В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме историята на Лидия Светославова и Кристиан Якимов - създателите на Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан (https://www.tutrakan-tourism.eu).
Мисията им е да популяризират устойчивия туризъм по Дунава. С тях посетителите на града могат да опознаят местни традиции и обичаи, както и да научат за основния поминък в Тутракан – рибарството. Сред любимите дейности на посетителите са спускането с каяци до островите в района (за по-лежерните могат да бъдат осигурени моторни лодки), наблюдението на птици, разходките до най-голямата колония от водни лилии на Балканския полуостров и приготвянето на мамалига и традиционна тутраканска рибена супа на открито.
- Не толкова популярна туристическа дестинция е градчето Тутракан. За да може повече хора да го посетят и да видят красотата му, вие създавате Сдружение за развитие на туризма в региона. Какво представлява то?
Лидия: За наше щастие сдружението тази година направи 11 години от създаването си. Идеята за неговото учредяване се зароди от фестивала “Огненият Дунав”, който се случи тук през 2012 г. За да продължи провеждането на фестивала в партньорство с общината, учредихме сдружението. Още от самото начало си казахме, че в нашата дейност две направления трябва да вървят ръка за ръка. За нас беше важно не само развитието на туризъм и популяризирането на Тутракан като дестинация. Градът тогава беше още по-малко известен.
Не по-малко важни бяха и
природозащитната дейност, както и
промяната в нагласата в
местната общност,
че това, което съществува наоколо, е със страхотен потенциал, не само културно-историческото наследство, но и природното. Тук наоколо има немалко защитени местности, които са страхотни като биоразнообразие, освен самия Дунав.
До днес ние запазихме двете основни направления в дейността ни – туристическа и природозащитна.
- Какво може да изненада посетителите на Тутракан?
Лидия: В Тутракан има много културно-исторически забележителности. През април беше открит нов музей - “Тутраканска епопея - 1916 г.”, който е много модерно направен и е впечатляващ. Имаме и Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”, който е в стоте национални исторически обекта. Може да се разгледа и посетителския център към архитектурен комплекс “Рибарска махала”, който комбинира живо и неживо културно наследство. Там може да се види как се плете рибарска мрежа и как се правят известните лодки “тутраканки”, които са местен модел. Използвали са се по целия Дунав, не само у нас. Може да се разгледа и хубав модел на рибарска къща, а посетителите да научат как са живели рибарите в тази махала, която е една от малкото естествено възникнали. Аниматорите към комплекса ще те потапят в началото на ХХ век, за да почувстваш как се е живяло в Тутракан в рибарската общност. Много е интересно.
- Какви занимания предлагате на туристите?
Лидия: Предлагаме неща, които са характерни за Дунава - спускане с каяци не като спорт, а за развлечение, както и разходка с лодка. Не е необходимо хората да имат предишен опит. Западно и източно от града, много близо, има острови. Основно се посещава островната група - Пожаревски острови, където е много красиво, особено в момента, както е паднало нивото на реката, се откриват все повече и по-големи пясъчни коси, има прекрасен пясък. Пясъчните наноси приличат на морски плажове. Тези коси привличат много птици. Това предлагаме, а и добавяме кулинарен туризъм, който през последните две години разработихме. Комбинираме разходките често с пикници и кулинарни демонстрации.
Кристиан: Като цяло сме се насочили повече към семейния туризъм. Ние също сме семейство, имаме две деца и гледаме от нашата гледна точка какво би ни било приятно. Именно това предлагаме и на туристите. За да може да дойде цялото семейство, предлагаме атракция за всички. Такива пикници на плажа, комбинирани с разхлаждане във водата, са чудесни.
- Какви са местните гозби?
Лидия: Ние подхождаме индивидуално към всеки и му предлагаме различни неща. На чужденците, но не само, им е интересна местната рибена супа, която е автентична, приготвена със съставките, които навремето са ползвали. Наблягаме на рибата и на местните продукти. Предлагаме мамалига, или както е известна в другите краища на страната - качамак. Това е много характерно ястие за Североизточна България и препраща към периода на румънската окупация на Добруджа между Първата и Втората световна война. Може да се опитат още хайвер, домашни сокове, а преди това обикаляме местните производители, за да си набавим продуктите. Рибата е уловена от нашите рибари. Хапването се случва не само на острова, но и на брега.
- Какво представлява програмата за туристите за един ден в Тутракан?
Лидия: С удоволствие приемаме туристи за повече от един ден. Преживяването по Дунава си отнема поне половин ден, за да може човек наистина да усети реката и да се наслади.
Кристиан: Най-малко трябва да си отделиш 4 часа. Но хората остават и за повече.
Лидия: Имаме и много гости, които включват Тутракан в по-дълго пътешествие. Хората напоследък проявяват интерес да ги заведем в защитената местност “Калимок-Бръшлен”. Сега там се намира най-голямата колония на къдроглав пеликан на Балканите. Ние волно или неволно задминахме резерватите “Сребърна” и “Персина” с усилията, които се полагат от нас и от Българското дружеството за защита на птиците. Тази година направихме немалко екскурзии с деца дотам и проведохме открити уроци.
Освен това предлагаме на гостите и фолклорни нюанси. Ангажираме местна фолклорна група към читалището в Тутракан. Дамите са много атрактивни. Те
показват как се точат кори,
как се преде, как се прави мамалига,
рибена чорба
и други неща – според сезона, пеят автентични песни, а това изживяване комбинираме понякога с дегустация на вино от местната изба. Така че за един уикенд човек може да има изключително разнообразни, пълноценни преживявания. Това ни е и целта.
- Какво не знаят хората за Тутракан?
Лидия: Чрез своето положение градът се намира на хълм над реката и се отварят страхотни гледки не само към Дунава, а и към румънската равнина. Тук са най-живописните залези. Това ни е запазена марка. През цялата година са разкошни, но през октомври стават като картичка - реката приема слънцето в обятията си, украсена с множество цветни нюанси. Самият Дунав е слабо популярен все още. Усещането да си на водата не само с лодка, а и с каяк - това тихо плаване сред звуците на природата е незабравимо, но все още непознато. Много хора не знаят, че в Дунава може да се плува.
Кристиан: Чужденците не знаят например, че речната риба се яде. А водата в реката е много чиста. Много хора не знаят, че има по-прекрасни плажове, отколкото на морето. Има лонгозни гори. Дивите лози не знам къде другаде могат да бъдат видени. Тук има толкова дива природа, която на друго място не може да се види. Също така прословутите комари ги няма. Те са в горната част на града, където няма вода. Комарите се въдят в нетечаща вода.
Тутракан е напълно непознат. Дълго време преди комунизма той е бил гранична зона и е трябвало да имаш разрешение да преминеш. Днес до Тутракан трябва да дойдеш специално, не може да минеш случайно през него, докато пътуваш нанякъде, най-малкото защото ще минеш по околовръстното и няма да видиш и частичка от града. Трябва някой специално да ти е казал или да те е поканил, или ти да си проявил конкретен интерес. Много хора не знаят и къде се намира.
- Какви проблеми има в този регион?
Лидия: Туризъм се случва там, където има инфраструктура. А при нас това е много съществен проблем. Пътната мрежа не е добре, магистрали в района няма. Ние нямаме и железопътен транспорт. Нямаме фериботна връзка. Най-близката е в Силистра, но е малка и натоварена. В летния сезон е много сложно, заради камионите. Ние сме на Дунава, имаме хубав излаз, може да си спуснеш лодката или каяка, за разлика от други речни градове, където са изградени кейови стени и достъпът е много ограничен. Но все още липсват лодкостоянки, тип яхтено пристанище, което би улеснило хората да свалят лодка или каяк във водата и да го държат постоянно там.
Кристиан: Има хора, които са си купили лодки или джетове, но не могат в Русе да ги спуснат на вода. Русе е за големите кораби, не е град за малките хора и техните плавателни съдове. Ние сме един от малкото градове на река Дунав, в които това е възможно. Можеш да си топнеш краката в реката, а не да я гледаш от три метра височина.
Лидия: В недостиг е и легловата база в Тутракан. През лятото има много фестивали, като се започне с “Джулай морнинг”, който събира много хора, празника на кайсията, понеже се славим като столица на кайсията, най-големия фестивал в района “Огненият Дунав” - няколко дни музика на живо. Гости има, обаче липсват легла, хората се притесняват да инвестират в нови къщи за гости или хотелчета.
- Лидия, вие не сте родом от Тутракан. Как се влюбихте в града?
- В Тутракан хората са шовинисти, влюбени в родното си място. Този местен патриотизъм е заразяващ. С него се опитваме да заразим и младежите. Чрез обучения, гребане с каяци, почиствания да ги привлечем. Някой трябва да ги побутне, после не им трябва много повече. Ако запалиш младите, които искат да излязат от града, за това след следването си да се върнат, това вече е супер.
