За да намали консумацията на месо в Европейския съюз, Брюксел смята да вдигне данъците. Според ЕК животновъдството замърсява околната среда не по-малко от въглищата и затова не се отказва от мерките и стимулите за намаляване на консумацията на месо. Заедно с това ЕК готви нови правила за субсидиране на фермерите в ЕС в отговор на бурните протести по-рано тази година. ЕС трябва да направи основен ремонт на общата си селскостопанска политика на стойност 387 млрд. евро, а основната дискутирана промяна е, че занапред фермерите ще се субсидират въз основа на техните доходи, а не на размера на стопанствата им.
Насоките за "ремонт" на общата селскостопанска политика бяха представени на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сряда. До тях се стигна след консултации между земеделски производители, неправителствени организации, потребители и търговци на дребно на храни, които завършиха с три маратонски преговорни сесии през деня и нощта миналата седмица.
Ограничаване на консумацията на месо чрез данъци
Насърчаването на потребителите да намалят количеството месо, което приемат, е сред другите предложения в доклада. Това ще се случва чрез данъчни стимули и етикетиране. Сред целите е и това земеделските стопани да се откажат от животновъдството, включително чрез спорно предложение за въвеждане на схеми за доброволно изкупуване на стопанства в райони с високо ниво на интензивно животновъдство.
Сред обсъжданите схеми за намаляване на консумацията на месо е и идеята продуктите от месо да се облагат с допълнителен данък наред с ДДС и съответно да са по-скъпи за потребителите.
Примери за подобен данък вече факт. Дания вече въведе въглероден данък от по 100 евро на крава.
Фермерските субсидии не за броя на декарите, а в зависимост от приходите
Основната препоръка е да се направи основен преглед на схемата за субсидии по общата селскостопанска политика на ЕС, която е въведена за първи път през 1962 г. и изразходва една трета от многогодишния бюджет на блока.
Вместо да се отпускат преки помощи на земеделските стопани според размера на притежаваната от тях земя и да се обвързват със задължителни екологични стандарти, в доклада се препоръчва субсидиите да се предоставят на "активните земеделски стопани, които имат най-голяма нужда от тях", въз основа на тяхната "икономическа жизнеспособност", посочва "Файненшъл таймс".
Фон дер Лайен заяви пред журналисти, че преди това земеделските стопани са имали чувството, че са подложени на "микроконтрол", пише mediapool. Тя ще "проучи внимателно препоръките в доклада" и той ще бъде включен във "визията" за селското стопанство и храните, която ще бъде изложена през първите 100 дни на новата Европейска комисия, която трябва да започне да заседава по-късно тази година.
Диалозите бяха обявени от фон дер Лайен като част от кампанията на нейната дясноцентристка Европейска народна партия към земеделските производители преди изборите за Европейски парламент през юни, тъй като изглежда, че избирателите от селските райони се обръщат към по-крайни политически групи.
Докладът беше наблюдаван от германския академик проф. Петер Строшнайдер, който председателстваше подобна консултация в Германия през 2021 г.
Строшнайдер заяви за препоръката на ОСП, че "публичните средства не трябва да се харчат за тези, които не се нуждаят от тях" и защити предложението на документа да се намали консумацията на месо, като го сравни с ограниченията на скоростта, които също ограничават индивидуалните свободи.
Настоящите екологични стандарти в рамките на общата аграрна политика бяха временно отменени от Комисията след протестите на земеделските стопани през пролетта на тази година, при които се палеха гуми, сваляха се статуи пред Европейския парламент и се разпръскваше тор по улиците на столиците на ЕС..
В доклада се предлага земеделските стопани да получават стимули в рамките на ОСП за екологизиране на практиките си, както и от "Фонд за справедлив преход", който е извън бюджета на ОСП и е предназначен за по-дългосрочни промени, като например преминаване на стопанствата към "регенеративни" или биологични методи. Трябва да се предостави и пакет от заеми в размер до 3 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка, който да бъде насочен приоритетно към младите земеделски стопани.
Според Междуправителствения комитет по изменение на климата производството и дистрибуцията на храни са отговорни за между 21 и 37% от емисиите на парникови газове в зависимост от измерваните критерии. Повече от половината от тези емисии се дължат на животновъдството.
