Говорят експертите в дискусията "Европа за България" - част от кампанията на "24 часа" в изпълнение на проекта "Кохезионната политика на България - нашият европейски план"
Качество, координация, разяснителни кампании и засилване на капацитета на по-слабо развитите региони - това са основните приоритети за настоящия програмен период на ЕС 2021-2027 г. Административният капацитет обаче е голямо предизвикателство. Това заяви Иван Иванов, директор на Дирекция “Централно координационно звено” към Министерство на финансите по време на първата дискусия “Европа за България”, организирана от “24 часа” с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
Пилотното събитие е част от едногодишната информационна кампания на "24 часа" в изпълнение на проект "Кохезионната политика в България - нашият европейски план". Целта е българските граждани да бъдат осведомени относно кохезионните политики, както и да се направят видими ползите от тях.
По време на дискусията представители на бизнеса имаха възможността да задават въпроси към експерти относно предстоящото отваряне на програми и разпределянето на финансови средства, предвидени за България от кохезионните фондове на ЕС, плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход. Присъстваха представители на 5-те министерства, които имат бюджет за финансиране на проектите за кохезионна политика в България - на енергетиката, на транспорта, на регионалното развитие и строителството, на иновациите и растежа и на околната среда и водите.
Освен Иванов, на срещата присъстваха и евродепутатът Искра Михайлова, Радослав Ризов - главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на иновациите и растежа, Мартин Георгиев - директор на дирекция "Координация на програми и проекти" и ръководител на управляващия орган на Оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", Димитър Савов - директор на дирекция "Национална транспортна политика" в Министерството на транспорта и съобщенията, Ивета Филипова - директор на дирекция "Управление на проекти в енергетиката" в Министерството на енергетиката, Галина Симеонова - главен директор на главна дирекция “Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ и Ангелина Бонева - зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Иванов уточни, че неговата администрация има тежката задача не да разпределя евросредства, а да контролира и координира процеса, така че да се създаде кохерентна, работеща в една посока и ефективна система. Наблюдавайки развитието на страната по отношение на политиката на сближаване с ЕС още от присъединяването на България към блока през 2007 г., той оценява напредъка като реален. Посочва обаче, че далеч не е достатъчен. “Ако другите ходят, ние трябва да тичаме”, припомни Иванов.
Подготовката за периода 2021-2027 г. у нас стартира веднага след българското председателство на Съвета на ЕС. Първо приоритет е била кохезионната политика. След това са се появили други инструменти - зелената сделка, Фонда за справедлив преход и планът за възстановяване и устойчивост. “Това са огромни възможности, но едновременно с това са и сериозни предизвикателства”, каза Иванов.
Статистиката сочи, че за два програмни периода България е удвоила процентния си напредък по политиката за сближаване - от 30% през 2007 г. до 59% сега. По негови думи това е напредък, но трябва да се движим с много по-сериозни темпове, за да догоним развитите икономики. Няма проста рецепта за това, но според Иванов има няколко насоки за постигане на успех.
Първият ключов момент е административният капацитет - проблем, който излиза извън структурите на министерствата. Иванов обръща внимание, че той не включва само способността на министерствата да обработват всички налични програми, но и капацитета на самите бенефициенти, както и на бизнеса. За пример дава строителния сектор - с всички забавяния, които българските граждани наблюдават по изпълнението на обществени поръчки.
Иванов посочи, че при предишния програмен период на ЕС дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на иновациите и растежа е отговаряла само за една програма, докато сега - за 3. Освен програмата за “Конкурентоспособност” вече има и “Научни изследвания и иновации”, където са съществена част от парите за българския бизнес, отделена от плана за възстановяване и устойчивост. Броят на експертите, които трябва да ги изпълняват, не е променян. Няма лесно решение на този казус, коментира Иванов.
По негови думи на пръв поглед изглежда просто - да се увеличат работните места в администрациите. Но хората, които разбират от европейското финансиране, са сравнително малко - пазарът е ограничен. “Каквото и да правим, качеството трябва да бъде водещо”, категоричен е Иванов. Има и натиск заради прекалено краткия времеви период за усвояването на средства по определени програми - до 2026 г. Той уточнява, че това са парите, които идват от инициативата "NextGenerationEU".
“Изискват се доста усилия - по координация, по разяснителни кампании, усилия, които са насочени към това да се засили капацитетът на по-слабо развитите райони. Работим по т.нар. карта за административен капацитет. По мое мнение това ще бъде най-сериозното предизвикателство, с което ще се сблъскаме”, добави той.
Ключово внимание обръща и на реформите. Според неговите наблюдения колкото и пари да се наливат в определени сектори, България не постига добри резултати. Затова е необходима ясна стратегия. Публичните системи трябва да се реформират непрестанно, за да се използват средствата умно. Трябва да се вземе решение дали всички бизнеси да получават средства, или да се инвестира приоритетно в силните страни на икономиката, за да може те да издърпат останалите след себе си.
“Чувал съм много мнения през годините за грантовото финансиране - че фаворизира определени играчи и не допринася за цялостния растеж на икономиката. Дали не трябва да насочим усилията към това да подобряваме бизнес средата и инфраструктурата? Да дадем равен шанс на всички, а бизнесът сам да си намери финансиране”, попита Иванов.
Важно е също европейското финансиране да започне да допълва националното, а не страната да лежи изцяло на него. Според Иванов при рационализацията има голям парадокс - по-богатите общини, които имат административен капацитет, печелят повече проекти за сметка на по-бедните. Тогава кохезионната политика вместо да преодолява различията, ги задълбочава. Тези фактори, комбинирани с прозрачност и информираност на обществото за това къде какво се е променило заради европейските средства, ще променят облика на държавата, убеден е Иван Иванов.
