С 2800 лв. заплата започва стругар, в Германия – с 3500 евро, но само 50 учат за това (Графика)

4000 обаче учат, за да работят в туризма, където възнагражденията са сред най-ниските

През тази учебна година в българските професионални гимназии по транспорт и транспортна техника са започнали обучение 1848 ученици, които се подготвят за мехатроници, както е съвременното име на професията автомонтьор. В момента стартовата заплата за тази професия минава 2 хиляди лева, а средната е достигнала и дори надхвърля 5 хиляди месечно. Със сигурност, докато днешните ученици излязат на пазара на труда, тя ще е още по-висока.

Още повече ученици са започнали да се обучават за професии, свързани с програмиране – 2500. За работните позиции в ИКТ сектора стартовата и средната са още по-високи. Програмист в днешно време дори с малко опит трудно би се съгласил да започне работа за под 3 хиляди лева, а понатрупалите година-две опит искат и често получават от работодателя си 6-7 хиляди, дори 10 хиляди лева.

В същото време в професиите, свързани с хотелиерството и ресторантьорството, тази година са започнали да се обучават над 4000 ученици, от тях 1398 са готвачи. Средната заплата в този сектор от икономиката според статистиката обаче е само 1356 лв. Това, че има обяви, с които се търсят готвачи срещу 5 хиляди лева заплата, е изключение, което само потвърждава правилото, че

в туризма се плаща малко, но се работи много, особено в разгара на сезона.

Абсурдното в професионалното средно образование в тази сфера е, че примерно в Ловеч, който съвсем не може да се припознае като град и област с развит туризъм, в тези специалности се обучават двойно повече ученици, отколкото средно в останалите области.

Данните за професионалното средно образование са от изследване на Института за пазарна икономика и “24 часа” се опита да събере информация за актуалните заплати в сферите, в които се обучават учениците. Изводът обаче е, че интересът към дадена специалност рядко има нещо общо с привлекателността на съответната професия във финансов смисъл.

Например стартовата заплата за стругар в немалкото български предприятия, които търсят в момента такива специалисти, е над 1600 лв., а има доста фирми, които предлагат брутна заплата 2300-2800 лв., особено за стругари и фрезисти, които умеят да разчитат техническа документация и владеят софтуера на тези машини. Но

в цяла България има само една професионална гимназия, която подготвя стругари

- в Пловдив, и тя има не повече от 50 ученици във всеки випуск.

В момента бизнесът е готов веднага да назначи на работа 14 800 машинни оператори със заплати, които дори за начинаещите гонят 1600 лв. месечно. Но в специалности, които дават такава квалификация, в момента се обучават не повече от 5 хиляди ученици, т.е. с всеки випуск на пазара ще излизат не повече от хиляда готови машиннни оператори.

“Безспорно, както при всяко друго нещо, има моди – напоследък наблюдаваме сериозен ръст при свързаното с високотехнологичния сектор професионално образование - и нищо чудно предвид много високите заплати и стандарт на живот, който предлага ИКТ секторът.

Предвид динамиката в търсенето от последната година обаче като нищо може да се окаже, че няма да има работни места за всички новообучени програмисти и системни администратори.

Недостиг има по-скоро в традиционните индустриални професии – заварчици, шлосери, стругари, за които има значително търсене в преработващата промишленост. Ако това положение се запази,

имаме основание да очакваме значителни повишения на заплатите,

а оттам и нарастване на интереса към обучението за такива позиции”, каза пред “24 часа” икономистът от ИПИ Адриан Николов.

А Георги Първанов, специалист по човешки ресурси с 28-годишен опит, каза, че пазарът на труда е едно от най-динамичните неща и влиянията върху него са много разнопосочни. “Вземете за пример асансьорните техници. В цяла България има само две професионални гимназии, които подготвят асансьорни техници и един випуск пуска на пазара не повече от 50-60 такива специалисти.

Това са Националната професионална техническа гимназия “Шандор Петьофи” в Разград и една паралелка в софийската професионална гимназия по транспорт и енергетика “Хенри Форд”.

В същото време всяка година у нас влизат в експлоатация около 2500 нови сгради с най-малкото поне 5 хиляди асансьора в тях. Очевидно е, че

скоро няма да има кой да ги обслужва всичките

и естествено, асансьорните техници ще бъдат толкова търсени, че заплатите им ще растат с по-високи темпове от средното за страната”, посочи Първанов.

Поне засега обаче това не се е случило – проверката показва, че в България рядко някой предлага над 1600 лв. месечна заплата за асансьорен техник. 2500 евро месечно предлагат посреднически фирми за набиране на специалисти по подемна техника, но за работа в Германия, което за тамошния стандарт също не е много висока заплата.

Износът на квалифицирана работна ръка в чужбина е един от големите стимули за повишаване на заплатите в много сфери на дейност у нас.

В момента например се търсят неограничен брой стругари, фрезисти, заварчици и оксиженисти за работа в Германия и Нидерландия.

Обещанията за заплати са от порядъка на 3500 евро,

т.е. 7 хиляди лева за стругарите и съвсем малко под тази сума – за заварчиците.

Втората най-търсена професия за работа в чужбина са мехатрониците, поне ако се съди по обявите. Заплатите особено за хора, които владеят езика на съответната държава, често стигат до 5 хиляди евро месечно.

В същото време обаче според изследване, проведено от инициативата Bulgaria wants you, насочена към българите зад граница, показва, че 35% от тях декларират желание да се завърнат в родината.

При близо 3 милиона българи, пребиваващи постоянно зад граница в момента, това прави към 1,050 милиона, които трайно биха разрешили всички проблеми на пазара на труда.

Почти 90-годишен инженер още се труди в енергийна фирма

77-годишен счетоводител и медицински сестри на 80+ вече не са екзотика

Мъж от София, който след няколко месеца ще навърши 90 години, продължава да ходи на работа всеки ден. Той е инженер енергетик и работи в частна фирма, съобщи пред “24 часа” специалистът по човешки ресурси Георги Първанов.

Това е само един от примерите на възрастни хора, които по някакъв начин са се оказали незаменими и са се съгласили да продължат да работят, докато могат. Макар и по-скоро единични случаи те чудесно демонстрират кризата на пазара на труда, смята Първанов.

В списъка има и 77-годишен експерт-счетоводител, две жени на над 80-годишна възраст, които работят на пълна заетост като средни медицински кадри, и много други, с които експертът се е сблъсквал, помагайки им да си намерят работа или наемайки ги от името на работодателя.

“Има дори случаи на назначаване на хора на около 60-годишна възраст на мениджърски позиции”, каза Първанов. Той посочи, че след като в края на миналата година за първи път броят на работещите у нас падна под 3 млн. души, е станало ясно, че темповете, с които застарява населението и това, че на цели поколения предстои да се пенсионират, отварят много голяма дупка на пазара на труда.

Например в туризма това ще се усети през предстоящия летен сезон, тъй като по различни оценки само по Южното Черноморие не достигат към 6 хиляди души персонал. Намеренията за масиран внос на служители от Узбекистан и Киргизстан засега не се осъществяват, защото има временни пречки пред издаването на разрешения за дългосрочно пребиваване, а и назначаването на работа изисква немалко формалности.

Затова най-вероятно през лятото ще видим доста турски граждани да работят като сервитьори или бармани по морето или просто в туризма ще се опитват да се справят, като по-малко хора вършат същата работа.

“Ако през последните години основно внасяхме от трети страни нискоквалифицирани кадри, лека-полека работодателите отиват към експерти, техници, заварчици, инженерни кадри. Вероятно е въпрос на време да започнем да внасяме също преподаватели, медицински кадри, но и да търсим квалифицирани такива”, коментира Първанов.

Автор на статията

Христо Николов Христо Николов


Споделете статията

Четете още