Дългата космическа одисея на неуспешния съветски спускаем апарат до Венера приключи. Сондата "Космос 482" се разби на Земята днес, след като обикаляше около нашата планета повече от пет десетилетия. Влизането ѝ в атмосферата е станало в 2:24 ч. сутринта източно време (06:24 ч. по Гринуич или 9:24 ч. сутринта българско време) над Индийския океан, западно от Джакарта, Индонезия, според руската космическа агенция "Роскосмос". Новината обаче не потвърдена от други космически агенции и организации за проследяване.
Астрономът Джанлука Маси от проекта "Виртуален телескоп" засне изображение на Космос 482 по време на една от последните му орбити, докато преминава над Рим, точно преди изгрев слънце на 10 май. На снимката сондата е "видима като следа, влизаща в зрителното поле отгоре и сочеща към долния десен ъгъл", написа Маси на сайта си. "Снимката е сбор от четири изображения, ето защо следата на Космос 482 изглежда прекъсната."
Космическият апарат е бил част от програмата "Венера" на Съветския съюз, която е изпратила флотилия от сонди до Венера през 60-те, 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
Космос 482 бива изстрелян горещата планета-сестра на Земята през 1972 г., но заради проблем с ракетата му космическият кораб е заседнал в елиптична орбита около Земята. През следващите 53 години атмосферното съпротивление и гравитацията бавно, но сигурно придърпват сондата надолу, което довежда до днешната драматична развръзка.
Повечето големи парчета космически боклук - например повредени спътници и отработени ракетни корпуси - се разпадат по време на огнените си пътувания обратно към Земята, създавайки изкуствени метеорни потоци. Възможно е обаче Космос 482 да е кацнал днес цял, като се има предвид, че е проектиран да оцелее при високоскоростно пътуване през гъстата атмосфера на Венера.
Космос 482 е около 1 метър и тежи около 495 килограма. Ако не се е разпаднал по време на завръщането си в атмосферата, вероятно е ударил земната повърхност, движейки се с около 240 км/ч, според холандския сателитен тракер Марко Лангбрук.
В този сценарий "кинетичната енергия при удар е подобна на тази на фрагмент от метеорит с размер 40-55 см (след аблация)", пише Лангбрук наскоро в публикация в блога си.
Телескопски изображения на съветския спускаем апарат "Космос 482" към Венера в земна орбита, направени от сателитния тракер Ралф Вандеберг от Нидерландия, предполагат, че парашутът на сондата може да е спуснат.
Според Европейската космическа агенция (ЕКА), в околоземната орбита се намират около 14 240 спътника, от които 11 400 са активни. Повечето от оперативните апарати принадлежат към мегаконстелацията Starlink на SpaceX , която в момента се състои от около 7200 спътника, но непрекъснато се разраства.
