Като знаете в какви случаи ви подвежда, няма да му се оставяте
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Вие сте от рационалните хора. Гледате никога да не се оставяте чувства да определят поведението ви, особено когато сте на работа. Стараете се умът и разумът да ви водят, нали сте Homo sapiens.
Само че отдавна е доказано - мозъкът не е безпогрешна машина. Поддава се на разни изкушения, започва да се самообича. Уж рационалните съждения често пъти се оказват погрешни заради когнитивни изкривявания, както ги нарича психолозите.
Пак те твърдят, че ако знаете в какви случаи мозъкът е склонен да ви излъже, ще бъдете по-успешни в личния и в професионалния си живот - в избора си на решения, поведение, отношения с другите.
Мозъкът обича познатите неща. Заради това ви тласка да ги оставите такива, каквито са. Нарича се отклонение в полза на статуквото.
Казано по-поетично, едно вътрешно гласче упорито нашепва да не предприемате нови действия, поне щом не са ви известни всички факти и обстоятелства.
Така мозъкът ви предпазва от риск, но едновременно с това може да ви потапя в рутината, да потиска смелостта ви, да спъва развитието ви.
Изходът е да заглушавате вътрешното гласче в полза на статуквото и да карате мозъкът си да работи, докато се постарае да си изясни максимално много за новото и да анализира възможните последствия от него. Чак тогава може да решите дали да правите нещо различно от това, с което сте свикнали, дали поемате риск, колко голям е и заслужава ли си.
Ефектът на познатото е причината, заради която мозъкът ви кара да си купувате например една и съща марка кафе цели десетилетия. Или да контактувате с едни и същи хора, макар да им знаете кусурите.
Вероятно пропускате ползи, като не се стараете съзнателно да се измъкнете от този консерватизъм. Ползите от по-вкусно кафе или от колеги, които ще ви обогатяват в общуването.
Мозъкът е и влюбчив към предмети. Той ви диктува да цените високо нещата, които притежавате. Този феномен е описан след експерименти - хората масово се стремят да продават нещата, към които са привързани, много по-скъпо, отколкото самите те биха платили за същите вещи.
Може да го имате предвид, като определяте за колко искате да продадете продукт, върху които дълго и с любов сте работили.
Психолозите наричат тенденция за доказване на собствената гледна точка склонността на мозъка да ви подтиква да търсите факти, които затвърждават мнението ви. "Това е плод на вашето самообичащо се съзнание. Заради това самообичане се получава когнитивно изкривявание за стремеж към субективно потвърждение - да се обръща внимание само на информация, която потвърждава собственото мнение, и да се игнорира онази, която му противоречи", обясняват психолозите.
Не е трудно да забележите, че ви случва. При обсъждането на плановете за втората половина на годината вие смятате, че компанията трябва да инвестира в нов продукт, а колега настоява за свиване на разходите. Започвате избирателно да обръщате внимание само на информацията, която не противоречи на вашата гледна точка - примерно на новини за повишаването на доходите в България, значи хората ще купуват. Пренебрегвате прогнози, че предстои световна икономическа рецесия.
По подобен начин работи когнитивното изкривяване, известно като Стокхолмски синдром на клиента. Купили сте си нещо скъпо, което не ви е било много нужно. Лекичко ви е гузно, но не искате да си мислите, че сте пръснали пари неразумно. И започвате да търсите причини, че сте били ама абсолютно прави в избора си. Историята със скъпи обувки може да изглежда така: "Вярно, че дадох цели 500 лева за тях, но всички, които срещнах на път за работа, ме гледаха в краката".
Това с гледането пък е друга особеност на мозъка - нарича се ефект на прожектора. Той много често се проявява, когато се чувствате неуверени. Имате бримка на чорапа или леке на ризата и сте абсолютно убедени, че всички са се вторачили в този ваш недостатък. Нищо подобно - експерименти показват, че малцина ви обръщат внимание, освен ако не изглеждате много, ама много странно.
Та имайте предвид, че се намирате в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смятате. И когато наистина искате да ви забелязват, трябва да се научите да си правите здравословна доза самореклама.
Илюзията за прозрачност ви кара да смятате, че другите ви разбират по-добре, отколкото им е възможно. При експеримент участниците от една група трябвало да избарабанят с ръце популярна мелодия, а участниците в друга група - да я познаят. Хората от първата група смятали, че поне половината от втората група ще разберат коя е мелодията. Познали я само 2,5%. Всъщност хората с повече информация рядко могат да преценят дадена ситуация от гледната точка на по-малко информираните.
Затова е добре в общуването да следвате принципа "Това, което знам аз, не е това, което знаеш ти" и да обяснявате. Примерно на шефа и колегите, които не разбират защо е необходимо да постъпите така, както вие предлагате.
Без да се усетите, приемате за абсолютна истина и информацията, която преобладава в някакъв вид публичното пространство. Много лесно се съгласите с мнение, което споделят повечето ви приятели във фейсбук.
Това е т.нар. ефект на фалшивия консенсус, който може да ви подведе, че всички мислят като вас, а в един момент да разберете, че сте в малцинство. "Ефектът на фалшивия консенсус е от най-коварните когнитивни изкривявания, защото предизвиква арогантност в поведението. Човек смята, че не е сам, следователно е силен. Като надценявате универсалността на своите възгледи, подценявате как ще се държат другите и се обричате на неуспех", изтъкват специалистите.
Заради натрупаното знание и рутината на действията опасен капан е професионалната деформация, пренесена вкъщи. Мозъкът свиква с всичко, което го занимава най-малко по 8 часа 5 дни в седмицата, и започва да работи така по всяко време и на всяко място. Учителките поучават, без да се усетят, и мъжа си вкъщи. Лекарите поставят диагноза и на комшиите, с които се срещат на входа.
Съгласете се, че това е досадно, даже дразнещо, и трябва съзнателно да се пазите от пренасяне на профсионалната рутина в личния си живот.
Когнитивното изкривяване заради познанието често ви кара да смятате, че предстояща задача ще ви отнеме по-малко време, отколкото действително ще ви е нужно. Това е надценяване, което може да обърква всичките ви графици.
Пак с опити е доказано, че когато хората трябва да преценят колко бързо друг ще се справи, са склонни да определят повече време, отколкото реално му отнема. Причината е, че го смятат за неопитен и го подценяват.
Със същата особеност на мозъка е свързана т.нар. фундаментална атрибутивна грешка. Човек приписва успехите на личните си качества и заслуги. Неуспехите си отдава на външни обстоятелства. Заради това не успява да си научи урока от провал. Към другите хора обаче използва обратната логика. Техните победи му изглеждат в много по-голяма степен плод на късмет. Загубите им е готов да отдаде на личните им недостатъци. Заради едната грешка може да загуби състезание, а заради другата - да не прояви съпричастие.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
6 отличителни черти на силната психика, която помага за професионален успех
Ако не многословите, общувате по-убедително и получавате вечно „Да" от колеги
Как да познаете, че работите с шеф нарцис и кога си заслужава да го търпите
Научно доказано: От много екипност се оглупява
Необичайни техники да се енергизирате, като не ви се работи
Прокрастинация не е заразна болест, но прилича и проваля кариерата
Изяжте слона - ключов принцип за професионален успех
„Всъщност", "просто" и други снизходителни думи, с които неволно отблъсквате
В кое десетилетие от живота е най-лесно да станете това, което искате
Какво да забравите, като завършите университет
Лоши навици, които може неусетно да си носите заради родителите даже на работа
Наръчник да се справяте с колега, който има синдрома на Питър Пан
