В продължение на десетилетия предотвратяването на разпространението на треската денга в Хондурас означава хората да се научат да се страхуват от комарите и да се пазят от ухапвания. Сега жителите на страната се запознават с потенциално по-ефективен начин за борба с болестта - той обаче противоречи на всичко, научено досега, предаде Асошиейтед прес.
Това обяснява защо миналия месец дузина хора се радваха, когато местният жител Хектор Енрикес вдигна над главата си стъклен буркан, пълен с комари, и ги пусна във въздуха.
Мъжът, който е на 52 години, доброволно помогна за популяризирането на план за борба с денгата чрез освобождаване на милиони комари в столицата на Хондурас.
Насекомите, които той пусна, са отгледани от учени, за да пренасят бактерии, наречени Wolbachia, които прекъсват предаването на заразата. Когато тези комари се размножават, те предават бактериите на потомството си и по този начин намаляват бъдещите епидемии.
Тази нова стратегия е разработена през последното десетилетие от Световната програма за борба с комарите, която е с нестопанска цел. Тя се тества в повече от дузина държави. Тъй като повече от половината население на света е изложено на риск от заразяване с денга, Световната здравна организация (СЗО) следи с голямо внимание на освобождаването на комарите в Хондурас и на други места и е готова да популяризира стратегията в световен мащаб.
В страната, където всяка година 10 000 души се разболяват от денга, организацията "Лекари без граници" си партнира с програмата за комари в следващите шест месеца, за да бъдат освободени близо 9 милиона насекоми, носещи бактерията Wolbachia. "Има отчаяна нужда от нови подходи", казва Скот О'Нийл, основател на програмата за комари.
В последните десетилетия учените са постигнали голям напредък в намаляването на заплахата от инфекциозни болести. Денгата обаче е изключение: процентът на заразяване с нея продължава да се увеличава, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Според данните всяка година около 400 милиона души в почти 130 държави се заразяват с инфекцията. Приблизително 40 000 души умират всяка година от нея, но епидемиите могат да натоварят здравните системи и да принудят много хора да отсъстват от работа или училище.
"Когато се разболеете от денга, това често прилича на най-лошия случай на грип, който можете да си представите", обяснява Конър Макмениман, изследовател на комарите в университета "Джонс Хопкинс".
Традиционните методи за превенция на болестите, пренасяни от комари, не са толкова ефективни срещу денга.
Комарите от вида Aedes aegypti, които най-често разпространяват денга, са устойчиви на препаратите срещу тях. Вирусът й се среща в четири различни форми и е по-трудно да се контролира чрез ваксини.
Тези комари са предизвикателство и защото са най-активни през деня, т.е. тогава хапят, така че мрежите не са от голяма полза срещу тях. Тъй като те виреят в топла и влажна среда и в гъстонаселени градове, се очаква изменението на климата и урбанизацията да направят борбата с денга още по-сложна.
Бактериите Wolbachia съществуват естествено в около 60 % от видовете насекоми, но не и в комара Aedes aegypti.
От 2011 г. насам Световната програма за борба с комарите е провела тестове в 14 държави, включително Бразилия, Мексико, Колумбия, Фиджи и Виетнам.
Резултатите са обещаващи. През 2019 г. широкомащабно полево изпитване в Индонезия показа 76% спад на регистрираните случаи на денга след пускането на комари с бактерията Wolbachia .
Все пак остават въпроси за това дали тази стратегия ще бъде ефективна - и рентабилна - в световен мащаб. Тригодишното изпитване в Тегусигалпа ще струва 900 000 щатски долара, или около 10 щатски долара на човек.
