Еврозаконът за свобода на медиите до дни в сила, у нас от 2018 г. са приети поправките „Пеевски“

Въпреки че изпреварихме Брюксел с 6 години, все още изпълнителната власт - нито едно редовно или служебно правителство, не е попълнила регистъра за собствеността, нито има работещ механизъм за деклариране на приходите

Първият Европейски закон за свободата на медиите влиза в сила до дни. Актът, който беше предложен от Европейската комисия и одобрен от Европейския парламент, за да защитава журналистите в ЕС, да се бори с политическата намеса в редакционните решения и да гарантира прозрачност в собствеността и финансирането на медиите, бе одобрен в края на март от Съвета на ЕС и ще бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС. Така спазването му става задължително за всички страни-членки.

Този път България изпревари Брюксел, защото принципи, на които се основава новият закон, бяха приети и действат у нас (поне на хартия) от 6 години. Те бяха записани в българския медиен закон през 2018 г. с промените, предложени от депутата и настоящ председател на Движението за права и свободи Делян Пеевски. Мотивите са аналогични на тези, с които сега Брюксел предложи общоевропейския акт – борба с дезинформацията, гарантиране на правата на ползвателите на медийните услуги – читателите, слушателите и зрителите да знаят кой стои зад новинарския поток и яснота за финансирането на изданията. През 2022 г. започна процедурата по приемането на европейския закон с мотива на Брюксел, че той е в „отговор на засилващите се опасения в ЕС във връзка с политизирането на медиите и липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите ".

Законът беше одобрен от евродепутатите с аргумента, че той ще изиграе превантивна роля в битката с дезинформацията. А също с надеждата, че „държавите-членки ще гарантират медийния плурализъм и защитят независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса".

В изпълнение на тези цели принципът за „прозрачност на собствеността на медиите" е един от основните стълбове, на които се базира европейският медиен акт. За да може да се преценява независимостта им, Брюксел задължи всички медии, регистрирани на територията на Съюза, да публикуват информация за структурата на своята собственост.

"За да допринесат допълнително за постигането на високо равнище на прозрачност на собствеността върху медиите, държавите-членки следва също така да възложат на националните регулаторни органи или служби, или на други компетентни органи и служби, разработването на бази данни за собствеността върху медиите. Тези бази данни следва да работят като едно гише, което позволява на получателите на медийни услуги лесно да проверяват съответната информация, свързана с даден доставчик на медийни услуги", пише в акта, според който ще трябва да се обявяват и приходи, „получени от държавна реклама или държавна финансова подкрепа, в това число и от страни, които не са членове на ЕС".

В България залегналото в европейския закон задължение да има подобни публични бази данни в страните-членки вече е факт благодарение на измененията, внесени преди 6 години от Делян Пеевски. С приетите по негова инициатива от действащото тогава 44-то Народно събрание промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги беше въведено изискването всички медии – печатни, онлайн, ТВ и радио доставчици да обявяват крайния си собственик в единен регистър към Министерството на културата. Беше предвидена и прозрачност за получаваното от тях финансиране, далеч по-голяма дори от предвидената в момента в общоевропейския акт. Изисква се декларирането, както на приходите от рекламни договори, така и от всички други източници на финансиране, в това число и от европейски субсидии и дарения. По този начин българските граждани получиха гаранции, че ще имат достатъчно информация за медиите, които ползват, за да сигурни, че предоставяната от тях информация е обективна, а не манипулирана и не е повлияна от нечии интереси. Тъй като – отново със същите промени, беше създаден и втори регистър към Министерството на културата – на разпространителите на печатни произведения и дистрибуторите на друг вид медийни услуги, беше създаден и инструмент за проследяване дали няма наличие на противоречаща на закона концентрация на пазара. Това бе друго изискване, залегнало сега в общоевропейския акт.

През 2018 г. при внасянето на промените от Делян Пеевски, един от медийните съюзи – Съюзът на издателите в България, председателстван тогава съсобственика на „Икономедиа" (медийната група, издаваща „Капитал" и „Дневник") Теодор Захов се противопостави остро на измененията. А с днешна дата нито едно от българските правителства - редовни и служебни, не прояви активност след промените "Пеевски" - от 2018 г. досега, регистърът за собствеността продължава да е непълен и няма данни Министерството на културата да е предприело стъпки всички медии в България, да декларират собствениците и източниците на приходите си.

Издания, които не фигурират в регистър, обаче получават обществени средства и договори по оперативните програми на ЕС и от обществени институции.

Какво предвижда общоевропейският акт, което е записано и в поправките "Пеевски"?

Европейският закон за свобода на медиите стъпва на 5 основни принципа. Освен прозрачност на собствеността на всички издания, той предвижда и допълнителни гаранции за независимостта на обществените медии. Записано е също така, че страните-членки трябва да осигурят справедливо разпределение на държавната реклама, така че процесът да е прозрачен и недискриминационен, а данните за направените приходи да бъдат публични и да показват както общите разходи, така и средствата, отпуснати на конкретните издания.

Законът забранява използването на шпионски софтуер срещу медии, журналисти и техните семейства. А също защита на медийното съдържание онлайн с въвеждането на гаранции срещу „необоснованото премахване на медийно съдържание, произведено в съответствие с професионални стандарти". За целта, освен в случаи, които „не включват системни рискове като дезинформация", големите онлайн платформи предварително ще трябва да информират доставчиците на медийни услуги преди да свалят някой материал.

Автор на статията

24 часа


Споделете статията

Четете още