Бизнесът поиска приемът на студенти да бъде съобразен с нуждите на пазара на труда

За втори път в рамките на няколко месеца бизнесът разкритикува просветното министерство заради недалновидно планиране на приема на студенти. По-рано през февруари и сега, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояха в своя позиция за по-добро обвързване на обучението с актуалните и бъдещите нужди на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висше образование.

Конкретният повод за писмото им е проектът за план-прием на студенти за 2024/25 г., който предвижда 42 994 новоприети студенти в първи курс по държавна поръчка в общо 38 държавни университети (т.е. с 365 повече от м.г.), 36 000 от които да са след завършено средно образование. От АИКБ посочват, че не отговарят на действителността аргументите на МОН, че броят на приеманите за обучение студенти е съобразен "спрямо броя на завършващите средно образование през учебната 2023/24 г.", както и че профилната структура на висшето образование е обвързана с потребностите на пазара на труда.

"За поредна година броят на завършващите е значително по-малък от броя на обявените за прием след средно образование места (при това без да се вземат предвид местата в частни висши училища и заминаващите да продължат образованието си в чужбина) и не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката", казват работодателите. За доказателство привеждат полученото становище от техни браншови организации, според които планираният брой студенти в област технически науки не отговаря на търсенето на бизнеса, особено за металургия, химични технологии и общо инженерство. Според тях за това говори и несъответствието на план-приема, обучаващите се и завършващите със структурата на заетостта по икономически дейности, както и със структурата на търсенето на персонал.

Свръхквалифицирани, но ненужни

"В момента висшето образование "произвежда" редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и "свръхквалифицираните" кадри с висше образование работят на работни места, за които са необходими по-ниски образователни и квалификационни изисквания, или се вливат в редиците на безработните. Инвестираното време и средства за завършване на висше образование, което не се ползва в кариерното развитие, води до загуба на средства и време и лишава пазара на труда от предлагането на човешки ресурс поради ангажираност в ненужно образование. Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, все още е незадоволителен - едва 59.4% през 2023 г.", изтъкват от АИКБ, добавяйки, че за някои професионални направления на практика реализацията по специалността и на работно място, изискващо висше образование, е толкова ниска, че не оправдава по никакъв начин предлагания план-прием.

За пример те посочват туризма, при който реализацията на завършилите е едва 21%. "В туризма са необходими кадри, но със средно професионално образование като сервитьори, бармани, готвачи, администратори", казват от АИКБ.

Оттам припомнят, че според приетата актуализация на Националната карта на висшето образование в общо 40 професионални направления, 30 от които са приоритетни, броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет. Нещо повече - сред тези 40 направления са 7 от 8-те направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Например, под 30% е запълняемостта за направления като електротехника, електроника и автоматика, архитектура, строителство и геодезия, материали и материалознание, математика, биотехнологии и др. "Липсва ясна политика за стимулиране на обучението по тези професионални направления, в които освен това влизат и ученици с най-нисък бал от дипломата за завършено средно образование. Но именно те са тези, които осигуряват специалисти с най-висока добавена стойност за българската икономика и социално-осигурителната ни система", казват работодателите.

За 60 000 места - 36 000 кандидати

От АИКБ изтъкват, че част от проблемите се дължат на порочната практика държавният план-прием да надхвърля броя на завършващите средно образование ученици, които т.г. са около 39 000, пише "Сега".

По данни на НСИ за 2023/24 г. държавата субсидира обучението на 42 611 студенти, от които 36 457 след средно образование. "Това предполага автоматичното приемане на всеки кандидат-студент - и то държавна поръчка. Картината е още по-ирационална, когато в тази сметка се добавят и около 26 000 места, които са обявени в частните университети и от които над 2/3 се заемат от завършващите средно образование. Това означава, че над 60 000 са местата за кандидат-студенти годишно само за завършващите средно образование", посочват от АИКБ. "Не бива да се забравя и че по експертни оценки годишно около 6000 завършващи средно образование заминават за чужбина (или около 16% от завършващите). Което по груби сметка означава, че за около 60 000 места в университетите се борят около два пъти по-малко кандидати. Откъдето идва и нереализираният държавен план-прием", отбелязват оттам.

Затова бизнесът за пореден път апелира държавният план-прием в университетите да бъде съобразен с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти да е до не повече от 50% от него, както и структурата на приема да съответства на структурата на заетостта към актуалната учебна година и очакваните нужди на база освобождаващи се работни места. Според АИКБ това ще помогне за увеличаване на конкурентоспособността сред кандидат-студентите, за повишаване на качеството и за реалното обвързване на висшистите с нуждите на пазара на труда.

Автор на статията

24 часа


Споделете статията

Четете още