Над 500 млн. евро са имали българи по банкови сметки в Швейцария през 2011 г.
Точната сума не е известна, защото има тайна на спестяванията в алпийската страна. Специалисти във финансовата сфера пресмятат парите по косвени признаци. Затова експерти направиха уговорката, че е възможно сумата да е друга. Освен това в нея не са включени парите, които се пазят в сейфове.
Как става изчислението?
Официално в републиканския бюджет на България са постъпили 757 хил. лв. приходи от данъци върху лихвите по депозитите на българи в швейцарски банки. Това е сумата, която е дошла през 2012 г. и се отнася за лихвите по авоарите за 2011 г. Информацията съобщиха от Националната агенция по приходите. В Швейцария отдавна се удържа данък по лихвите на депозитите. Той се превежда в нашия бюджет, защото вложителите са български граждани или фирми. Всяка банка има своя политика за това каква лихва начислява. За да се изчисли колко пари имат българи в Швейцария, експерти правят приблизителни допускания за нейния размер. А колко точно е данъкът върху лихвата на депозитите, също не е ясно, защото е обект на банкова тайна. Банките удържат определена сума за свои административни разходи. Чак след това превеждат в България данъка по лихвите.
Затова сметките са абсолютно груби. Пресмятайки най-общо,
експерти правят косвени изводи,
че наши граждани държат в нейни банки над 500 млн. евро спестявания.
Само за една година (от 2010 до 2011-а) депозитите на наши сънародници в швейцарски банки са се увеличили с над 100 млн. евро, ако се съди по постъпилите данъци по лихвите в бюджета. За 2010 г. приходите от данъци по лихвите са били 523 хиляди лв. Парите постъпват в бюджета анблок, тоест никой не може да каже на кои български граждани принадлежат тези спестявания в Швейцария. Не се знае дали някой има 1 милион евро или 300 хиляди евро, нито се знае кои са тези българи и български фирми. Никой от тях не е длъжен да декларира приходите си от швейцарски сметки в годишната данъчна декларация. Затова не може дори да се направи изводът дали в Швейцария трупат пари най-богатите българи. Въпреки че изглежда много логично, но няма никакви доказателства за това.
В момента е започнала
процедура за обмен
на банкова тайна между България и Швейцария
Преди два месеца финансовият министър Симеон Дянков и посланикът на конфедерацията Н.Пр. Регина Ешер са подписали спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. По програма тя трябва да влезе в правителството, след което да се ратифицира от парламента. Една от клаузите е падане на банковата тайна.
Въпреки публичната закана на Симеон Дянков, че рано или късно ще разкрие хората с тайни сметки в чужбина, в администрацията са скептично настроени.
Близки до кабинета твърдят, че документът едва ли ще има реално действие в близките няколко години. От швейцарска страна уверили, че по него ще текат обсъждания през 2013 г. Така че в най-добрия случай спогодбата би могла да влезе в сила от 2014 г. В неофициални разговори станало ясно, че Швейцария до последно ще се бори за запазване на банковата тайна.
“Това е единственият бизнес, който ги прави неподвластни на кризата - коментира запознат с преговорите. - Само в сънищата на Симеон Дянков банковите сметки там могат да бъдат разкрити.”
Икономиката на Швейцария сериозно пострада след
скандала с диска,
на който бяха записани банкови сметки и имена на хора от цяла Европа.
“Швейцария се съпротивлява, но трудно ще устои на натиска на САЩ и Европа. Това са общи мерки срещу тероризма и прането на пари”, коментира финансист.
Въпреки че страната е сред най-скъпите дестинации за прикриване на авоари, тя все още е и най-предпочитаната. Според офшорни консултанти тя има отлична репутация в бизнес средите. “Регистрацията и поддръжката на банкови сметки там е доста скъпа, но всяко евро си заслужава - казва източникът ни. - И обслужването, и дискретността са на ниво.”
Според експерти доскоро там можело да се съхраняват пари,
без да са необходими никакви лични данни - само с парола, за която знае клиентът и банката. По този начин никакъв софтуер или ченгета не могат да разберат кой какви пари притежава.
Мерките срещу тероризма наложили по-стриктни правила. На този етап може само да се гадае дали и сега някои швейцарски банки не се изкушават да предлагат дискретната услуга. Примерно чрез свои фирми, които да прикриват сенчестите клиенти.
Шок и ужас сред депутатите
Анкета на “168 часа” сред депутатите показа, че те въобще не знаят, че ако гласуват въпросния документ за избягване на двойното данъчно облагане, ще падне банковата тайна на Швейцария за български депозити. Някои от народните представители реагираха като ужилени и бурно защитиха правото на алпийската страна да пази в тайна кой какви пари държи там.
“Няма как да стане. В Швейцария осъдиха германски граждани за това, че са разкрили банковата тайна чрез онзи диск. В момента всички банки там се пукат по шевовете и държат три пъти повече пари, отколкото преди Голямата депресия 1929-1933 г.”, обясни депутат.
Старото споразумение между България и Швейцария е отпреди 21 г. и в него има една много съществена разлика с бъдещото. Документът от 1991 г. запазва банковата тайна, така че информация с цел данъчно облагане не е била обменяна.
“След като Народното събрание ратифицира новата спогодба, данъчните ще могат да питат швейцарските си колеги какви авоари има еди-кой си български гражданин. Това ще става по конкретен повод, разбира се. Ако правим ревизия на даден човек или фирма и се появят подозрения, че той укрива пари в Швейцария, от алпийската страна и техните банки ще ни предоставят данни.
Ще имаме право да получим достъп до банковата тайна”, коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров. Според него не може да се разбере каква част от спестяванията в Швейцария са легални и каква - нелегални.
“Легалните са обложени с данъци върху лихвите от швейцарската страна. В България, както и навсякъде по света, има по-богати хора, дори милионери и това не е укоримо. Имат бизнес, печелят, могат да вложат парите си, както преценят за добре.
Това, че разполагат със средства, не значи, че задължително са закононарушители. Но какво е съотношението на българите с легални и нелегални приходи, депозирани в швейцарски банки, не мога да кажа. А и никой не може да го направи”, добави Бъчваров. Ако ратификацията влезе в сила, всеки, който има пари в Швейцария, ще трябва да декларира в данъчната си декларация колко лихви по депозитите си е получил предната година.
И те ще се облагат с данък, както парламентът реши да прави със спестяванията в български банки. Но това може да влезе в сила с декларацията, която ще се подава през 2014 г.
Интервю със Светлин Танчев, депутат от ГЕРБ:
Много хора не само у нас са притеснени
- Г-н Танчев, как ще коментирате идеята за отпадане на банковата тайна с Швейцария?
- Парите обичат тишината. В Европа вече мислят за различни данъци и такси върху транзакциите. Не случайно Великобритания обяви, че с такъв тип натоварвания ще се измести центърът на търговията от Европа към други части на света. Ако си спомняте, президентът на Франция Франсоа Оланд дойде сна власт идеята, че ще облага богатите със 70% данък. Месец след изборите най-богатият човек там подаде документи за швейцарско гражданство. Макар да твърди, че не го прави по финансови причини, истината е, че няма корпорация в света, която да не работи за печалба.
- Швейцария извън този процес ли е?
- Тя наскоро подписа споразумение, че ако се иска информация, тя ще я предоставя. Началото на този процес бе скандалът с диска, когато изтече информация за хора, които имат сметки там. Това е тенденция от около 2 години, която започна заради мерките срещу тероризма. Целта е да се предотвратят финансовите потоци и разрастването на тези мрежи. Предполагам, че под натиска на САЩ и Европа Швейцария все повече ще се отваря в това отношение. Което притеснява много хора, не само българи, които искат да са анонимни.
- Експерти имат предположения за авоарите в Швейцария. Ако към тях се прибави и сивият сектор, каква сума би се получила?
- Нямам информация, но предполагам, че ще варира плюс-минус 20%.
- Възможно ли е да се стигне до единно решение в Европа?
- В ЕС за една финансова рамка не можем да се разберем, какво остава за офшорните зони и за надпреварата в привличане на средства? Вярно, натискът от страна на САЩ е огромен, но това едва ли ще се промени.