
- Президентът ще получава с 1400 лева по-малко
- Най-масово ще се усети в IT сектора - поне 150 лв. надолу
Между 270 и 300 хил. българи ще получават по-ниски заплати, ако отпадне таванът на максималния осигурителен доход, както ни препоръча МВФ преди дни. Освен това от фонда предложиха да няма и таван на пенсиите.
Приемането на предложението ще доведе до това тези стотици хиляди хора
да плащат по-високи осигуровки, което води до намаляване на доходите им
На теория падането на максималния осигурителен доход трябва да осигури по-високи пенсии, както и по-големи обезщетения за безработица, майчинство, болнични. Но заедно с това работниците ще получават по-малка чиста заплата, а работодателите ще дават повече пари.
В момента максималният осигурителен доход е 3750 лв. и се определя автоматично от държавата. Осигуровките, които плаща служителят, са 516,75 лв., а работодателят - 709,50 лв. Толкова са и за всяка стотинка отгоре над 3750 лева. Ако няма таван, осигуровките ще се вдигат, а сегашните възнаграждения ще намаляват. Например заплатата на президента Румен Радев е около 14 хил. лева и по модела на МВФ тя ще се намали с около 1400 лв., защото вноските ще се вдигнат от 516,75 на 1933,8 лв.
При шефът на Народното събрание тази разлика ще е 978,95 лв. при заплата около 10 899 лв.
Депутатите ще
трябва да плащат с 452 лв. повече
осигуровки при заплата от 7032 лв. Вноската за министър ще се вдигне от 516,75 лв. до 1251,25 лв. Така реално от заплата около 9100 лв. намалението ще е 517 лв.
Най-масово засегнат от отпадането на максималния осигурителен праг ще е IT секторът. В момента средната работна заплата там е 4852 лв. Това означава, че осигуровките за служител ще се вдигнат от 516,75 до 667,15 лв. Тези, които плащат работодателите, ще се увеличат от 709,50 на 918 лв. Така в крайна сметка заплатата ще падне с около 150 лв.
Миналата година правителството съобщи, че максималният осигурителен доход ще се вдига през следващите години по формула, а не по административен път от държавата. В крайна сметка тя отново бе вдигната по административен път от 1 януари с бюджета.
В момента у нас данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тоест хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи доходи поемат по-ниска тежест, тъй като не дължат осигуровки върху частта от възнаграждението си, което е над 3750 лв. на месец.
В същото време у нас има голям сив сектор на пазара на труда, поради което
цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите.
МВФ ни препоръча и да махнем плоския данък и да се въведе прогресивно облагане на доходите. Теоретично това означава тези, които получават големи заплати, да плащат по-високи данъци. На практика обаче ще бъдат засегнати всички, защото при прогресивно облагане данъчната и осигурителната тежест ще се вдигне на поне 40% върху доходите, а в момента е под 30 на сто. Финансисти припомнят, че във времето, когато в България имаше прогресивно облагане, за доходите над определен праг се плащаше данък и от 29%. Според Института за пазарна икономика тогава най-висок процент от доходите като данъци са плащали хората от т.нар. средна класа - 47 до 48,3%. Но и за тези с ниски доходи облагането не е било ниско, защото се е движело между 32 до 46%.
Експертите от института са направили и примерен модел, който показва какво се случва при прогресивна скала. Икономистите са взели 700 долара като необлагаеми, от 700 до 1400 долара данъчна ставка от 30%, над 1400 долара - 60%. При този модел се оказва, че хората с ниски доходи не плащат данъци, тези с между 1000 и 2000 долара плащат между 10 и 30% от доходите си на бюджета, а за по-високи доходи удържаното е до 50-60% от дохода.
Според данни на финансовото министерство повече от половината от заетите у нас получават между 1000 и 3000 лева. месечно. Дори да се въведе скала на облагане, която да запази сегашния данък от 10% за тях,
ще има загуба за бюджета от 1 до 1,3 млрд.
лева, са изчислили от финансите. Причината е, че при прогресивно облагане има и необлагаем минимум, който най-често е равен на минималната заплата, но той засяга всички, а не само тези с такова месечно възнаграждение.
Може да се очаква и друг негативен ефект от премахването на плоския данък, посочват икономисти. Бизнесът ще калкулира по-високите разходи за служителите си в цената на стоките, които произвежда. При това положение
тези разходи в крайна сметка ще се платят от всички потребители
Другият вариант е работодателите да плащат високи заплати, но да спестяват част от данъците и осигуровките, което означава нарастване на сивия сектор и намаляване на приходите в бюджета. А данните на финансовото министерство показват точно обратното - при въвеждането на плоския данък през 2008 г. има ръст на приходите с до 40% в годините след това.
Икономисти и финансисти посочват и още нещо - ако чрез прогресивно облагане се цели силно намаляване на неравенството в доходите, тогава няма да има стимул за образование, повишаване на квалификацията, полагане на труд и предприемачество.
Максималният осигурителен доход бе въведен през 2000 г. Тогава идеята бе той да е 10 пъти минималната заплата. От 1 януари най-ниското възнаграждение е 933 лв., а по старата формула това означава 9330 лв. максимален доход, но това е огромна сума, която нито един финансов министър не би предложил.
Както “24 часа” писа, максималният осигурителен доход е повишаван с увеличаването на средната работнa заплата, като нови прагове са въвеждани 16 пъти. От 2000 г. максималният осигурителен доход се е вдигнал с 2730 лв., или средно със 113,75 лв. на година. Въпреки това той е най-нисък в целия ЕС. Само в 9 държави членки няма максимален осигурителен доход. Това са Белгия, Естония, Франция, Унгария, Ирландия, Швеция, Словения, Румъния и Португалия.
Петър Ганев, икономист:
Да запазим това, което показва, че работи добре
По-широката база на облагане и ниската ставка водят до положителни ефекти върху приходите. Въвеждането на плоския данък през 2008 г. промени дълбоко подоходното облагане. Тежестта върху доходите - от данъци и осигуровки, спада от 40 до под 30%, а премахването на необлагаемия минимум се компенсира от намалението на ставките. Средната заплата се покачва рекордно с 27% при номинален ръст на икономиката от 14% през 2008 г. Нетната заплата на най-нископлатените работници се увеличи с над 13%. С други думи, разполагаемият доход на средния работник чувствително се е покачил.
Видимо през последните години плоският данък е под атака от определени среди. Важно е да задържим това, което работи и което е положително. По-скоро трябва да оправим тези системи, които не работят. Плоският данък е с положителен ефект върху бюджета, даде ефективност на системата и изсветляване на икономиката.
Владислав Горанов, бивш министър на финансите:
Вдигане на данъци няма да реши проблема с дефицита и инфлацията
За пръв път от десетки години получаваме толкова критичен доклад от страна на МВФ, който на практика отрича фундаментите на водената от правителството фискална политика. Ще кажете – „Какво толкова?" Вижте препоръките за другите държави членки и на ЕС, изготвени от Фонда, и ще осъзнаете проблемът. С дипломатичен тон МВФ ни казва бюджетът ви не отговаря на икономическия цикъл (процикличен е), генерира инфлация и ви отдалечава от стратегическите ви цели за присъединяване към Еврозоната. Експертите отиват дори по-далеч като директно призовават за намаляване на дефицита, което си е признание за това, че Финансовото министерство се е провалило макроикономически.
Големият проблем, от който изхождат повечето препоръки на МВФ, е че сме изпуснали бюджета. Огромните дългосрочни ангажименти за разходи не могат да се покриват с приходите, които генерира данъчната ни система и това не е новина, всички бивши финансови министри сме предупреждавали многократно, че това което се случва крие огромни рискове. Прекрояването на данъчната система от сравнително пропорционална към по-прогресивна не е задължително и със сигурност нито ще намали неравенството в доходите, нито ще увеличи приходите в бюджета.
По темата за устойчивостта на пенсионната система основните притеснения на МВФ са как пенсиите да бъдат адекватни (високи) и същевременно пенсионната система да не генерира огромни дефицити и да има стимул за осигуряващите се лица. Аз не смятам, че препоръките на фонда са решението в конкретния случай, но те отново показват, че случващото се в последните 3 години в областта на пенсиите е генерирало рискове и недоверие системата. Безпринципното увеличение на минималните пенсии „смачка, сби" пенсиите и драстично наруши принципа за връзка между осигурителния принос и получаваната пенсия.
Дълбоко погрешно е да се смята, че неравенствата в българското общество са породени от данъчната система и че промяна към прогресивно облагане би ги променила. Пропорционалното (плоското) облагане не е свещена крава, но веднъж въведено много трудно може да бъде премахнато и то със съществени загуби за фиска в първите години. Според мен най-силния инструмент за борба с неравенствата е инвестиция в образованието и ранното детско развити, където можем да направим още много.
Милен Велчев, бивш министър на финансите:
Грешка е да гледаме на осигуровките като данък
Ние винаги сме защитавали тезата, а мисля, че и всички управляващи оттогава са на това мнение, че няма нищо по-справедливо човек да плаща определен процент от своя доход. Когато получаваш 100 лв. , плащаш 10 лв. данък, а ако получаваш 1000 лв., плащаш 100 лв. Богатите така или иначе плащат повече от бедните при плоския данък, а услугите, които получават не са пропорционални на техните доходи. И сега, хората с по-високи доходи плащат повече спрямо средния обем услуги, които получават. Вярно е, че социалните осигуровки, ако погледнем на тях като на данък, са регресивни, защото има таван, максимален осигурителен доход, но е грешно да се гледа на тях като на данък. Когато получаваш това, което си внесъл в системата няма несправедливост да плащаш до определен таван.