Няма кой да работи - за трудовия пазар през 2050 г. у нас 2,5 млн. души ще издържат другите 2,8 млн.

Сериозен проблем с кадрите заплашва целия Евросъюз, сред решенията са повече часове работа или внос на хора

България ще изгуби 34% от сегашното си трудоспособно население до 2050 г. и по този показател страната ни е с най-лошата прогноза в Европа. Това се посочва в публикувания преди дни анализ на трудовия пазар на континента, изготвен от Allianz Trade. 

Цифрата означава, че  сегашните 3,7 млн. българи в трудоспособната възраст между 20 и 64 години ще намалеят с 1,2 млн. души. Всъщност и без това броят на работещите у нас в края на 2022 г. за първи път падна под границата от 3 млн. и стигна 2,940 млн. души. А ако прогнозата се окаже вярна, тогава 2,5 млн., които могат да работят, ще издържат останалите 2,8 млн. души. Защото според очакванията на НСИ през 2050 г. населението на България ще е 5,391 млн. В момента у нас има 3,7 млн. в трудоспособна възраст, останалите са 2,7 млн. души.

В доклада на Allianz Trade се посочва, че основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като

България е един от основните донори на работна ръка към други държави

Според данните около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС са дошли от България, Румъния и Полша.  В същото време се оказва, че у нас не са правени изчисления за нуждата на внос на работници, с които може да се намали дефицитът на трудещи се. 

Григор Фиданов, който има хотели по Северното Черноморие, разказа как при наемането на персонал от чужбина се натъква на куп недомислия. Той има служители от Индонезия, Непал, Киргизстан и Турция.

Документите им се обработват от дирекция “Миграция” на МВР и от Агенцията по заетостта, но процедурите често отнемат до 3 месеца - ако е допусната грешка или липса в попълнените книжа, всичко започва отначало. Получаването на личен номер на чужденец също е много бавно, а без него съответният служител не може да бъде регистриран в НАП. Освен това в някои от тези държави България няма дипломатически представителства, което още повече затруднява процеса. Самият Фиданов

наема до около 700 работещи всяко лято,

но само част от тях са чужденци, и то най-ниско квалифицирания персонал.

Според работодателските организации през последните няколко години у нас са приемани на работа максимум по 2 хиляди мигранти годишно, докато в съседна Румъния броят им миналата година е бил 30 хиляди.

“Разликата със северната ни съседка е, че там има лимит по браншове за наемане на работници отвън. Така, както го правят в Австралия и Канада. У нас няма ограничения, но бюрокрацията е тежка и това спъва процеса”, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Извън нуждата от внос на работна ръка самият вътрешен трудов пазар в България изпитва от доста време дефицит. Това личи най-добре от данните за демографското заместване. Те показват броя на младежите на възраст между 15 и 19 години, съпоставен с хората на възраст между 60 и 64 години. С други думи, представят колко човека ще се включат в пазара на труда в близките 4 години на мястото на всеки 100, които ще се пенсионират.

Средният показател за страната в момента е 65,7, т.е.

100 българи, които ще се пенсионират, ще бъдат заместени от едва 65 души

В това отношение най-добро е положението в Сливен и в столицата. В София например коефициентът е 80,3, а в Сливен дори е 87,4, т.е. там всеки 100 човека, на които предстои да излязат от пазара на труда, ще бъдат заместени от 87,34 души (виж инфографиката).

Най-зле е в Кърджали,

където този коефициент е едва 46,6 и ако се гледа само той, на местния пазар на труда няма да има кой да замести дори половината от скоро излизащите в пенсия.

Тези числа са до голяма степен условни, защото пазарът на труда зависи не само от възрастта на работещите, а и от квалификацията и образованието им. В Сливен например делът на хората между 20 и 64 години с основно и по-ниско образование е най-високият в страната – 37,7%.

А за Кърджали, независимо че е единствената област извън столицата, в която има прираст на населението, това не помага особено на трудовия пазар. Причината е, че той се получава основно от завръщането в страната на хората, които са я напуснали по време на “голямата екскурзия”, а те са изкарали трудовия си живот в Турция и се прибират в родината вече като пенсионери.

Стряскащата липса на хора, които ще могат да работят през 2050 г., не се отнася само за България, а до почти всички страни в Европа с изключение на Ирландия, Дания, Люксембург и Швеция. Само в тях се прогнозира увеличение на работещите. Веднага след България в тази негативна класация идват Литва и Латвия, които ще изгубят съответно 28 и 27 процента от трудоспособното си население до 2050 г.

На четвърто място е Италия със загуба на 26%, но за мащабите на нейния пазар на труда с 23 милиона заети намалението е внушително - с около 6 милиона души. Всъщност

най-много ще пострадат 4-те най-големи икономики на ЕС

- Германия, Франция, Италия и Испания. Според доклада нито една от тях няма да може да се справи без комбинация от мерки -  привличане на мигранти, увеличаване на пенсионната възраст, нови политики на пазара на труда, които да приобщят повече пенсионери. Докладът твърди, че ако не се вземат мерки, Германия примерно ще има нужда от 482 хил. мигранти годишно, Италия - от 414 хил., Испания - от 338 хил., а Франция - от 115 хиляди.

Ако се вземат мерки, необходимостта от внос на работна сила намалява, но не значително – ще има нужда от поне по 100 хиляди мигранти всяка година. Най-зле е положението в Германия, където дори възрастта за пенсиониране да се вдигне на 68 години, ще има нужда от поне по 200 хиляди мигранти годишно.

Проблем е това, че привличането на мигранти става все по-трудно,

защото демографската криза започва да обхваща Азия и Латинска Америка. Доскоро големите западноевропейски икономики разчитаха на внос на работна ръка от държави като Полша, Румъния, България и останалите от Източна Европа, но потокът вече е сведен до минимум.

Единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, но борбата за намиране на квалифицирана работна ръка при всички случаи ще се ожесточава.

Сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са увеличаване на реалните работни часове и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Като добър пример се дава Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и стабилността на икономиката изглеждат най-оптимистични.

България има нужда от още поне 250 хиляди, които да бъдат наети

Различни проучвания за нуждите на българските работодатели от служители показват, че в момента икономиката ни има нужда да наеме допълнително около 250 хиляди души.

“Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)  прави редовно анкети и последните цифри показват нуждата от наемане на около 250 хиляди души допълнително”, каза за “24 часа” изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. 

Проучването, правено от  Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, показва същата цифра. Но президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че то е проведено, преди да започне рецесията в Германия, и е твърде възможно цифрата да не е актуална. Вероятно е завишена с около 50 хиляди души.

Подробно проучване на анкетен принцип прави и Агенцията по заетостта. Последното ѝ издание от средата на 2023 г. сочи цифрата 268 927 души.

Около 161 хиляди от тези хора, които се търсят, са специалисти с квалификация от определени професии. Най-многобройни са машинните оператори, шивачите, готвачите, строителите, счетоводителите, шлосерите и много други професии.

По-малка, но също многобройна е групата на професиите, които изискват правоспособност или висше образование – търсят се над 58 хиляди души. Това са лекари, медицински сестри, учители,  зъболекари, зъботехници, строителни инженери, агрономи, психолози, фармацевти и много други.

Почти толкова голяма – 49 хиляди, е и групата на професиите, за които не се изисква квалификация, например работници в складове, продавачи, общи работници, куриери, носачи и т.н.

 

Автор на статията

Христо Николов Христо Николов


Споделете статията

Четете още