Българското национално радио е лидер сред информационните програми в радиоефира, популярността на интернет портала нараства непрекъснато. Но има и доста предизвикателства - на първо място, нереформираната все още система за финансиране на обществените медии, привличането на нови кадри, както и това, че БНР все още не е достатъчно разпознаваем сред младите хора.
Това каза Милен Митев - сегашният генерален директор на Българското национално радио (БНР), по време на изслушването му в конкурса за избор на нов шеф на радиото. В рамките на два дни - 15 и 16 октомври, 7 кандидата ще представят своята концепция за управление на БНР в рамките на 15 минути. Както членовете на СЕМ, така и представителите на обществената медия могат да им задават въпроси, а те от своя страна имат правото на отговор.
По думите на Митев БНР има средно около 110 хил. слушатели във всеки един момент. Според проучване върху радиоаудиторията слушателите на БНР са лоялни, активно търсят програмите му. Освен това както слушащите, така и не слушащите програмите на БНР оценяват високо професионализма на водещите и смятат, че темите в ефир са разработени задълбочено. А по отношение на регионалните програми много хора ги чувстват по-близо до себе си и в ежедневието си, допълни още Милен Митев.
Според него потенциален проблем, с който радиото трябва да се справи, че въпреки нарастващото дигитално присъствие, БНР все още не е достатъчно добре познато сред аудиторията.
В концепцията му присъства и развитието на различните програми. Така например в програма "Хоризонт" като информационен лидер, ще се обърне по-специално внимание върху музикалното оформление, като ще се набляга на повече българска музика. По думите му в следобедните часове слушателите са по-малко, но обичайно прекарват повече време в слушане на радио. Тогава може да се позиционират по-продължителни интервюта, задълбочени анализи и коментари. Във вечерните и нощните часове слушателите са още по-малко, но много от тях не искат да бъдат само пасивен потребител, а да влязат в активен досег с медията. Затова ще се набляга и за връзка с аудиторията.
За програмата за образование и наука "Христо Ботев" трябва да се наблегне на нейното популяризиране. Най-важният начин за популяризирането й е чрез прекия й контакт с аудиторията. През изминалата година програмата реализира редица изнесени предавания в страната.
При регионалните програми основата ще бъде в затвърждаването на техния местен облик и ще се залага на повече съдържание, което е по-близко до хората в регионите. В следобедните часове ще се набляга върху разговори с интересни личности от бизнеса, културата, като ще има и сервизна информация. "Когато се водят разговори с хора, които са популярни в региона, естествено в тези разговори ще се дискутират и проблемите на региона, както и развитието му", допълни още Митев.
За развиването на "Радио България" ще се търсят повече двустранни сътрудничества, както с български медии по света, така и с обществени медии в страни.
Порталът bnr.bg често попада сред 10-те най-четени новинарски страници, каза още Милен Митев. Подкастите на БНР са гледани над 6 милиона пъти, а зрителите са млади хора.
Стартирането на мобилно приложение също е приоритет. Работата по това вече е започнала, а то ще бъде достъпно за аудиторията в началото на следващата година. Целта на приложението е освен достъпа до журналистическото съдържание, да се представи дейността на музикалните състави на БНР, да се улесни достъпа до архивното съдържание.
Специално внимание трябва да обърнем на младежката аудитория, категоричен е Митев. Затова БНР ще стъпи на обучителния си проект "БНР Академия", като разработи радио Академия за ученици и студенти.
Архивният фонд пък ще бъде цифровизиран. "В следващите 3 години трябва да се постигне пълна цифровизация на аналоговите архивни носители", добави Митев.
Тъй като БНР поддържа 6 музикални състава, за тяхното бъдещо развитие ще се търси по-тясно сътрудничество с програмите. Ще бъде модернизирано и "Студио 1 на БНР". Освен звукозаписно студио ще се превърне и в концертна зала с до 300 места.
Обновяването на техническата инфраструктура, развитие на предавателната мрежа и внедряването на изкуствен интелект ще са приоритети в технологичен аспект.
По отношение на управлението демократичният модел на управление ще продължи да се развива.
Липсата на адекватно финансиране - това е основното предизвикателство пред БНР. За да се справят с това, най-голям потенциал има интернет рекламата.
Митев е категоричен, че повишаването на медийната грамотност е приоритет не само не БНР, а и на всички медии. "Съществуващите редакционни стандарти ще бъдат обновени, за да бъдат по-разбираеми". Освен това БНР беше един от пионерите, които разви собствен екип за проверка на факти.
"Поемам ангажимента да продължа да бъда гарант за тази свобода и независимост и със своите усилия и тези на екипа на радиото да поддържаме една защитена среда, в която журналистите да могат спокойно да разработват теми по начина, по който смятат за правилен", увери Митев.
Според него най-основният проблем е въпросът с финансирането, но не с неговия размер, а с модела му. Правилният модел, според Митев, би бил както е практиката в много страни - да има ясно изразена обществена мисия, общественото радио трябва да е наясно какви са неговите задачи и едва тогава може да се води разговор какво е необходимото финансиране за изпълнението им. "В момента Националното радио извършва много различни дейности - освен създаването на 11 24-часови програми, поддържаме 6 музикални състава, архивен фонд, а се опитваме и да се развиваме в дигиталното пространство", допълни още той.