Политикът и политолог Петър Клисаров е Председател на Партия „Пряка демокрация” и автор на няколко книги и множество публикации.
С него разговаряме за КМГ по повод 10-годишния юбилей на китайския мегапроект „Един пояс,един път”, който той добре познава и е имал честта и възможността да участва в редица инициативи, свързани с него, предаде радио Китай.
В. Г-н Клисаров, като известен български политик и политолог и като автор на редица книги и публикации, свързани с въпросите на демокрацията и нейните форми, моля да ни кажете какво е според Вас значението на стартиралата преди 10 години мегаинициатива на китайския президент Си Дзинпин "Един пояс, един път" - както в контекста на споделените ползи за страните-участнички, така и за развитието на външнополитическите и икономически отношения на Китай с включените в него страни? Както знаем, в основата на мегапроекта е свързаността между всички страни-участички, и възможността, която той дава за тази взаимовръзка.
П. Клисаров: Тази китайска инициатива бе обявена в международен план преди 10 години при визитите на Си Дзинпин в Индонезия и Казахстан, но концепцията й бе предложена от него още по време на XVIII конгрес на ККП, състоял се през 2012 г., а след това - развита в изказванията му през следващите години. Визията на Си Дзинпин се базира на ясното съзнание, че земята е дом на цялото човечество, че то се намира на важен етап от своето развитие и има няколко основни възможности, между които трябва да избира. Всъщност става дума дали да продължи текущият курс, характеризиращ се с неограничаван от нищо диктат на една глобална свръхсила и фактически край на националния суверенитет на останалите държави, или да се върви по пътя, предлаган от Китай, а именно стремеж към хармонично взаимодействие, съвместно съществуване, взаимни изгоди и общо развитие.
Така Китай предложи нов модел на международно сътрудничество и развитие чрез укрепване на съществуващите регионални двустранни и многостранни механизми и структури за взаимодействие на другите държави с Китай. Продължавайки и развивайки духа на древния Път на коприната, в инициативата „Един пояс, един път“ се разработват нови механизми за регионално икономическо партньорство, насърчаване на икономическия просперитет на участващите страни, укрепване на културния обмен и връзки във всички полета между различни цивилизации и насърчаване на мира и устойчивото развитие. Това можем да видим и в Университетския алианс на Новия път на коприната (New Silk Road University Alliance), създаден на 22 май 2015 г. и включващ вече 128 университета от 31 държави и региони, в Туристическия съюз на градовете „Един пояс и един път“, включващ вече повече от 45 града в Евразия, както и в редица други начинания.
Според официалните данни на Китай „Един пояс, един път“ обхваща по-голямата част от Евразия и свързва развиващите се страни, включително „новите икономики“, с развитите страни. Територията на мегапроекта е богата на ресурси, в нея живеят 63% от населението на света, а прогнозният икономически мащаб е 21 трилиона щатски долара.
Въпреки че на Запад се постараха да принизят китайската инициатива, описвайки я като модернизиране на транспортните коридори, свързващи Китай със Западна Европа (т.е. основния производител с основните купувачи), и като стремеж да се поставят околните държави под китайска зависимост, нещата са много по-дълбоки. Идеята е принципът на равноправието и взаимното развитие да бъде изведен на ново равнище – нещо съвсем различно от идеята за доминация на Запада.
С това Китай внася своя огромен принос за изграждането на нов световен ред, основаващ се именно на равноправието, независимостта и свободата на развитие на всяка страна.
В. Бихте ли коментирали също и нарасналото значение, особено в последните години на инициативата БРИКС, която е друга възможност за сътрудничество между редица страни?
П. Клисаров: Несъмнено инициативата БРИКС е основата на бъдещото свободно развитие на нациите и отказ от глобализма. Специално искам да почертая разликата между глобализацията, която е естествен процес вследствие развитието на технологиите и води към глобално взаимодействие в икономиката, търговията, културата и човешкия обмен, и глобализма, който е идеология.
Глобализацията е драстично увеличената възможност на хората да се преместват в пространството и да общуват в реално време, независимо къде се намират, което като че ли смалява планетата и я обединява. Бихме могли да наречем това явление „естествена глобализация, или „планетарна взаимосвързаност“.
Глобализмът обаче, в качеството си на идеология, предполага значителен отказ от национален суверенитет и прехвърлянето на редица национални правомощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-вече с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Той ратува за ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и икономически ред, подчинен на световните властови елити, в който, ако се осъществи, би имало твърде малко място за демокрация и най-вече на независимост и свободно развитие.
При глобализацията има място за силни държави със своя самобитност, история и култура, при глобализма подобно нещо не може да просъществува.
Сега погледите на народите са вперени именно към БРИКС и към интензивното разширение на тази организация. От изключително значение ще бъде и приемането на нова международна резервна валута, нови гаранции за сигурност, зад които ще стоят военните колоси Русия и Китай, нови възможности за бързо и свободно от чужда зависимост развитие. Неслучайно повече от 20 страни, сред които и крупни икономики като Турция, Индонезия, Аржентина, Мексико, Иран и др., се стремят да станат пълноправни членове на БРИКС. Парадоксално, и президентът на Франция Макрон пожела да участва в срещата на високо равнище през август. Това е развитието, което ще сложи точка на глобалната доминация на западния свят, продължила повече от 500 години (приблизително от епохата на Великите географски открития) и ще установи нова равноправна система в международните отношения.
А това ще бъде несрещана досега политическа и икономическа революция, основаваща се не на насилие, а на сътрудничество.
В. Както знаем, България е една от първите страни, признали КНР и дълги години поддържа много добро сътрудничество в различни сфери на икономиката и търговията. Как оценявате значението, възможностите и перспективите, които инициативата "Един пояс, един път" дава за развитието на българо-китайските отношения?
П. Клисаров: Много е жалко, че България не се възползва достатъчно от връзките си с Китай, не се стреми да ги задълбочава, а напротив – следва пагубния курс на САЩ и ЕС за противопоставяне с Китай. Дори само съзнанието, че това е държава с почти 5000 години непрекъснато развитие, каквото няма дори близко никоя друга държава в света, би трябвало да ни подтиква да дружим и да си сътрудничим с нея.
Ние в партия „Пряка демокрация“ сме на мнение, че в неминуемите мащабни политически промени, които ще последват много скоро, ще имаме възможност да поставим отношенията ни с КНР на съвсем друга основа и да задълбочим сътрудничеството си в параметри, несравними с днешните.
Ако се върнем към инициативата „Един пояс, един път“, то в основата й са комбинираните проекти на Икономическия пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната от ХХІ век. Терминът „пояс“ се отнася за сухопътните маршрути на автомобилния и железопътния транспорт, докато „път“ се отнася за морските пътища на водния транспорт. В рамките на проекта Икономически пояс на Пътя на коприната се оформят три трансевразийски икономически коридора: северен (Китай - Централна Азия - Русия - Европа), централен (Китай - Централна и Западна Азия - Персийски залив – Средиземно море), и южен (Китай – Югоизточна Азия – Южна Азия – Индийски океан).
От китайския град Чунцин тръгват три международни високоскоростни железопътни карго линии. Едното трасе стига на юг до Сингапур, другото – на север до Русия. По третите релси се пътува най-дълго – ок. 10 хиляди километра на Запад, до централната част на Европа. Прекосяват се 14 държави и крайната спирка е в германския град Дуисбург. Голяма част от китайските стоки, изнасяни за Европа, потеглят именно от Чунцин. За съжаление обаче високоскоростната железница от Китай за Европа заобикаля България: линията минава през Турция, Гърция и оттам - на запад през Сърбия и Унгария за крайната гара в Германия.
Нашата страна, въпреки че през нея минава най-прекият маршрут към Централна и Западна Европа, е пренебрегната не защото сме в лоши политически отношения, а заради качеството на съществуващата ж.п. инфраструктура в България. Ето статукво, за което ние ще се стремим да бъде променено. Нещо повече - желаем да бъдем неразделна част от инициативата не просто за високоскоростна, а за свръхскоростна железница, по която ще минават не само стоки, но и пътнически влакове.
Но това е само част от нещата, които искаме да правим съвместно с Китай.
Според български аграрни специалисти, България, със своите свръхплодородни земи може да изхранва над 50 млн. население, а ние сме едва 6.5 милиона, при това внасяме (по признанията на двама поредни заместник-министри на земеделието) 80% от храните. Това е навярно рекорд, достоен за книгата „Гинес“. Накратко казано, в селското стопанство имаме огромно поле за сътрудничество с Китай. Същото се отнася за образованието, медицината, множество производства, туризма и какво ли не още.
В. Като председател на Партия "Пряка демокрация", чиято основна задача е действително създаването и развитието на демократичните процеси, бихте ли отправили някои препоръки за работата по този мегапроект през следващото десетилетие?
П. Клисаров: Въпреки че сме привърженици на демокрацията, чиито корени произлизат от Древна Гърция, която е преминала през различни етапи на развитие и намира своята завършеност и висш стадий в разработения от нас модел на пряката демокрация, ние уважаваме всички модели на държавно управление, стига да не са основани на насилие и диктатура. Единственият критерий за успешността на един модел са неговите постижения и благоденствието на народа, където той се прилага. В този смисъл намираме и китайския модел, основан върху конфуцианството и комунистическите идеи с ярко изразена китайска специфика, за изключително ефективен. Доказателства за това са сбъднатата от съвременен Китай Конфуцианска идея за „сяокан” (умереното добруване на всички), която, както бе отчетено в Китай, бе постигната през 2020 г., както и шеметното развитие на държавата във всяко отношение през последните 30 години. Очевидно, че Китай е намерил най-подходящия модел за вътрешно развитие и не се нуждае от никакви поучения, каквито Глобалният Запад се опитва да му дава.
Що се отнася до проекта „Един пояс – един път“, ще кажа, че не бих си позволил да отправям препоръки към хората, които са я лансирали и я осъществяват, защото нямам необходимия за това обем от информация и знания. Намирам я за изключително ценна, мащабна и водеща към един по-добър свят, за основана на отлични принципи и притежаваща големи перспективи.
Единственото, което бих могъл да отправя като пожелание, е китайското ръководство да не се отклонява от избрания път и да следва формулираните от него принципи и цели. Те несъмнено ще го доведат до значителен успех.
