НА ЖИВО: Заседание на 49-о Народно събрание

Видео Подкаст Профил

Как да преживеете професионален гаф, без да (по)страдате

Харвардска професорка: Не мислете какво още може да се обърка. Мислете как всичко може да се нареди

"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.

"Спокойно, спокойно, нищо чак толкова страшно не е станало." Повтаряте си това, защото допуснахте грешка в работата. Но спокойствие не настъпва. Страдате. Упреквате се, че заради миг невнимание поставяте под съмнение дълго градената си професионална репутация. Направо мразите себе си.
Гласчето на страха и то се обажда - гафът няма да остане незабелязан от шефа, май ще последва наказание.

И тъжно, и страшно ви става.

Колкото и да си повтаряте "Споко, споко", все по-зле се чувствате.

Така се получава, защото гледате неправилно на случката. Превъртате грешката през главата си, но по начин, по който увеличавате разочарованието от себе си, опасенията за бъдещето си и самосъжалението.

Най-напред изключете мисълта за шефа. Ако той е добър мениджър, знае, че в работата най-малко гафове правят онези служители, които най-малко работят. А най-натоварените и с най-сложните задачи все някога може да сбъркат - не са роботи.

Ако не е добър мениджър, е още по-важно

да потиснете страха от шефа

поне в първия момент, след като осъзнаете грешката си. Много по-полезно ви е да се съсредоточите как да я поправите, защото от това ще зависи и поведението на началника.

Вторият ключов момент е

да не прилагате дежурния съвет бързо да се успокоите.

Вярно, съжалението, срамът, самообвинението, паниката с нищо няма да помогнат. Но хората наистина не са роботи и когато направят гаф, са разочаровани от себе си. Казват си "Спокойно, спокойно", а срещу това пожелание се бунтува собствената им съвест. И дежурният съвет не върши работа.

Оставете си малко време да пострадате. Но наистина малко. После направете нещо, което ще ви освежи - излезте на чист въздух, пийте вода, да речем.
След това си наложете спокойствие, но по правилния начин.

Проучване на екип от Харвардското бизнес училище показва, че много често хората подхождат грешно. "Те смятат, че целенасоченото налагане на спокойствие е най-добрият път да се справят със своите притеснения. В действителност това е неефективно", коментира Алисън Ууд Брукс, която е един от авторите на изследването.

Не бива да се правите, че не ви пука от грешката. Естествено е да се вълнувате, че сте я допуснали. Но трябва да насочите емоциите си в градивна посока, да превърнете притеснението си в енергия. Това означава
не да се успокоявате насила, а

да управлявате кризата. Най-напред в собствения си ум.

Следователно формулирайте правилно целта си. Тя не е да се успокоите. Тя е да поправите грешката си. Върху това се концентрирайте.

Според Алисън Ууд Брукс след грешка повечето хора започват главно да мислят какво може да се обърка. А трябва да мислят главно как всичко ще се нареди.
Не се заблуждавайте, че нищо не се е случило, но и не затъвайте в катастрофични сценарии. "Край! Изложих се. Колегите ще ми се подиграват" или "Край! Провалих се. Шефът ще ме уволни" и т.н. - трябва да ги отстраните с логични аргументи.

Между другото, мнозина изследователи твърдят, че обикновено по-силен фактор за дълго преживяване на грешката се оказва

притеснението "какво ще кажат другите"

отколкото действителният страх от властово наказание като например глоба или уволнение. Особено когато човек не бърка често и не е предизвикал катастрофални последици.
Не преувеличавайте и не си въобразявайте, че колегите ви са се вторачили във вас и обсъждат гафа ви.

Може би имате неприятели, които злорадстват. Но те ще са още по-щастливи, ако не се вземете бързо в ръце. Затова

не обръщайте внимание на колега, дори и да седи с доволна физиономия

точно до вас. Изтрийте му я, като не зацикляте в мисълта "Изложих се пред тоя некадърник", а веднага покажете как ще се справите.

Така парирате и конкурент, който може да се опита да се възползва от вашата грешка, за да се втурне той да я оправя и да демонстрира колко по-добре от вас се справя. Няма да има този шанс, щом вие се концентрирате как да подредите онова, което сте объркали.

Вероятно има хора от екипа, които са потърпевши от грешката ви. Само че тяхната грижа не е да ви обсъждат и осъждат, а заедно да намерите решение на случая. Иначе самите те ще бъдат още по-засегнати.

За вашия шеф пък времето е твърде ценно, за да го пилее в дълги порицания, ако бързо види, че осъзнавате грешката си и имате план как да я отстраните. И точно затова няма да ви уволни. Нали си вършите съвестно работата и не правите гафове непрекъснато.

Като имате предвид всичко това, започнете

да връщате самоувереността си и да мислите в перспектива.

Повтаряйте си: "Тази грешка не е нещото, с което ще ме запомнят. Тя не определя моята професионална идентичност. Аз мога да я оправя".

За да видите перспективата, задайте си въпроса ще има ли тази грешка някакво значение след 5 години. Вероятно не - нито за компанията, нито за вас.

А какво е най-лошото, което може да ви се случи сега?

Ами шефът да ви накаже. Е, все пак сте направили пропуск, ще си платите за него. Ако ви уволни? Ами значи не е справедлив, не ви оценява правилно и не си заслужава да работите в този екип или в тази компания. Най-лошото може би е за добро в крайна сметка.

Всички тези мисли ще ви успокоят с потискане на притеснението, а с логика.

Като минете през този етап, емоциите ви вече са под контрол и сте готови за следващия: да си задавате важните въпроси по същество къде сбъркахте, какви са потенциалните последствия, как да бъдат избегнати или поне щетите да бъдат ограничени.

Чак после идва ред да предприемете действия.

Колкото по-бързо, толкова по-добре.

И може би първото е да отидете да каже на шефа какво сте сбъркали и как възнамерявате да го поправите. Ако още не знае, по-добре от вас да чуе. Увереният професионалист не се стеснява да си каже, че е сбъркал. Умният човек предпочита сам да си признае, за да не бъде изкривена ситуацията от някой злонамерен вестоносец. А ако шефът вече знае, веднага трябва да научи, че имате план сами да поправите нещата.

Това е начинът да се успокоите и да превърнете притеснението от грешката си в енергия. Успехът зависи от вашия подход. Допуснали сте гаф неволно, но само с воля ще го оправите.

Честно - къде сбъркахте?

В следващ спокоен момент е добре подробно и внимателно да анализирате как се случи да сгрешите. Това е насочване на енергия към бъдещето и неща, които искате да промените.

Целта е не да откриете конкретен пропуск - какво сте направили или не сте направили, за да се стигне до гаф. Вече сте наясно с тези факти и обстоятелства, тъкмо този анализ ви е помогнал да направите план как да коригирате грешката.

По-нататък трезвият и честен анализ може да ви подскаже доста по-големи изводи.

Понякога човек тъкмо след гаф открива, че му е нужно да освежи или да попълни знанията си. Днес не са много професиите, в които нищо не се развива, всичко веднъж завинаги е научено.
Може да осъзнае, че е развил твърде силна самоувереност, не обмисля и не проверява действията си, а това води до риск.

Още по-често си дава сметка, че шефът го е претоварил или сам се е претоварил в степен, която вече е опасна, за да си върши качествено работата. За късмет е направил малка грешка, но ако не вземе мерки, следващата може да бъде с далеч по-сериозни последици.

В "Точният човек" - новия специален проект на "24 часа", можете да прочетете още:

И с дребни закъснения рушите репутацията си

Ако всеки понеделник ви е черен понеделник

6 конкретни техники да обезвредите 6 типа токсични колеги

Хитрини да се обвиете в харизма за онлайн общуване

Внимавайте, когато шеф или колега изрече "Честно казано"

10 начина да се нахъсате за успех

Как да се отнасяте с фаворита на шефа

10 аргумента пред шефа, като искате по-висока заплата. Сега е моментът

Автор на статията

Димитрана Александрова Димитрана Александрова


Споделете статията

Четете още