- Позиция на Камарата на строителите в България
- Инженерингът е само една от предвидените форми на възлагане в ЗОП
- Ограничаването на тази световно призната практика ще бъде форма на обслужване на конкретен интерес на част от участниците в инвестиционния процес
Във връзка с позиция на Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюза на архитектите в България (САБ) по повод възлагане изграждането на определени обекти „на инженеринг“, заявена на пресконференция, проведена на 21.11.2024 г. в Пловдив, Камарата на строителите в България изразява следното становище:
На пресконференцията, организирана от двете съсловни организации, бяха направени редица неверни, немотивирани, субективни и тенденциозни внушения, а именно:
1. „Възлагането на инженеринг на значими публични сгради не води до качествени резултати“ – това твърдение не почива на реални доказателства, нито на практиката по прилагане на законодателството, регламентиращо правилата за възлагане и реализиране на „значими“ обществени поръчки за изграждане на важни за обществото ни строежи. В действителност качеството на строителството на „значимите“ публични сгради зависи в най-голяма степен от качеството на продукта на проектантския труд и изпълнението на инвестиционния проект. Реализацията на даден обект „на инженеринг“ по никакъв начин не препятства създаването на един добър инвестиционен проект, тъй като интересите на проектанта и строителя са насочени в една посока. Твърденията, че строителят поставя проектанта в подчинено положение и го тласка към създаване на един грозен и евтин продукт, показват тенденциозност и непознаване на принципите на инвестиционния процес.
2. „Възлагането на инженеринг на значими публични сгради създава риск от възникване на корупционни практики и неефективно разходване на обществените средства“ – и тук се сблъскваме със съвсем неаргументиран и неподкрепен с никакви реални доказателства и примери от практиката извод. Инженерингът в никакъв случай не е значима предпоставка за корупционни практики при възлагане на обществени поръчки, нито пък „техника“, използвана за изкуствено завишаване на цените на проектирането и строителството. На самата пресконференция нито бяха посочени примери за обекти, изградени на инженеринг, които са били „генератор“ на корупция, нито дори повърхностно бе разяснено как прилагането на този механизъм за реализация на проекти ги е оскъпил или е довел до значимо увреждане на обществения интерес. Напротив, при инженеринга проектирането се изпълнява от квалифицирани лица с пълна проектантска правоспособност (архитекти и инженери), а не от строителя. Формата на възлагане „инженеринг“ сама по себе си по никакъв начин не ограничава нито правата, нито отговорностите на проектантите, както и не дава възможност за „самостоятелно“ участие в търга и впоследствие реализация на инвестиционната идея от страна на строителя. Строителите не могат самостоятелно да спечелят поръчки на инженеринг, не могат самостоятелно да ги реализират, не могат (а и не искат) да свършат работата на проектантите, подменяйки тяхната професионална експертиза!
3. „Инженерингът преобръща логиката на инвестиционния процес наобратно и директно се избира строител, който трябва да направи проекта, вместо да се направи първоначално конкурс за архитектурен проект. Това крие в себе си много рискове, свързани с некачествено изпълнение, предпоставки за корупция и злоупотреба с публични ресурси. При инженеринга общината прехвърля своите функции и отговорности на частно лице (строителя), което има интерес да изработи скромен проект с минимални средства, за да реализира голяма печалба“. Считаме, че цитираните твърдения, освен че са откъснати от реалностите в инвестиционния процес, са тенденциозни, обидни за строителния бранш и целящи да създадат отрицателно настроение срещу възложителите и изпълнителите на обществени поръчки на инженеринг. Абсолютно безотговорно и манипулативно е да се твърди, че строителите имат интерес да бъде изработен „скромен проект“ с цел постигане на максимална печалба. Нито един строител на значими публични обекти не би желал да остави след себе си грозни и некачествени сгради. Нашето впечатление е, че в практиката по изпълнение на голям брой обекти се сблъскваме с образци на некачествено проектиране, налагащи преработката на строителните книжа в хода на строителството, което бави и оскъпява реализацията на проектите. За съжаление за полученото забавяне се налагат неустойки предимно на строителите.
4. „Не трябва да се допуска инженеринг при строителството на училища. В съвременното разбиране училището е пространство за знание, а ние продължаваме да ги правим по принципа на казармите“. Дори в това твърдение да има и доза истина, едва ли прилагането на принципите на инженеринга е причина за липсата на съвременна естетика и функционалност в някои училищни сгради. Смехотворно е да се твърди, че възложителят, избрал инженеринга, или строителят, който е „подчинил естетиката на проектанта на желанието си за печалба“, са виновни за „казармения“ вид на някои училища. Очевидно е необходима и вътрешна дискусия в двете съсловни организации с цел постигането на съвременни стандарти в труда на проектанта и перманентното им отстояване.
5. „Европейската практика препоръчва провеждането на архитектурни конкурси, тъй като те водят до най-добри дългосрочни резултати“. Това твърдение отново е неподкрепено с реални примери от европейски държави, от официални документи на Европейския съюз или от анализи и доклади на европейски институции.
С цел да разсеем заблудите и неверните внушения, цитирани дотук, ще Ви запознаем накратко със същността на инженеринга и неговите предимства.
Световно практикуваният метод „Проектиране и строителство“ (инженеринг) е стратегия за осъществяване на инвестиционни намерения, която предоставя на възложителите едно лице за контакт и в двете фази на процеса – инвестиционното проектиране и строителството. По този начин един изпълнител носи отговорността и договорния риск за всеки аспект на процеса – от прединвестиционните проучвания, изчисления и предстроителната фаза до архитектура, координация и осъществяване на строителството и следстроителната фаза.
Един по-задълбочен поглед върху инженеринговата стратегия показва следното:
За разлика от други методи при строителството тук възложителите се договарят само с един Проектант-строител. При другите два основни метода, използвани днес – строителен мениджмънт и общо договаряне (известни като проектиране – офериране – строителство), възложителите се договарят с различни лица/организации за архитектурното проектиране и строителството. Тъй като инженерингът обединява всички етапи на даден проект, проектантите работят в координация с членовете на проектния екип. При другите методи инвестиционното проектиране се изпълнява отделно и това често води до непредвидени разходи и забавяне по време на строителния процес. Подходът „Проектиране и строителство“ позволява на проектния екип вътрешен поглед към управление на инвестицията и възможност за обсъждане на различни варианти за осъществяване на проекта. Като финален резултат се достига до солидно издържан проект, разумен бюджет и осъществим график. За разлика от другите методи на проектиране и строителство тук петте фази на изпълнение на проекта се припокриват и всички членове на екипа си сътрудничат по време на процеса, за да осигурят бързо и ефективно реализиране на целите на възложителя.
Какви ползи носи прилагането на стратегията инженеринг:
1. По-бързо изпълнение, тъй като проектирането и строителството се случват едновременно и има само една фаза за подбор вместо две. Инженерингът съкращава значително сроковете за проектиране и реализация, особено в случаите на възлагане на проекти с европейско финансиране, включително и за конкретния програмен период до 2027 г. Времето за провеждане на няколко процедури по ЗОП (за избор на проектант с предвидените срокове за обжалване; одобряване на инвестиционен проект; след това – процедура за избор на изпълнител със срокове за обжалване и т.н.) води до невъзможност за реализация на строителството в рамките на настоящия програмен период и това застрашава изпълнението на проекти с европейско финансиране, както и проекти по НПВУ, например – проектите за енергийна ефективност за всички общини, по които все още няма сключени договори.
2. Гладък и безболезнен за възложителя инвестиционен процес. Елиминират се затрудненията, създавани от лоша координация между многобройни екипи и възложителите. Отговорността, поета изцяло от един изпълнител, предлагана от инженеринга, е определено в полза на възложителя, спестявайки му неприятностите от „прехвърляне на топката“ между няколко участници в инвестиционния процес.
3. По-добра комуникация и по-малко проблеми. Създаването на екипно ориентиран подход насърчава високи нива на комуникация и прозрачност – и двете абсолютно задължителни за успеха на всеки проект. Екипно ориентираният подход осигурява и съвместното усилие, необходимо за оценяването на целите на проекта, на графиците и анализирането на възможностите с напредването на проекта. Инженерингът прави това възможно. Всички членове на екипа гледат в една и съща посока, тъй като всеки работи по един и същи договор. А възложителите комуникират с едно лице за контакт, оторизирано от изпълнителя. По тази причина инженерингът е подходящ за най-сложните обекти, като ги опростява, за да могат възложителите да реализират по-добро качество, да отправят по-малко претенции и да получат строеж, без да се стига до съдебни спорове. Не бива да се игнорира фактът, че изпълнението на огромен брой обществени поръчки за строителство, които не се осъществяват чрез инженеринг, е силно затруднено от лошото качество на инвестиционните проекти поради липса на комуникация със строителя. Това налага преработване на проектите в хода на строителството на основание чл. 154 ЗУТ, което забавя чувствително изпълнението на проектите и в много случаи ги оскъпява. По тази причина считаме, че в ЗОП, в случай че се възприеме подходът за специална уредба на поръчките в инвестиционния процес, следва да има регламентация, прецизираща отговорността на проектанта за некачествени проекти, нанесли вреди на другите участници в процеса. Подобен подход ще бъде предложен и при бъдещите промени в ЗУТ и най-вече в Наредбата по чл. 171, ал. 2 ЗУТ (за задължително застраховане на професионалната отговорност на участниците в инвестиционния процес), която понастоящем предвижда символични застраховки на отговорността на проектантите.
4. Пестене от разходите. Поради своята ефикасност инженерингът в много случаи намалява разходите за строителство на възложителите. През 1998 г. журналът за инженеринг и управление на строителството (Journal of Construction Engineering and Management) публикува подробна статия, показваща колко време и пари пести инженерингът в сравнение с другите стратегии. Констатирано е, че проектите от типа инженеринг се изпълняват по-бързо, с по-голяма разходоефективност и с по-малко заявки за промени в хода на строителството, които водят до непредвидени разходи и забавяне в графиците. С други думи, инженерингът позволява обектите да се приключват навреме и в рамките на бюджета. Това дава възможност изпълнението на даден проект да поевтинее с близо 9 процента, а не както се опитват да ни внушат, че става въпрос за пилеене на обществен ресурс.
Имайки предвид всичко изложено дотук, заявяваме, че изказаните от двете съсловни организации твърдения почиват на неверни, манипулативни и субективни констатации. Участниците предлагат изключително неподходящи решения за „оптимизиране“ на процеса по възлагане и изпълнение на обществени поръчки с предмет проектиране и строителство. КАБ и САБ неоправдано се стремят към ограничаване на свободата на договаряне и лишаване на възложителите на сложни проекти от най-подходящия инструментариум за тяхното реализиране. Постигането на желаните от архитектурната гилдия резултати би могло да се осъществи не с рестриктивни мерки, а с регламентиране на принципно нов механизъм за оценка на офертите, за изпълнение на строителството по правилата на FIDIC, както и за въвеждане на по-ефективна система за контрол в хода на целия инвестиционен процес. Необходимо е и по-детайлно регламентиране на отговорността на участниците в инвестиционния процес, включително на проектантите и лицата, осъществяващи авторски надзор.
В заключение Камарата на строителите в България счита, че инженерингът е само една от предвидените форми на възлагане в ЗОП. Самият закон не задължава и не ограничава всеки един възложител според собствените си виждания, ресурси и времеви възможности да направи своя информиран избор на стратегия за възлагане на всяка една поръчка. Ограничаването на една световно призната практиката ще бъде форма на обслужване на конкретен интерес на част от участниците в инвестиционния процес. Именно подобно ограничение би повлияло на качеството, ефективността и ефикасността на изпълнение на голям брой обекти.
УС на КСБ
