

- 24 часа и ОББ събраха топ експерти, за да търсят най-добрия модел това да се случи
- Баланс между търсене и производство, за да има стабилни цени, и микс от мощности е правилната рецепта
Зеленият преход в българската енергетика се случва бързо, производството на ток от ВЕИ мощности вече може да замести въглищата. Предизвикателството сега е да се намери модел, който да гарантира устойчивост на системата.
Около това мнение се обединиха участниците в конференцията "ESG и производството на енергия от ВЕИ. Възможности и предизвикателства". Тя бе поредният етап от кампанията "24 часа" и ОББ за устойчиво бъдеще". В дебата се включиха топ експерти в сектора - мениджъри на енергийни компании, ръководители на големите държавни дружества в енергетиката, на регулаторите, министри. Всички се обединиха, че България има нужда от разнообразен енергиен микс с нискоемисионни производства, включително ядрена енергетика, ВЕИ мощности и съоръжения за съхранение на тока.
"Енергетиката е ключовият сектор, който ще ни даде възможността да стигнем до целта на целия Европейски съюз за въглеродна неутралност през 2050 г. За да стане това възможно, са нужни инвестиции, които да тласнат напред развитието на слънчеви и вятърната централи, на електропреносната система и енергийната ефективност", заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
Според зам.-министъра на енергетиката - Красимир Ненов, енергийният преход се случва по-бързо, отколкото сме очаквали, а не сме напълно готови за него. "В този процес ролята на правителството е да даде инвестиционна рамка и ценовите сигнали към пазара, към финансовите институции и инвеститорите. Напредваме с политиките и мерките, които да позволят да бъдат постигнати целите за декарбонизация с достъпна и евтина енергия за битовите потребители и индустрията", увери Ненов. Това можело да стане чрез базови нискоемисионни мощности, възобновяеми енергийни източници и мащабни инвестиции в мрежата, които ще позволят системата да е по-гъвкава.
"ОББ оценява ролята си в ESG политиката в две направления - какъв въглероден отпечатък създава пряко с дейността си като група, но по-важно за нас е какъв е индиректният отпечатък чрез индустриите, чиито проекти финансираме", каза Добромир Добрев - изпълнителен директор "Корпоративно банкиране и пазари" на ОББ. Той посочи, че през 2023 г. новият кредитен портфейл в подкрепа на зелени проекти е достигнал над 450 млн. лева. В областта на фотоволтаичните инсталации това означава помощ за малко над 20% от инвестициите в България. Подпомагането на този дял от енергетиката е приоритетен за банката, подчерта Добрев. И допълни, че ОББ предлага продукти както за големия бизнес, така и за малките и средните предприятия, включително и гаранционни инструменти по програмата на Европейския инвестиционен фонд InvestEU.
Добромир Добрев посочи, че KBC Group в България е първата финансова институция у нас, която е публикувала „Доклада си към обществото" по линия на устойчивите политики за 2022 г., а скоро ще бъде публикуван и този за 2023 г. По думите му в България нефинансовите отчети все още са рядкост в банковия сектор, но скоро ще бъдат нещо задължително и нормално. В доклада на KBC Group в България има ясно измерими цели в годините напред какво точно планират да постигнат. Добрев посочи, че енергийният сектор е сред най-въглеродно интензивните, а развитието му напоследък е бурно заради икономически и геополитически измерения.
Според Добромир Добрев част от ролята на финансовия сектор е да съдейства и на клиентите по линия на нефинансовите доклади за малкия и средния бизнес.
Изготвянето на "Бели книги" е инициатива на KBC Груп, в рамките на която за 8-те идентифицирани най-въглеродно интензивни сектора на икономиката ОББ подготвя за България отделни анализи с това каква е регулаторната база и какъв е директният и индиректният им въглероден отпечатък, какви са основните проблеми и рискове в дадената индустрия в областта на ESG и как банката може да помогне на бизнеса да покрие целите и изискванията за сектора. Белите книги се актуализират всяка година, обясни Добрев.
Конкретна картина за предизвикателствата пред енергийната система очерта Ангелин Цачев -. изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той посочи, че напр. на 22 март е имало нов рекорд в производството на ток от фотоволтаичните централи - в 13 ч. са достигнати 2270 мегавата, но час по-късно произведеният ток намалява на 1700 мегавата. "Без човек да е енергиен експерт, може да си даде сметка какво предизвикателство е такава разлика да бъде покрита в рамките на 15-20 минути. Изключително сложно и трудно е, при положение че в страната ни последната инвестиция в маневрени мощности е във ВЕЦ "Цанков камък" от 80 мегавата, която беше пусната в експлоатация през 2013 г.", каза Цачев.
ЕСО е инвестирал 1,2 млрд. лв. в последните 6 години в електропреносната мрежа. Увеличен е трансграничният капацитет, създадени са условия търговците да бъдат част от общия европейски енергиен пазар и клиентите им да получат конкурентна цена за електроенергията. Привлекли сме сериозни финансови средства от европейски програми и фондове, по REpowerEU очакваме още 400 млн. евро за увеличение на капацитета и за реконструкции на мрежите, които да позволят присъединяване на нови ВЕИ мощности, допълни Цачев. За последните 2 години са въведени 2000 мегавата възобновяеми мощности, в ЕСО са подписани предварителни договори за още над 8500 мегавата.
"За да имаме устойчивост, каквото изисква ESG, не можем да се съсредоточаваме само върху възобновяемите мощности. Трябват сигнали, които да стигнат до инвеститорите за насърчаване инвестициите в маневрени мощности, както и в базови нискоемисионни мощности. Балансът между трите технологии ще доведе до запазване на адекватността на енергийната система в страната", смята Цачев. За него цена от 10 лева за мегаватчас, която да получава ВЕИ производител не е устойчива. За да се балансира цената, трябва да има изравнени позиции в търсенето и предлагането. В момента в часовете през деня има много ниски цени, трябва да се направи така, че да има производства, които да потребяват енергията в тези часове, заяви Цачев. Едно от решенията е с тази евтина енергия да се произвежда зелен водород.
В тази бутилка има половин литър вода, някой иска да сложи в нея 1 литър? Така Калина Трифонова от "ЕВН България" олицетвори липсата на капацитет в мрежата на електроразпределителните дружества. Тя се включи в дебата от името на трите електроразпределителни дружества. Цената на мрежовите услуги - за принос и достъп, е регулирана и е най-ниската в Европа и за преносната, и за разпределителните мрежи. Затова ЕРП-ата не можели да инвестират много в мрежата. "За да има социално поносима цена търсим европейски средства. В тази политическа нестабилност всяко едно от дружествата има проект за финансиране от Модернизационния фонд на ЕС за по 30 млн. евра. От една година са одобрени, но няма договори, чакаме", заяви тя и допълни, че във всяко едно от ЕРП-тата имат заявления за присъединяване на по 8000-9000 мегавата ВЕИ.
Голяма част от инвестициите във ВЕИ бяха направени, защото бизнесът видя възможност да намали сметките си за електроенергия, изграждайки собствени мощности, смята Никола Газдов - председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Ако фотоволтаиците преди 15 години бяха скъпи, днес те са тези, които осигуряват най-ниската цена, посочи той. По думите му, ако имаме по-добра свързаност с Централна Европа, секторът ще е по-конкурентноспособен и ще изнася и продава енергия по дългосрочни договори.
Газдов подчерта, че банките у нас са успели много бързо да се адаптират, като това трябва да се случи и по отношение на инвестиционната общност.
"Пазарът ще помогне за балансиране на ценовите флуктуации, но това няма да стане веднага", каза още той. Според него през тази и следващата година за някои оператори на соларни централи ще бъде напрегнато. Радвам се, че все повече възобновяемата енергия играе ключова роля в българската и регионалната енергийни системи и това все по-малко плаши не само финансовия сектор, но и държавните компании и организации. Това е много позитивно развитие, убеден е Газдов.
"Не знам някой, който се е опитвал да балансира цената на електрическата енергия, да е успял. Най-добре е да оставим пазара да работи, особено пазарния сегмент "Ден напред". Той работи и публикува цени въз основа единствено на търсенето и предлагането", включи се в дебата и Константин Константинов - директор на Българската независима енергийна борса.
Темата за гаранциите за произход на зелената енергия бе поставена от директора на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев. Според него този пазар ще има сериозно развитие. Агенцията предприема стъпки към присъединяване към европейската асоциация на издаващите гаранции органи. Надяваме се, че сме близко до финала, съобщи той. Тя има хъб, който електронно обслужва трансфери. Алексиев уточни, че гаранциите могат да бъдат експортен инструмент за компенсиране на ВЕИ производителите. И в момента от България се изнасят гаранции за произход, български такива получават компании като "Майкрософт", "Амазон", "Гугъл", "Тесла". Съвместно с енергийната борса се работи за създаване на сегмент за търговия с гаранции за произход.
Три стълба на енергетиката в преход очерта Атанас Георгиев - декан на Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски", - сигурността на доставките, климатичните политики и пазарната либерализация. И той застъпи мнението, че е важно за часовете през деня, в които цената на тока клони към нула, да бъдат привлечени производства, ползващи тази енергия. Георгиев добави, че инвестициите, които ще се правят в енергетиката, трябва да се включат в национална рамка.
800 млн. лв. дефицит в енергетиката - толкова е покрил фонд "Сигурност на електроенергийната система" от създаването си през 2015 г., съобщи шефът му Диан Червенкондев. От догодина, ако има решение на правителството, фондът ще инвестира в енергийната ефективност, като ще плаща лихвите по банкови заеми по такива проекти на индустрията.
В края на дискусията всички участници в конференцията се обединиха около тезата, че постигането на баланс между потреблението и производството и инвестиционна програма на национално ниво ще гарантират постоянна цена на електроенергията, която ще доведе до устойчива енергийна и финансова система, която да продължи да подкрепя декарбонизацията.