Седмият форум от кампанията на "24 часа" и ОББ за устойчиво бъдеще събра представители на малкия и средния бизнес от региона, местната власт и висшия мениджмънт на банката
Темата за зелените политики и устойчивото развитие е и ще бъде актуална и затова трябва да стартираме с трансформацията по-рано. Това призова Гергана Филипова, директор "Бизнес развитие" и член на борда на директорите на „Биомашиностроене" АД на форума „ОББ за устойчив бизнес", който се проведе в Пловдив. В него участваха представители на малкия и средния бизнес от региона и на висшия мениджмънт на банката, а „24 часа" бе медиен партньор.
Събитието откри Франк Янсен, изпълнителен директор „МСП банкиране" в ОББ, като приветства участниците и подчерта значимостта на регион Пловдив за ОББ. Банката планира да увеличи инвестициите, персонала и бизнеса в региона, за да допринесе за неговия просперитет.
Той подчерта, че ESG (екологични, социални и управленски фактори) остават важна тема: „ESG обхваща ценности, които банката вярва, че трябва да продължи да подкрепя", заяви той. Основният фокус на ESG за ОББ е върху емисиите на парникови газове, рисковете от глобалното затопляне и прехода към възобновяеми ресурси." Франк Янсен засегна важността на здравето на служителите и общността, както и социалните разходи за лечение на здравословни проблеми, причинени от вредни емисии. Той също така спомена недостига на работна сила и необходимостта компаниите да се отнасят справедливо към служителите, да им предоставят възможности за развитие и да осигуряват безопасна и здравословна работна среда. „ОББ е ангажирана да намали своите преки емисии и да подкрепя клиентите в техния зелен преход чрез финансиране на техните проекти", завърши речта си изпълнителният директор на ОББ.
На форума присъства и зам.-кметът по екология и здравеопазване на Пловдив Иван Стоянов. „Ние сме партньори на бизнеса в цялата дейност, която извършвате, защото, за да има устойчиво бъдеще, трябва да има устойчиво минало и настояще. Община Пловдив участва в няколко проекта за подобряване на качеството на атмосферния въздух, за подобряване на образователната инфраструктура и здравеопазването, ние сме на ваше разположение за съдействие в реализацията на всякакви устойчиви проекти", каза той.
Макроикономически обзор на ситуацията в Европа и света направи главният икономист на ОББ доц. д-р Емил Калчев. „Живеем в хипертурбулентно време, в което с дни и часове се променя картината. Ние сме обвързани с най-богатите европейски държави, и в Европа има трусове, но това остава най-стабилният регион в света", заяви той.
Последва дискусионен панел, в който своя опит за въвеждането на ESG политики в бизнеса, освен Гергана Филипова от мениджмънта на „Биомашиностроене", споделиха и Йосиф Яков, мениджър „Бизнесразвитие" на „Деликатес Житница" , „Деликатес-2" ООД, и Димитър Димитров, търговски директор на „Райт пак" ЕООД и „Техно Прес" ЕООД. Участие в дискусията взе и д-р Кирил Величков, директор „Европейски проекти и финансови инструменти" в ОББ, а модератор бе доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране" в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски".
„Българските малки и средни предприятия изключително добре разбират що е то корпоративна отговорност и устойчивост, макар не винаги да го етикират като ESG. Устойчивостта като тема е дълбоко вкоренена във всеки един предприемач, който работи не с бързия бизнесмодел като стартъп, а е "здраво стъпил на земята" и е с амбиция да оцелее дългосрочно", откри дискусията доц. Стефанова.
„Ние имаме семеен бизнес и за мен устойчивост означава да взимаш всяко едно решение с мисъл за поколенията. С баща ми работим заедно вече 13 години и той винаги ми е казвал: „Мисли какво ще стане занапред, какво ще се случи след 5 или 10 години, макар че понякога решенията трябва да се вземат бързо", каза Димитър Димитров, търговски директор на „Райт пак".
Гергана Филипова подчерта, че за „Биомашиностроене" е важно да има щастливи клиенти, щастливи служители и щастливи хора в общността, в която се развива дейността на дружеството. „Развиваме бизнес с осъзнатост, че успехът не са измерва само с финансовите показатели, а с влиянието върху района и обществото, в които работим. И понеже тук наистина са представители на малкия и средния бизнес, вероятно повече компании са семейни. Разликата с големите корпорации е, че ние живеем тук и всеки един от нас се стреми да създаде компания, с която да се гордее. Това е за мен устойчивото развитие", заяви тя.
Според Йосиф Яков за устойчивостта трябва да се говори все повече, защото от нея зависи бъдещето на децата. „Колкото повече хора знаят колко е важно да си устойчив във всеки аспект, толкова по-висок е шансът да успеем. Лично аз бих измерил устойчивостта през това, колко време оцелява компанията. Ако ти оцелееш 100-200 години, това означава, че ти всяка година си допринасял повече, отколкото си вредил на обществото. Ако твоята компания е оцеляла 200 години, това означава, че ти си правил повече добро, отколкото вредил", даде пример Яков.
Кирил Величков подчерта, че зелената тема е част от ДНК-то на ОББ и сподели как, докато водел малкия си син на училище, объркал контейнерите, в които трябвало да изхвърли боклука, от което последвала забележка от детето. „Важното е, че младите хора приемат опазването на околната среда като нещо естествено и те ще направят промяната", вярва директорът на „Европейски проекти и финансови инструменти" в ОББ.
За практическите стъпки при въвеждането на зелените политики в „Деликатес Житница" разказа Йосиф Яков. „На този етап за нас това е предизвикателство, защото най-важни са нуждите на клиента. Ако той има необходимост от устойчив продукт и осъзнава неговата важност, тогава ние бихме видели в това голям потенциал. Но засега това е в бъдещето, защото хората у нас не са достатъчно информирани на тема устойчивост", обясни той. Зелени мерки в дружеството обаче вече са факт – около 70% от използваната енергия е от собствен соларен парк.
Гергана Филипова добави, че „Биомашиностроене" работи с големи компании като „Нестле", „Данон", „Тетрапак", които са напълно осъзнати по отношение на устойчивостта. „Работим за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, а това е един сегмент, много свързан със здравето на хората. Важно е да има безопасна и достъпна храна навсякъде по света, така че тази сфера е много чувствителна по отношение на въглеродния отпечатък и нашите клиенти са много взискателни по темата", допълни тя.
„Биомашиностроене" вече има зад гърба си дълъг път във въвеждането на устойчивите политики, затова и Филипова се обърна към прохождащите в тази сфера: „Ако стартираме по-рано, тоест преди другите, това със сигурност може да бъде възможност. Защото тази тема е актуална и ще бъде такава. Промените в климата и глобалното затопляне са факт. И това няма да се промени. Тоест независимо какви предизвикателства има в днешния ден - свързани с търговска война, с войната в Украйна и изобщо разместване на пластовете, истината е, че след ковид няма спокойна година и има много голяма непредвидимост. От опита ни с големите компании и създаването на наша собствена стратегия да знаем какъв е въглеродният ни отпечатък, знаем, че 90% от този въглероден отпечатък на производствените компании идва от доставчиците. Така че понякога изборът на доставчик може да зависи и от това дали има установен процес на устойчивост", обясни тя. И припомни, че целта е декарбонизация до 2050 г., което налага всяка компания да намери правилния за бизнеса и конкретната индустрия подход.
„Това е процес на стратегическо мислене вътре в компанията. Тоест един брейн сторминг за целия екип, в който си казваш: Това е бъдещето, това ще бъдат предизвикателствата, такива продукти ще бъдат конкурентни. И да си дадеш сметка по-рано в каква насока трябва да инвестираш, какъв тип продукти да създаваш, било то чисто маркетингово как да ги позиционираш, защото в крайна сметка младите поколения искат да живеят по-здравословно, да имат повече свободно време и не на последно място искат да работят за компании, които правят добри каузи, и да купуват от компании, които правят добри каузи. Това ще формира средата в бъдеще", убедена е Гергана Филипова.
Димитър Димитров разказа, за първия си досег с ESG след участие на търговско изложение в Германия. „Един клиент ми изпрати огромен въпросник, дотогава не бях попълвал толкова данни каква е структурата на фирмата, колко енергия потребяваме, колко въглероден диоксид отделяме... Отговорих коректно и до сделка не се стигна, защото се оказа, че не сме много подходящи. Тогава започнах да чета на тема въглероден отпечатък, нищо не разбрах и реших, че няма да го правя това нещо. Но ние работим с много клиенти от Западна Европа и те започнаха все повече и повече да питат откъде си купуваме суровините, как транспортираме хората до работа и разбрах, че няма да се разминем с тази тема. Всъщност ние мислим за отпадъците и емисиите, които генерираме, но просто не измервахме ефектите от това. Предизвикателството беше огромно и аз отлагах доста, поради което загубихме 2 години", описа Димитър Димитров. След това обаче модернизирали сградата и машинния си парк, инвестирали и във възобновяема енергия. Наели и консултанти, макар в началото да се сблъскали с твърде високи цени.
За Йосиф Яков консултантите в недобре познатата материя са хора, които пестят време и ресурси, но засилването на информираността и обученията в местната общност са инвестиции с възвръщаемост.
„Ние сме на много ранен етап от гледна точка на ESG, но една от стъпките ни е запалването на искрата у служителите. Защото при нас нищо не правим без тях, ние сме от малко село, повечето хора, които работят при нас, са от Житница и всъщност сме много компактен и запален екип. Ако мога да запаля екипа, нещата ще тръгнат отдолу нагоре. Това се опитах да направя. Направихме обучение във фирмата, за да могат хората да се запознаят с това какво е ESG. И оттам почват да валят идеи как ние можем да станем по-зелени и да го правим така, че да сме по-ефективни", разказа той.
Кирил Величков обясни с какво може да помогне в този процес ОББ. „От една страна, за нас като ОББ позеленяването несъмнено има предизвикателства, но дава много повече възможности за бизнеса. Който реагира навреме, ще бъде успешен и ще може да прави нови неща. А какво правим, за да помогнем на нашите клиенти? Много семинари, срещи, на които от няколко години обясняваме какво предстои, защото го следим, и казваме: "Това предстои, помислете дали може да се подготвите, как да реагирате най-ефективно." Така или иначе 30% от всички субсидии, които България ще получи от Европа в периода 2021-2027 г. са за позеленяване. Тоест това са пари, които се изливат и ще продължат да се изливат в икономиката чрез грантове или финансови инструменти. В момента има 3 отворени програми за 450 милиона лева, по които може бизнесът да кандидатства. Две са по Програмата за развитие на селските райони, много интересни - за инвестиции, за неселскостопански дейности в селски райони. Третата е „Диверсификация за адаптиране на малките и средни предприятия към икономическия преход".
До края на годината предстои да се отворят 9 грантови програми. Пример за една изцяло зелена програма е с името "Зелени и цифрови партньорства", където фирмите се толерират и подтикват да си партнират с висши училища и да разработват нови процеси и дигитални зелени услуги и получават субсидии за това. "Несъмнено ЕС подпомага и това са част от възможностите. Мисля, че това може да се окаже и много голямо предизвикателство. Просто си представете, че вашите ключови конкуренти да се възползват от това, а вие не. Може ли да сте конкурентни?", попита риторично той. И допълни, че има и програми, които минават през търговските банки и „благодарение на тях например ОББ отпуска кредит с по-ниска лихва, с по-малко обезпечение за зелени, по-рискови инвестиции". „Ако решите, от ОББ сме на ваше разположение да обсъдим вашите инвестиционни планове", бяха финалните думи на Кирил Величков към участниците.
