- Когато му отказват повишение, „магьосникът“ Сун отива в „Самсунг“ и им помага да направят революционен чип
- За Пекин той е национален герой, поднесъл им мечтания 7-нанометров чип, за Тайпе е долен предател, а Вашингтон сондира как в бъдеще да блокира ключови технологии, за да не попаднат в ръцете му
Ако в най-иновативната компания в света за производство на модерни чипове знаеха какъв международен скандал ще забъркат, отказвайки повишение на инженера Лян Мун Сун, те със сигурност щяха да го затрупат с планини от злато.
Но уви, тук с пълна сила е валидна поговорката – малко акъл, но навреме. Точно такъв е случаят с родения през 1952 г. в Тайван Сун, който завършва електроинженерство и веднага заминава за Меката на физиката - Калифорнийския университет в Бъркли, за да усъвършенства уменията си. Там под ръководството на един от най-изявените експерти по чипове Чънмин Ху той става топспециалист, защитавайки над 180 патента. Първоначално е привлечен от тайванския производител на чипове UMC, но през 1992 г. не може да устои на предложението на компанията № 1 в света TSMC – това е най-големият производител на полупроводници в света, създаващ най-малките и супербързи чипове за съвременните телефони. Точно в тази фирма, която е на светлинни години пред останалите, на Сун му е поверен постът старши директор по научноизследователската и развойна дейност. Там Сун участва в разработването на всяко поколение чипове - от 0,5 микрона до 28 нанометра. Той е и човекът, допринесъл най-много за успеха на TSMC да победи IBM през 2003 г., като предлага собствена технология, и за заслугите си е отличен с националната награда на Тайван.
Благодарение на него се правят гигантски скокове в развитието, за да се смачка конкуренцията, и през 2009 г. Сун има всички основания да поиска по-висок пост и повишение на заплатата, но или не ги получава, или те не са в размера, който е очаквал. Така се стига до драматичен разрив и той напуска TSMC, за да стане професор в университета. Причината е, че по договор известно време няма право да работи по специалността, за да не се допусне издаване на фирмени тайни.
Разузнаването на останалите компании обаче работи добре и първи до Сун стигат представителите на „Самсунг“. Офертата им е като за човек от неговия калибър – 4 млн. долара годишен доход плюс частен самолет. Инженерът приема и веднага се обажда на 20-ина свои бивши колеги в ТSMC, които кани да се присъединят към подразделението LSI на концерна, където той ще получи мечтания пост - главен технологичен директор и изпълнителен вицепрезидент.
Там една от задачите му е да създаде по-малък чип от 28 нанометра – примерно 20, но точно тогава му хрумва гениална идея. След което защитава концепцията си, че този бавен преход не е нужен, защото могат да направят още по-грандиозен скок в технологията – да го смалят до 14 нанометра. Шефовете са очаровани, защото колкото по-малки са тези „мозъци“ на всяко електронно устройство, толкова по-модерни са и по-малко енергия им е необходима. Именно заради това технологиите им са строго секретни и от доста време са тайна, обект на националната сигурност на страните с интереси в тази област.
Идеята на Сун звучи еретично, защото в този бизнес съкращаването на размера става бавно – с два до четири нанометра през няколко години. Именно затова предложението да се изпревари конкуренцията с чип, който е три поколения по-напреднал от останалите, звучи революционно. Но Сун и колегите му успяват, с което печелят огромни поръчки от Apple и Qualcomm за процесорите им A9 и Snapdragon. Бившите работодатели на Сун в TSMC са бесни, защото губят милиарди - дотогава двата гиганта са купували чиповете си от тях. Всъщност те са осигурявали 26% от пазарния им дял. Катастрофата е съкрушителна и в Тайпе решават да заведат дело срещу инженера, обвинявайки го, че е изнесъл търговски тайни и че е нарушил споразумението си да не ги конкурира. То е заведено във Върховния съд на Тайван и 4 години по-късно – през 2015 г., магистратите отсъждат в полза на тайванската компания, като решението е, че Сун трябва да спре да работи за „Самсунг“ до 31 декември.
Ученият се съобразява с постановлението, спазвайки срока да не прави нищо до края на 2017 г., но тогава предприема ход, който действително хвърля в отчаяние бившите му работодатели. Докато тече това безвремие, той е привлечен от SMIC - най-големият производител на чипове в Китай. Там е поканен за съизпълнителен директор и изпълнителен директор, като доходът му е повече от скромен - 1,5 млн. долара годишно, което е нищо за професионалист от неговия калибър. Но Сун скучае и иска да работи. Затова волно или не, нанася още един саблен удар, вземайки своя екип от Тайван и Южна Корея, включително един от гениите в тази сфера Дзоу Мейчун.
Въпреки че по това време Сун вече е на 64 г., той отива в Китай начело на своя dream team в една безкрайно сложна обстановка заради международните санкции и ограничения. От една страна, той дълго е стоял „на трупчета“ и главата му ври и кипи от идеи, от друга, мнозина са скептични за трансфера му. Прогнозите им са, че на иновативния Сун бързо ще му омръзне, защото това е все едно топфутболист от Висшата лига да отиде да играе за треторазреден отбор. Още повече, новите му работодатели нямат достъп до ключови технологии и годишните им приходи от 2,9 млрд. долара са предимно от малки китайски компании, произвеждащи по-слаби смарт телефони. Но въпреки това Сун остава и предлага визионерски план SMIC смело да прескочи непосилната за мнозина граница от 28-нанометровия чип към 14-нанометровия. Експериментът е успешен и затова Qualcomm изоставят тайванските си доставчици на чипове TSMC и за средния и по-ниския клас телефони започват да ги поръчват от SMIC.
Но веднага след това Сун и колегите му обявяват още по-амбициозна цел, която буквално изправя косите на конкуренцията. Днес той и хората му са в основата на дебюта на процесора Kirin 9000s (7-нанометра) в телефоните на Huawei и компанията радостно обяви, че се отказва да купуват чипове от чужбина.
Успехът веднага провокира реакции, като от Министерството на търговията на САЩ съобщиха, че все още събират информация дали все пак това е 7-нанометров чип? Като побързаха да предупредят, че Сун и компанията за смарт телефони вероятно ще бъдат подложени на тежки санкции. Но освен това ще се търсят и всякакви начини да бъдат „спънати“ SMIC.
Заедно с това скептици напомнят, че Вашингтон може да санкционират Сун в съответствие с федералния закон, но ако той не посети Америка, няма как да бъде засегнат. Разбира се, ако има някакви авоари там, със сигурност ще ги загуби. Както и приходите си от своите вече над 500 патента. Но дали парите са главната движеща сила за 71-годишния учен? Днес той дарява почти цялата си заплата, която вероятно вече е доста над 1,5 млн. долара, на своя образователен фонд, за да обучава млади таланти. Тук международната общност може да си задава много въпроси защо е оставила този талант да бъде привлечен точно от Китай и защо никой нищо не прави, за да опази останалите 230 хил. специалисти в Тайван?
Стратегията на Вашингтон засега е да накаже Сун по някакъв начин, за да излъчи мощен сигнал към останалите учени в тази сфера. Но заедно с това пред Запада има още един проблемен фактор и той е ключов за напредъка на Китай по пътя към 5- и 2-нанометровите чипове. А той е дали Пекин ще получи достъп до суперлеярните на ASML – като само една от тях струва 10 - 15 млрд. долара, но без тази иновация Поднебесната империя вероятно ще остане завинаги при 7-нанометровите чипове. От друга страна, САЩ упражняват сериозен натиск, за да попречат тази леярна да стигне до Китай, но всяка фирма е в правото да си търси препитанието.
Вероятно затова от ASML побързаха да обявят, че имат лиценз от холандското правителство, който им позволява да продължат да доставят висококачествени системи в Китай до края на тази година. Дали Пекин ще се възползва от този „прозорец“, все още не е ясно. Както не е ясно и дали САЩ ще допуснат тази иновация да попадне в ръцете на „магьосника“ Сун, който има потенциал да изравни силите с нов ултрачип.
Но дали санкциите ще дадат резултат в новия рунд от войната за 573 млрд. долара, каквито са продажбите на тези джаджи в света, тепърва ще видим.
