След като се разшири с 3,4 на сто през миналата година, икономиката на България се охлажда на фона на по-слабото външно търсене и предизвиканото от инфлацията забавяне на потреблението. Това пише в най-новия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), посветен на регионалните икономически перспективи.
Растежът на икономиката на България за 2023 г. се очаква да бъде 1,6 на сто, тъй като ефектът от по-слабото потребление може да бъде компенсиран от по-голямото доверие на инвеститорите, което се приписва на сметката на новосформираното коалиционно правителство, проправящо пътя към подобряване на политическата стабилност, посочват експертите на ЕБВР. Догодина банката прогнозира, че българската икономика ще се разшири с 2,6 на сто.
В югоизточния регион на Европейския съюз се предвижда годишен икономически растеж с 2 на сто през настоящата година, както и с 2,8 процента през 2024 г., с което очакванията за икономиката на региона надминават заложените за българската икономика числа.
В сравнение с оценките на ЕБВР за икономиката на България, направени през пролетта, сега прогнозите за 2023 г. са подобрени. Банката съобщи през май, че растежът на българската икономика ще бъде 1,3 на сто през настоящата година. Оценката за догодина обаче сега е понижена с 0,3 процентни пункта.
През първото и второто тримесечие на 2023 г. българският брутен вътрешен продукт (БВП) нарасна съответно с 2,1 и 1,8 на сто спрямо същите тримесечия на миналата година, а годишният растеж на частното потребление се забави до 1,3 на сто през април - юни т.г., сочат заключенията в доклада.
Същевременно българският износ е регистрирал спад с 0,8 процента през второто тримесечие на годишна база, тъй като износът на суровини и енергия се е свил през първите месеци на 2023 г., след като отбеляза силен растеж през 2022 г., пише БТА.
Намалението на износа се дължи на свиване на производството на въглища и ядрена електроенергия, както и на умерените нива на пазарните цени, което прави българската електроенергия по-малко конкурентоспособна, алармират от ЕБВР.
Спадът на износа се е отразил неблагоприятно и на промишлеността, която е понижила продукцията си през март 2023 г. Ефектът от свиването на износа върху българския БВП е бил компенсиран от намаление на вноса с 6,7 на сто през второто тримесечие на годишна основа.
Като положително развитие банката отчита, че чуждестранните инвестиции в страната ни са напът да се възстановят след три години, в които не се представяха добре.
Независимо от планираната фискална консолидация и по-ниските държавни разходи, фондовете на Европейския съюз биха могли допълнително да подкрепят инвестициите.
За 2024 г. в доклада се прогнозира, че българският икономически растеж ще се засили до 2,6 на сто, тласнат нагоре от отслабването на инфлацията, ускоряването на усвояването на евросредства и по-силното външно търсене.
Основните рискове пред тази прогноза са евентуален нов шок в цените на енергията и продължителна слабост в ключови търговски партньори за България. Политическите рискове също остават високи, предупреждават експертите.
