Шанс железниците да се съвземат са новите влакове, които трябва да дойдат през септември 2026 г.
Влакът отдавна диша праха на автобусите. Преди 24 години - в първата година на хилядолетието, с влак са пътували над 50 млн. души, или 4 млн. на месец.
През 2013 г. те вече са се свили на 26 млн. годишно. От данните за 2023 г. става ясно, че този превоз са избрали едва 21,82 млн.
Оказва се обаче, че хората не са сe качили на автобусите. През 2000 г. с тях са се придвижвали 1,1 млрд. души, през 2013 г. са 426,76 млн., а за тази година се очертава да са 373 млн. В това число не влиза градският електротранспорт, който за полугодието на 2024 г. по данни на статистиката е превозил 169,77 млн. души.
Данните показват, че намаляването на хората, качили се на автобус, се дължи на това, че голяма част от тях предпочитат пътуването с личен автомобил. И той се оказва най-големият конкурент на влака и автобуса. Това са написали и във финансовия си отчет за миналата година “БДЖ - Пътнически превози”.
А причината на автобус да се качват над 15 пъти повече хора, отколкото във влака, са
остарелите вагони и локомотиви, чиято възраст често е над 50 години
Средната скорост на влака е 70 - 80 км/ч, но в определени участъци е ограничена до 30 - 60 км. Това води до закъснението на всеки четвърти влак, сочат данните на държавните железници.
И въпреки че билетите са от два до пет пъти по-евтини от тези за автобус - най-вече заради намаленията за ученици, студенти и пенсионери, това не може да компенсира отлива на пътници.
Така за тези стотици милиони превозени пътници с най-голям дял е автобусът. Засега жп превозите не могат да се съвземат, ще имат вероятно шанс с новите влакове. Първите от тях трябва да дойдат през септември 2026 г. Друго условие е най-сетне да приключи ремонтът на релсите поне между София и Бургас или когато частници пуснат композиции за пътници.
А тази година е пикова откъм неуредици с неработещите климатици в жегата в немските вагони втора ръка, със запалвания на локомотиви и закъснения.
Положението в България не е по-различно от това в останалите държави от ЕС. Най-голям дял на пътническия транспорт с влак европейската статистика отчита в Австрия, Франция, Нидерландия и Швеция, но той е едва 7 на сто спрямо останалите видове транспорт. Около 7,3 милиарда пътници са пътували с влак в ЕС, изминавайки общо 372 милиарда километра.
В дъното на класацията с под 250 км са България,
Хърватия, Литва и Гърция.
Средно на човек се падат 833 километра по националните линии, показват данните на Евростат. Пътниците с влак във Франция и Австрия са изминали най-дългото средно разстояние, съответно 1395 и 1311 км на жител.
На този фон в България има 1220 фирми за автобусни превози с лиценз да возят и в ЕС. Автобусите им са 11 117. Лиценз за вътрешни превози са извадили 262 компании с 2128 автобуса.
Или общо с този бизнес си вадят хляба 1483 компании с 13 245 автобуса. По-голямата част от фирмите са с един до пет автобуса.
Като извадим от уравнението фирмите, които се занимават предимно с общински превози, то пазарът се поделя основно между няколко компании. В разписанието на Централната автогара в София в превозите до морето например доминират “Юнион Ивкони”, “Груп Плюс”, “Карат-С”.
“Юнион Ивкони” е най-голяма с 386 автобуса. Преди 5 години компанията и “Груп плюс” и “Етап Адрес”, се обединиха под шапката на “Транспект” АД. Това обединение е доминиращо на пазара на междуградските превози. Според изчисления на експертите държи 30% от пазара с общо 500 автобуса. Има и други дейности, сред които международни превози. От София има линия до Букурещ.
Софийската “Ди Ес Бус” има 100 автобуса, но оперира в Несебър с 11 маршрута. Фирмата осигурява транспорт основно между града и Слънчев бряг, както и до други морски селища.
С 54 автобуса е “Карат-С”, която има различни маршрути, включително до морето и Пловдив. Другият сегмент са международните превози по линиите София - Белград, София - Виена, Варна - Дортмунд.
“Калея” е един от старите превозвачи. Лицензирани са 28 автобуса, има линии от София до Слънчев бряг, Кавала и Скопие.
Макар и само с 8 автобуса, “Глобал Биомет” е
водеща в превозите до Варна и Албена
Основният бизнес на компанията обаче са товарните превози.
В Бургас лицензираните за пътнически транспорт фирми са 40, а автобусите им - 446. Доминираща по брой автобуси е общинската “Бургасбус” със 187. Следващата е “М-Бус” с 94 автобуса. Компанията вози от Бургас до Варна и Велико Търново, но и до курортите в Южното Черноморие и градовете на юг.
В южните курорти е наситено от автобусни превозвачи, които, макар и с по-малко автобуси, явно осигуряват транспортната услуга.
И във Варна с най-много автобуси - 191, е градският превозвач - общинската “Градски транспорт”. Фирмите с международен лиценз са 69 с 578 автобуса. Но няма особено доминиращ играч.
В Пловдив компаниите са 113, а автобусите, записани към лиценза на общността, са 945. Най-големите са “Автобусни превози Пловдив”, “Хеброс бус”, “Автотранс-2000”, “Мегатранс”. Друга голяма фирма е “Детелина Дрита”, но тя не е в градските превози, а се занимава с такива в туристическия бизнес.
В Плодивска област един от големите превозвачи е “Комексмаш - Васил Пиронков” със седалище в Асеновград.
Най-големият превозвач във Велико Търново със 78 автобуса е “Алекс Ок”. Компанията обслужва градски линии, вози до градовете и селата в областта, но и до Габрово, Сливен, Ловеч, Бургас, Русе.
“Надежда - транспорт и строителство” с 58 автобуса поддържа линия от старата столица до Ахтопол през летния сезон със спирки по други курорти на юг. Тя изпълнява превози и по линии във Велико Търново.
Във Видин лидер е “Алексиев-91-ВД - Вергил Алексиев” с 38 автобуса. Компанията е превозвач между дунавския град и София.
В Плевен “Планета транс” с 59 автобуса е компанията, която прави превозите до София, вози в областта, има международна линия Видин - Кобленц - Видин.
Българинът най-много обича колата, 84% я избират за път
Страната ни продължава да има най-голям ръст в продажбите на нови автомобили
Въпреки непрестанните очаквания, че горивата са скъпи, българинът предпочита личната си кола при пътуване, показват данните на Евростат. Около 84 на сто от хората у нас избират автомобил, 14 на сто се возят на автобус и едва 2 на сто с влак.
Анализът на Евростат прави своеобразна класация за това кои нации в ЕС какъв вид транспорт предпочитат. Оказва се, че България не е изключение от общата тенденция.
Ако се съди по автопарка, финансовото състояние на българите се подобрява. Броят на леките автомобили у нас е нараснал с почти 4% през 2023 г. и достига 3 млн. Новите регистрации на леки коли за миналата година са 231,5 хил., като употребяваните са 193,9 хил. бройки, докато новите са значително по-скромните 37,6 хил.
През тази година България излезе на първо място по ръст в продажбите на нови коли
в целия ЕС. За седемте месеца на годината са регистрирани 26 945 нови автомобила. Това е ръст от 28,4% спрямо година назад.
През последните два месеца обаче има леко забавяне в продажбите. През юли са регистрирани 3906 нови коли, което е ръст от 16% спрямо същия месец на 2023 г. По този показател България вече е на 4-о място в ЕС след Малта (29,4%), Словения (19,9%) и Полша (18,6%), сочат данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. За миналия месец продажбите са дори по-скромни - имало е 3493 нови регистрации, а ръстът на годишна база се смъква до 24%, показва справка в регистъра на МВР. Българите
купуват основно модели, чиято цена е до 60 000 лева
През август например най-продавани се оказват модели на Toyota, Skoda, Opel и Dacia.
Друга справка на Евростат показва, че България, макар и с голям ръст в продажбите, все още изостава от другите в ЕС по брой коли на човек от населението.
Най-малко са в Латвия (414), Румъния (417), Унгария (424) и България (443). Данните все пак са за 2022 г. и може да има известна промяна за последните две години. В същото време Румъния и Унгария обаче са сред страните, където има най-бързи темпове на ръст на броя на автомобилите през последното десетилетие - съответно с 86 и 41%, отбелязва Евростат.
В Европейския съюз средно на 1000 души има 560 коли. Най-много са в Италия (684 на 1000), Люксембург (678), Финландия (661) и Кипър (658).
Най-високото ниво на електрическите коли е в някои региони на Нидерландия и Швеция.
