъдето и да го погледнеш, този елегантен и висок мъж беше, а май и си остана до края чуждо тяло в железницата. Той обаче смята, че само мениджър отвън може да направи реформа в БДЖ. Мениджмънтът е тотално различна работа от карането на влак. Тотална глупост е да се твърди, че БДЖ трябва да се управлява от железничар и това е пътят към разрухата, казва той. Смята, че шеф на железницата трябва да е човек без обвързаност със системата, която трябва да промени, а и с хората. И който разбира от бизнес процеси, знае какво са пари и как се изкарват.
Поканил го шефът на борда на директорите Владимир Владимиров, тъй като Недев беше консултант за пътническите и товарните превози.
Съгласил се, въпреки че не харесва големите организации, защото в тях си оня от третия етаж в стаята вдясно, какъвто никога не е бил.Но да си изпълнителен директор е нещо друго, казва.
А и при консултантския бизнес си отстрани, анализираш и даваш съвети и някой решава дали да ги ползва. Съвсем друго е да участваш и да правиш нещата, казва Недев. Смята, че едва ли някъде другаде по света може да получи този колосален опит от престоя си в железницата. "Голяма фирма, малък пазар, ужасно големи проблеми и всичко накуп".
За тези година и близо два месеца в БДЖ при управлението на Недев и на мениджърския екип на холдинга се случват няколко неща.
Съкращаване на влакове и на 2000 железничари. И близо едномесечна стачка, каквато не е имало от началото на миналия век.
Не се притеснявах, беше ми интересно, защото не ми се беше случвало, казва Недев. Е, би трябвало на всички да ни е било интересно, тъй като това не се е случвало в държавата от 1919 година, репликирам го.
Така че течеше преструктуриране на железницата, което изобщо не интересува пътниците и бизнеса, който ползва услугите, защото резултатът е трудно видим. Не може да се отрече - намаляване на загубите. И някакви намеци, че е възможно вехтата железница да влезе в 21-и век с онлайн системи, по-модерно управление, електронни резервации. Но това са все още неща започнати, които предстои да се случат. А влаковете продължават да са бавни и стари. Погледът отвън показа и свиване на услуги - тъй като цяло лято към морето нямаше и един спален вагон в очакване на новите.
Недев обаче казва, че е ръководил едно дружество на ръба на разрухата. И че то вече не е такова.
