Какви предизвикателства налага пред фермерите ESG - новата етика за целия бизнес, обсъдиха производители, представители на държавата и банкери на експертна дискусия, организирана в съвместен проект на "24 часа" и ОББ
Пари за земеделието има - от европейските фондове, от бюджета и по стратегията "От фермата до трапезата". Предизвикателството и пред бизнеса, и пред финансовите институции е, че занапред средствата ще "търсят" най-вече компаниите с отговорен и устойчив бизнес.
Около този извод се обединиха участниците във форума "ESG и агросекторът в България - предизвикателства и възможности". Той събра земеделски производители, представители на хранителния бизнес, на държавата и експертите от най-голямата банка у нас - ОББ. Дискусията е първата от серия форуми, посветени на устойчивото бъдеще, които в партньорство организират "24 часа" и ОББ.
Защо тези две институции обединиха усилия в обща кампания - отговор даде издателят на "24 часа" Венелина Гочева. "24 часа" е най-влиятелната медийна платформа не само с портфолиото си от утвърдени печатни издания и сайтове, но и с каузите, зад които застава. А ОББ е най-голямата банка. Затова и "24 часа" стартира ESG Академия в партньорство със Стопанския факултет на Софийския университет. Ще разказваме и показваме каква е новата етика в бизнеса - да печелиш, докато се грижиш за бизнеса си, за хората, за природата“, каза Гочева.
Много ясно главният изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на KBC Груп България - Питър Рубен, обясни защо това е от ключово значение за бизнеса: „Наличието на ESG стратегия не е просто начин да се представи една компания в положителна светлина, от това ще зависи финансирането занапред.“ Той допълни, че регулаторните изисквания върху банките, свързани с ESG трансформацията, стават все повече. Именно те налагат от 1 януари 2025 г. задължението на банките да събират данни за всички кредити, които дават, и да ги докладват на Европейската централна банка. А на тази база тя ще ги оценява.
KBC Груп, част от която е ОББ, като лидер във финансовата индустрия и пазарен лидер във финансирането на агробизнеса, има мисия да подпомага преминаването към устойчивото развитие.
"Когато оценяваме един бизнес, искаме да разберем как той въздейства върху околната среда. Устойчивостта не означава само въглероден отпечатък и климатични промени, има и аспекти като биоразнообразие, кръговата икономика, достатъчно чиста вода - това са маркери, които трябва да заложим в нашата дейност", обясни на предприемачите от земеделския сектор Питър Рубен.
И понеже именно агробизнесът е жизненоважен - осигурява ни прехрана, трябва да мислим как да бъде по-устойчив, а партньорството е ключов фактор за това, каза още главният изпълнителен директор. Като една от основните цели на групата КВС Рубен посочи намаляването на въглеродния отпечатък в сектора с 21% през следващите 7 г. „Ще постигнем това чрез увеличаване на устойчивото финансиране за компаниите“, увери той.
Трансформацията ще се случи, задаваме си въпроса с каква скорост, убедена е и зам.-министърката на земеделието Таня Георгиева. На форума тя подчерта, че партньорството между финансовите институции, науката и технологичните компании гарантира стъпки по правилния път.
"В новата обща селскостопанска политика на ЕС има инструменти, които подкрепят фермерите за допълнителни и надграждащи ангажименти, свързани с околната среда и биоразнообразието. В българския стратегически план за земеделието са предвидени средства, свързани с трансфера на знания и иновации от науката към бизнеса. Освен това по Плана за възстановяване и устойчивост също се предоставя на фермерите възможност да се възползват от грантово подпомагане за дигитални и зелени инвестиции", посочи Георгиева.
ESG трансформацията е предизвикателство, но новата етика започва от нас и е базирана на трите стълба на устойчиво развитие, коментира във встъпителната част на форума доц. Марина Стефанова, модератор на дискусията. Директор на магистърската програма “Отговорно и устойчиво управление” в Стопанския факултет на Софийския университет, тя е един от водещите експерти в България по темата. Категорична е, че вече има дългосрочна практика в български предприятия за умно управление и използване на нови технологии. Доц. Стефанова допълни, че е важно финансирането да стигне да големи и малки в бизнеса. А за успокоение на компаниите обясни, че секторните стандарти за отчетност се отлагат с поне една година, за да се подготви бизнесът по-добре.
8 млрд. евро от Европа, от тях 3,5 млрд. са за селските райони
Какви са предизвикателствата пред агробизнеса, какво финансиране се очаква и какви са най-спешните проблеми за решаване - това обсъждаха участниците в първия дискусионен панел на форума "ESG и агросекторът в България - предизвикателства и възможности".
8 млрд. евро са предвидени до 2027 г. по стратегическия план за земеделието, от които 3,5 млрд. са за развитие на селските райони, каза Мария Христова - експерт в дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство. Ключовото тук е, че има 60% национално съфинансиране, което се случва за първи път, допълни тя. И добави, че говорейки за устойчивост, има нови инструменти, при които над 25% от средствата за директни плащания са свързани с опазване на околната среда. Има 8 екосхеми, ако фермерите решат да ги прилагат, ще получават надбавка на директните плащания. Фондът за технологичен преход пък е на обща стойност над 400 млн. евро, така че ще може да се инвестира в дигитализация, нови технологии и автоматизация, обясни още Христова. И припомни, че е публикувана за обществено обсъждане програма за изпълнение на стратегията "От фермата до трапезата", която по същество е анализ и преглед на цялата верига и на възможности и мерки по какъв начин ще се финансира устойчивият преход.
Примерът как бизнесът са готви за трансформацията дойде от Цветан Илиев - прокурист на "Бони Холдинг". В компанията работят по създаване на устойчивост вече 20 години.
"Важно е да се произвежда по-ефективно с по-малък разход, за да може една стока да стигне до пазара максимално конкурентоспособна. За да постигнем това, решихме да прекроим начина, по който се гледат животни. Променихме технологията, начина на хранене, оборудването на фермите", каза Илиев. Това довело до друг ефект - повечето големи ферми у нас ги последвали в този процес, за да постигнат ефективност и устойчивост. "Бони Холдинг" има и още проекти, по които ще работи в следващите 2 г. Един от тях е продължаващите инвестиции във фотоволтаични системи, като 5 от тях са готови. Компанията прави проучване и за технология, при която още по-ефективно да се влага торовата маса от животните в почвата, за да се заместят изкуствени торове.
Илиев обаче предупреди, че има дискусии доколко дадени мерки трябва да се прилагат, ако могат да доведат до намаляване на производството в селскостопанското производство. Друг основен проблем, когато се говори за устойчивост на бизнеса, била липсата на работна ръка. „Започнахме да търсим хора от чужбина, правим допълнителна програма за привличане на кадри и допълнителни квалификации“, каза той.
Преди близо 15 г. от "Агро-бел 2001" пък вземат решение да преминат към екстензивна технология на обработка на почвата. Това довело до по-здрави растения, намалени били изкуствените торове с 80%, подобрявали почвения състав с различни зелени култури, даде пример управителят на компанията Павел Стоименов. Според него у нас има проблем заради практиката на интензивно земеделие, при което се влошава качеството на почвата.
"Като резултат хумусът е почти унищожен. Преди 70 години е бил 7%, в момента е на плашещото ниво под 3% и то в най-добрите региони. Земята ще спре да дава, така че ние действително трябва да де замислил какво ще правим в бъдеще", каза Стоименов.
Друг проблем той вижда в напояването, защото няма финансиране за него. Според Стоименов парите за техника са достатъчни, с наличната бизнесът можел да обработи земята на България няколко пъти, но не се инвестира в напоителни съоръжения.
Отговори му Милен Кръстев - експерт в дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство, според когото темата трябва да се раздели на две - инфраструктура и напояване на ниво стопанство. Според анализ на Световната банка за инвестициите в инфраструктура са нужни 1 млрд. евро - средства, с които страната ни обаче не разполага. Сега се очаква сключване на договор с "Напоителни системи", надяваме се това да доведе до реализиране на проекти през следващите години, заделени са и средства в рамките на стратегическия план, където са предвидени 100 млн. евро за инвестиции за напояване", обясни Кръстев. В плана за устойчивост също били предвидени 90 млн. лева.
"Готови сме да подкрепим бизнеса със специализирани продукти. Имаме вече разработен, който е за инсталиране на фотоволтаични централи за собствени нужди, и предлага по-ниски проценти самоучастие, по-дълъг срок на изплащане и други преференции. Има готовност да търсим варианти за ползване на различни програми и гаранционни инструменти", каза Явор Русенов - ръководител отдел Корпоративно банкиране - Производство, Земеделие и Търговия в ОББ.
Той обясни на земеделските производители, че когато подготвят кредитното предложение за финансиране, се правят два анализа. Единият е финансов, а другия е именно ESG анализа, който е задължителен за всеки бизнес, който иска финансиране.
Новите технологии - дронове и изкуствен интелект
Възможностите, които бизнесът може да извлече от новите технологии при трансформацията, бяха темата на втория дискусионен панел форума.
"Дълго време си мислехме, че тракторите ще са първите роботи на полето, оказа се, че дроновете са първите автономни машини, които имат изкуствен интелект и вземат решение как да третират почвите и културите по най-природосъобразен начин", каза Иво Куманов - управител на "НИК Електроникс", компания с фокус в модерните технологии и прецизно земеделие. Дроновете могат да анализират терена, да работят нощно време, когато животните са прибрани, и да бъдат използвани от хора, които не са преминали специално обучение. Можели да се използват и за торене и сеитба.
"Има още една много интересна технология, която е базирана на камери, които се монтират на наземната техника. С помощта на изкуствен интелект преценяват къде има плевел, къде трябва да се пръска", посочи Куманов. Той допълни, че най-големият доставчик на босилек е българска компания и като техен клиент използва въпросните технологии. Така успявал да изпълни изискванията за съдържание на пестициди в босилека.
По думите на съдружника в "ТЕХНО ФАРМ" Свилен Костов част от новите изисквания, свързани с устойчивото развитие, са одитите, доказващи какво и как е произведено. Решението идвало чрез дигитализацията и софтуерите за земеделие.
"Приоритет през следващите години е осигуряването на възможност за събиране на данни на едно място и работата с тях. Икономическите данни на едно стопанство може да бъдат и във формата на мобилно приложение. Ще се радвам, ако има възможност и компаниите, които се занимават с технологични решения, да обменят данни и информация с администрацията, така че на земеделците да им е много по-лесно да представят отчетите си" каза Костов.
Николай Стефчов, управител и собственик на "Агритоп", посочи, че животновъдният сектор в България все още не е достигнал висок процент дигитализация и автоматизация. Той даде за пример ферма в чужбина, чиито собственик с дрон заснема животновъдната дейност. "Ако говорим за иновативност, трябва да свързваме това с ефективност", каза Стефчов. Обясни още, че всички животновъдни ферми произвеждат и тор - нарече го кафяво злато, когато се оползотворява в кръгова икономика. Добри практики можело да вземем от Австрия - имат три пъти повече животновъдство, произвеждат повече мляко на малката площ, с която разполагат.
"Ние развиваме продукти и услуги за агросектора, за да стане по-устойчив. Нашето разбиране е свързано с това да гледаме с грижа за хората, за обществото, за храната на трапезата си", посочи Маринела Коева - ръководител "Маркетинг и устойчиво развитие" в ОББ. Тя разказа и за създадения ОББ Агро калкулатор, разработен със съдействието на Института за аграрна икономика, като част от Програмата за устойчиво финансиране на ОББ АД.
"Калкулаторът е много лесен за използване. След като бъдат изчислени резултатите, се появява доклад с препоръки за дейности, които могат да бъдат подобрени. Това е проект от голяма важност, а целта му е да се изостри вниманието именно върху това как емисиите влияят на природата", поясни Коева.
