Предложенията на българското правителство да се облагат с данък лихвите по депозитите предизвикаха изненада и немалко критики, пише британският вестник „Файненшъл таймс".
Идеята на финансовия министър Симеон Дянков, одобрена от премиера Бойко Борисов за облагането на банкови депозити с плосък данък от 10% от януари 2013 година, трябва да донесе на хазната 120 млн. лева.
„Предложено бе средствата да се използват за вдигане на пенсиите, но това изглежда все повече като подозрителен и популистки ход, взет месеци преди идните парламентарни избори", това коментира в материал за "Файненшъл Таймс" Андрю Макдауъл.
Според кабинета данъкът ще изравни България с европейските норми и същевременно ще спомогне за свалянето на дефицита. Балканската страна от месеци прилага успешни програми за фискална дисциплина. София се цели в дефицит от 1,3% от БВП през т.г. и в балансиран бюджет през идната. От известно време насам българите трупат спестяванията си в банкови сметки, но вътрешното търсене остава ниско. Депозитите на домакинствата нараснаха с 13,8% на 33 млрд. лева през годината до края на август, съобщи преди време Ройтерс.
Дянков и Борисов изобразиха промяната като инструмент за запушване на дупката. Те изтъкнаха, че повечето европейски държави облагат с данък лихвите по банковите депозити, въпреки това критиците смятат, че планът е необмислен.
Изброявайки обичайните аргументи за ефективно двойно данъчно облагане на един и същ доход, Георги Ангелов - старши икономист от института Отворено общество, обяви пред БНР, че новата мярка ще премахне стимулите за плащане на данъка и ще премине набързо в сивата икономика.
Това обаче ще противодейства на една от основните цели на плоския данък. Правителството изненада всички с предложението, което по-рано беше отхвърлено като вариант, припомня ФТ. Централната банка и профсъюзите заявиха, че са били държани в неведение за промените.
"Макар че в аргумента за справедливостта има известна тежест, дебатът би трябвало да бъде за това защо правителството предлага данъка в последния момент; защо нямаше последователност и защо се въвежда по време на криза", заявява Светла Костадинова от Института за пазарна икономика. "Тази промяна не трябва да се прави прибързано". Според нея съществуват ред други значително по-добри възможности за съкращаване на дефицита, в това число спиране на съмнителните обучителни програми за безработните.
Дянков обаче обеща пред пресата, че ще продължи по план с данъка. Кабинетът несъмнено е отправил поглед към изборите. Той се нуждае от парите, а нарастващите български спестявания изглеждат все по-нисък и достъпен за ръката плод, завършва коментарът на Андрю Макдауъл.
