
За пореден пък бизнесът надига глас за премахване на допълнителното заплащане за прослужено време, популярно като клас.
Това е част от пакета мерки за затягане на режима на трудови възнаграждения, социални помощи и обезщетения на Българската стопанска камара, приет от УС на организацията. В него е записано, че трябва да отпадне възможността Министерският съвет административно да определя допълнителни трудови възнаграждения и обезщения извън регламентираните в Кодекса на труда.
Класът е точно едно от тях. С наредба, одобрена от правителството е регламентирано, че заплатата расте поне с 0,6% за всяка прослужена година.
КРИБ също отдавна споделя тази идея. Никаде в ЕС вече няма клас, пададокс е, че дори в държавната администрация ги махнаха от миналата година, а в частния сектор още не са, каза Васил Велев, шеф на АИКБ.
Бизнесът настоява още минималната заплата да се закове на до 40% от средната за страната. Някои ще кажат, че тя и сега е толкова, но реално с класа става много по-висока от 310 лв., каза Велев. Минимална заплата трябвало да се определя само за държавната администрация и за секторите, където бизнесът и синдикатите не могат да се договорят. Във всички останали браншове трябва да има различни минимуми. Едни пари се давали в сектора информационни технологии - съвсем други в туризма и търговията.
Минималните прагове за заплащане по браншове трябва да се съобразяват с възможностите предприятията и регионите с влошено икономическо състояние, за да не се стига до фалити и загуби на работни места, категорични са от БСК. Недопустимо било на фона на намаляващата заетост и тежката безработица (18% средно в държавата и над 40% при младежите до 25 г.) средната работна заплата да изпреварва производителността на труда, категорични са работодателите.
Да отпадне и възможността за разпростиране на браншовите колективни трудови договори и определянето на минимални осигурителни прагове по професии и квалификационни групи, настояват още работодателите. Осигурителните минимуми отдавна не изпълняват ролята на изсветляващ фактор за икономиката, а браншовите договори често се подписват от непредставителни организаиии въобще не се изпълняват, за да не фалират фирмите, каза Велев.
Не е вярно, че възнаграженията у нас изпреварват производителността, коментира предизидентът на КНСБ Пламен Димитров. Скандално е да се твърди, че трябва да се махнат минималните осигурителни прагове, тъй като сега те се договаряли. Браншовите договори също били на базата на двустранно споразумение. Опитът за орязване на класа в пика на кризата било грубо посегателство върху доходите.
Засега подобни промени не са предвидени. В предстоящите корекции в Кодекса на труда се предвижда само регламентиране на стажантските договори, които да гарантират трудовите права на младежите. От КРИБ са категорични, че ако се въведе задължителна минимална заплата за стаж, това ще отблъсне компаниите. В позиция, изпратена до МТСП КРИБ настоява за цялостно регламентиране на стажантските договори, данъчни облекчения за работодателите, които наемат млади хора, но без задължение за платени стажове.