Валутният борд връзва ръцете на политиците за неразумни действия и осигурява стабилност дори по време на криза.
Около това мнение се обединиха вчера независими икономисти на брифинг по повод 12 години от въвеждането на борда.
Преди да вържем лева за марката, политическата ни класа не можеше да овладее неконтролируемото си желание за харчене и съответно за печатане на пари, каза старши икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов. Той припомни, че през 1997 г. инфлацията бе 230%, а след въвеждането на борда средногодишното поскъпване е около 6%.
Програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев пък отчете, че бордът е укрепил доверието към лева. Преди 12 години само 15% от българите имали доверие на родната валута, а сега 93% залагат на лева, каза Ганев. Той бе категоричен, че няма никакви икономически и финансови причини той да бъде отменен, но това можело да е политическо решение.
Опасностите от разклащане на борда са главно политически, смята и Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч. Фундаментално погрешно е да се държим към него като към необходимо, но натрапено отвън зло. Алтернативата на борда е инфлация и девалвация на лева, смята Богданов.
"Шепот на ушенцата" на политици за отмяна на борда има от хора с големи левови кредити, които мечтаят една обезценка на лева да ги стопи, убеден е Георги Ганев. Вероятността обаче някой от политиците да се поддаде на шепота била само теоретична, твърди той. По-голямата опасност според него е управляващите да допуснат бюджетен дефицит и това да разклати стабилността на валутния борд.
Колегата му Георги Ангелов нарисува четири сценария за бюджетния дефицит при криза - приходите в хазната да са по-ниски с 10, 15, 20 и 25% от планираните. И четирите изисквали незабавно орязване на разходи в различен размер, за да не “изядем” буферите си и да запишем дефицит. Ангелов смята, че в момента все още сме във варианта за спад на приходите между 15 и 20%, което означава, че трябва незабавно да се орежат разходи от 1,1 до 2,2 млрд. лв. Всяко забавяне още от есента щяло да ни вкара в четвъртия сценарий и тогава ще трябва орязване на разходи за поне 3 млрд. лева.
Според икономистите България трябва да се справи сама, без да дава лоши сигнали, като иска предпазно споразумение с МВФ.
Те са убедени още, че не е сериозно да си поставяме конкретни дати за влизане в еврозоната.
